tag:blogger.com,1999:blog-88568123011672420372024-03-13T15:26:48.948-07:00WanderbookOh, the places you will goTopchohttp://www.blogger.com/profile/00417901742040467894noreply@blogger.comBlogger586125tag:blogger.com,1999:blog-8856812301167242037.post-3357949062986162132022-06-24T03:48:00.001-07:002022-06-24T03:48:17.546-07:00[comic book review] Лабиринт : Коронация<p> </p><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEiHwrmvw-jHddJjMgbSlHOK1zAoXkRK8qKC01Y4j54JSKHgM54zc9u1rwOrtiBM-WjCXXtPYEf8M3n8HDvJLWgXAlCOhMQ-bNjj2IIvgJKhZHFnZSQI6FtwVQKElomTXlDp2bV6A-WqhOzVPoViEq8xuqz-OsuhH0TXJaRtYd49i0tHsCxnJ_nOsXH2/s2172/71CEPl1LTHL.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" data-original-height="2172" data-original-width="1400" height="320" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEiHwrmvw-jHddJjMgbSlHOK1zAoXkRK8qKC01Y4j54JSKHgM54zc9u1rwOrtiBM-WjCXXtPYEf8M3n8HDvJLWgXAlCOhMQ-bNjj2IIvgJKhZHFnZSQI6FtwVQKElomTXlDp2bV6A-WqhOzVPoViEq8xuqz-OsuhH0TXJaRtYd49i0tHsCxnJ_nOsXH2/s320/71CEPl1LTHL.jpg" width="206" /></a></div><br /><p></p><p> </p><p>Заглавие: <b>Labyrinth: Coronation </b></p><p>Автор: <b>Саймън Спъриър и колектив</b><br /></p><p>Жанр: <b>фентъзи, приключенски, графична новела</b><br /></p><p>Издателство: <b>Archaia</b><br /></p><p>Топчеста оценка: <b>5 звезди</b></p><p>Докато бебето Тоби, Джарет и подчинените му следят как Сара напредва в Лабиринта, Кралят на гоблините разказва история. За една друга жена, която преди много години се впуска из дебрите на Царството на гоблините, за един различен лабиринт, под управлението на друг господар. Това е историята на Джарет - но преди да бъде коронясан и да заеме мястото си на трона на гоблините.</p><p>Ето така се прави!</p><p>Може би някой ден ще ви се оплача на дълго и на широко от мангата "Завръщане в Лабиринта", която се предполагаше да проследи събитията 13 години след края на филма. Към последния том може и да поомекнах малко, но като цяло не бях доволна от историята, от развитието на характерите на героите, а също и от рисунките и стила. <br /></p><p>Почти десет години след опита със "Завръщане в Лабиринта", идва време за нов опит да се развие вселената, създадена от Джим Хенсен. Този отново е графичен, само че е решен в друг формат и визия - повече в стила на американските комикси, пълноцветен, в общо 12 малки броя, всеки от около 25 страници, които после са събрани по четворки. Проектът е поверен на Саймън Спъриър, който е работил и по различни адаптации на Марвел, както и по друга творба на Джим Хенсен - "Тъмният кристал" - които не съм чела, но след срещата си с работата му тук, най-вероятно ще ги потърся. Илюстрациите са дело на Саймън Бейлис, Фиона Степълс и още голям брой художници, и се влюбих в тях. За разлика от мангата, тук корицата не служи само да ви подмами. Всичките пълноцветни страници са издържани в този стил. Много ми хареса как са пресъздадени старите, познати герои - най-вече, естествено, Джарет. Точно това имах предвид, когато се оплаквах, че в мангата не виждам у героите нищо характерно и отличително за художника. Тук те са оставили подписа си в своя вариант на Джарет и резултатът е пиршество отвсякъде.<br /></p><p></p><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgIIBkPuoRfaCUWSN3fYq4tS0oG2sCnesWcVKBTtWS7ozzwpdoCoysavwRDCv7KPpe3iYM5pdOcxstyGAoq14uBR-86rDAFxXAb-mRx-brBwgodXpLz6bXVQYX0zw97ar_c07yGvWCk3WiIS9WPO3-Vug8WrByMg8Zx7FQzuKxExrfShYrUDE38uE8K/s500/51-N2-FCFOL.jpg" imageanchor="1" style="clear: left; float: left; margin-bottom: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" data-original-height="500" data-original-width="325" height="320" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgIIBkPuoRfaCUWSN3fYq4tS0oG2sCnesWcVKBTtWS7ozzwpdoCoysavwRDCv7KPpe3iYM5pdOcxstyGAoq14uBR-86rDAFxXAb-mRx-brBwgodXpLz6bXVQYX0zw97ar_c07yGvWCk3WiIS9WPO3-Vug8WrByMg8Zx7FQzuKxExrfShYrUDE38uE8K/s320/51-N2-FCFOL.jpg" width="208" /></a></div><br />И ето това вече е резултатът, който очаквах и исках от история от света на Лабиринта!<p></p><p>Комиксът ни връща повече от два века назад, за да научим историята как Джарет е станал Крал на Гоблините. Оказва се, че тя започва във Венеция, с изобретателна прислужница, любовница на страхлив благородник - на когото можем да сме благодарни единствено за разкошните вежди на Джарет. Той сглупява да сключи сделка с гоблините, и да даде на тогавашния им владетел така нужния наследник... но Мария няма да даде сина си така лесно.</p><p>Мария е идеалната нова героиня за Лабиринта. Няма как човек да не я хареса, дори и да си е навил на пръста, че иска да чете за Сара (макар че е странно да подходиш с такива очаквания към "Коронация", още от анотацията е ясно, че това е предисторията на Джарет.) За разлика от Сара (която също много харесвам, особено като развитие на героинята), мисията на Мария е самоотвержена, и не е подклаждана от чувство за вина. Тя е и забавна и изобретателна, не се бои да рисува русалки, когато пред статива ѝ са поставени плодове; още по-малко се страхува да се изправи срещу лъжливия си съпруг или срещу ужасяващото чудовище, отвлякло бебето ѝ.</p><p>Но още по-ценен е образът, който Джарет изгражда на майка си.</p><p>Сам Джарет разказва историята на Тоби, и ако едно е вярно за всички крале на гоблините, то е, че те не свенят да мамят и подслъгват, да показват нещата не такива, каквито са, да обгръщат всичко с красиви лъжи, и изобщо, не са най-надеждните разказвачи. През неговите очи ние виждаме един изключително идеализиран и красив образ на Мария; дори и когато в рисунките и в спомените на другите гоблини тя е обляна в сълзи от безсилието и отчаянието, до което са я докарали налудничавите правила на Лабиринта, Джарет разказва за сила и упорство. Това ни открехна по най-готиния възможен начин една вратичка към съзнанието и чувствата на Джарет, изключително ненатрапчиво ни показа една любов. Точно заради този тип детайли, които надграждат и развиват героите, обичам да чета адаптации и истории от даден фендъм, и тук това се беше получило толкова добре. <br /></p><p>Същевременно Джарет си е същия като от филма, малко пакостлив, безцеремонен и нагъл по </p><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhnqsHavEpra-YE7u9ts4g09x_RWJIr-OOY3vyGPBA__n12LY-pS71nuaSmi_ZtdjgpQQ2R5fLADdqXg5ufn-E-IECLwm1YkfYkxO3vEbobCV6YKPJugJtUsda8JAXP_cC9huxtPeheNbK2a03iSY9emYxDuYnDhij-2fEUerqq6M_D8UMQMPdqs48M/s500/515hYaDezSL.jpg" imageanchor="1" style="clear: right; float: right; margin-bottom: 1em; margin-left: 1em;"><img border="0" data-original-height="500" data-original-width="325" height="320" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhnqsHavEpra-YE7u9ts4g09x_RWJIr-OOY3vyGPBA__n12LY-pS71nuaSmi_ZtdjgpQQ2R5fLADdqXg5ufn-E-IECLwm1YkfYkxO3vEbobCV6YKPJugJtUsda8JAXP_cC9huxtPeheNbK2a03iSY9emYxDuYnDhij-2fEUerqq6M_D8UMQMPdqs48M/s320/515hYaDezSL.jpg" width="208" /></a></div><br />най-очарователен начин. Но докато разказва старото пътешествие през Лабиринта, наблюдава новото и сравнява двете жени, тръгнали на това трудно пътешествие... виждаме и как омеква към Сара и няма как и ние като читатели да не сравним новия със стария Крал. И в картините на любопитството и почудата, които новият Крал цени, а старият - отхвърля, чух мелодиите му от филма.<br /><p></p><p>Старият Лабиринт, през който се втурва Мария, пък е коренно различен, но абсолютно разкошен. Създаден от стария Крал, това е Лабиринт на канали и реки, мозайки и гондоли, които порят и водата, и въздуха. Но както Кралете на Долния свят винаги имат нещо общо, същото важи и за Лабиринтите им - не винаги е това, което изглежда. Важно е да задаваш правилните въпроси. И да говориш с правилните хора. Много интересен бе и образа на Двореца, изненадващо механичен, с почти стиймпънк привкус на някои кадри, и категорично по-модерно изглеждащ на пръв поглед от палата на Джарет - може би като отражение на сегашния доста по-хладен и пресметлив Крал и неговото желание да култивира и подчини дивите разпуснати гоблини.</p><p> Новите герои гоблини също са чудесни - самопровъзгласил се рицар, който може и да ми напомни малко на сър Дидимус, но беше толкова очарователен в опитите си да се отърве от своите благородни чувства и да бъде обиикновен подъл гоблин. Гъсеничката Сибъл прави страхотен реверанс към филма, а един розов храст, който не може да си събере мислите се оказа най-неочакваното и готино нововъведение.</p><p>Интригата за "новия крал", който предстои да бъде коронясан, става все по-мрачна и заплетена с течение на томовете и ни се разкриват и нови тайни и подробности за, да го наречем, гоблинското кралско семейство. На пръв поглед, това беше може би първият елемент от целия комикс досега, който не ми допадна съвсем. Просто защото той представя съвсем различен начин да се възкачиш на трона - по наследство; което ми бе в противоречие с това, което си бях навила на пръста - че всички "крале" са били в един момент доведени от Горния свят. (Ако се откъснем от продълженията и останем само в сферата на филма, харесва ми и идеята, че Джарет е единственият и вечен Крал на гоблините, който, независимо как изглежда, не е бил никога човек, и съответно, не може да очакваме реакциите и емоциите му да са същите като човешките). След това обаче този елемент от сюжета така хубаво доведе до мотива за предателството, а в края си томът завърши със прекрасна бална сцена - наистина се влюбих в тези тънки връзки, които комиксът прави с оригиналната история.</p><p></p><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhnHBmeaC8Z_-8FMLw7ZaxG3XopGqbSzVMecZYWaPoBpntCZ9uJtV0xGdD623ZPDnSvP2cj_5IGCDOwrfZarCXS-p8dQOhKZ1C9RhBs9Cct9czRMfaU1Ragzf1vSCHkIvDOTYGmPV4mfYGpNRUHGybL5KJTAq_9aMGdRFYYEAeOvY1jju1xIooF6NkG/s500/51LSlIz1sGL.jpg" imageanchor="1" style="clear: left; float: left; margin-bottom: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" data-original-height="500" data-original-width="322" height="320" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhnHBmeaC8Z_-8FMLw7ZaxG3XopGqbSzVMecZYWaPoBpntCZ9uJtV0xGdD623ZPDnSvP2cj_5IGCDOwrfZarCXS-p8dQOhKZ1C9RhBs9Cct9czRMfaU1Ragzf1vSCHkIvDOTYGmPV4mfYGpNRUHGybL5KJTAq_9aMGdRFYYEAeOvY1jju1xIooF6NkG/s320/51LSlIz1sGL.jpg" width="206" /></a></div><p></p><p>С много трепет и тревога разгръщах страниците на последните броеве на този комикс. Защото...ние знаем как свършват нещата. Просто не знаем как точно са стигнали дотам. И в един момент не знаех дали има вариант, който да ме остави щастлива - щастлива просто като чувство, а не като оценка на творбата - бях вече сигурна, че и дори книгата да завърши с трагедия, пак ще ѝ дам висока оценка. <br /></p><p>Но, о, тя наистина успя да ме зарадва! И финалът на книгата, и пътя, по който стигнахме до него.</p><p>Досега в ревюто ви говорих за главните герои - Мария, старият Крал - Сова, който с твърда ръка царува над гоблините, и спътниците на младата жена - сър Скъбин, рицарят - гоблин; гъсеничката Сибъл, водач на съпротивата, и нападнатият от буболечки розов храст. Но пропуснах да спомена един друг много важен персонаж - гоблинът Бийтългъм.</p><p>Бийтългъм е всъщност свръзката между събитията преди и събитията сега, единственият жив герой тук, присъствал и на отвличането на бебето на Мария, и на това на Тоби. В първите томове мислех, че той ще бъде "обективният" разказвач, противоположно на Джарет, чиито описания явно показват някои герои в по-ласкателна светлина. Но постепенно Бийтългъм започна да изпъква като самостоятелен герой, и то чудесен при това - може би първият и единствен, който се оказа искрено загрижен за щастието на Джарет в настоящето му обкръжение.</p><p>С усилие на волята, но ще се въздържа да ви разкрия финала. Ако решите да прочетете комиксите, мисля, че ще ви изненада - надявам се и вас приятно. На мен ми донесе едно прекрасно чувство за задружност, за включеност, за семейство - липсата на което в оригиналния филм винаги ме е натъжавала. Сцените в края на "Лабиринт" ми късат сърцето всеки път, когато го гледам - когато Сара и всичко живо от Лабиринта си правят купон, а Джарет стои сам отвън. На студа. А тук.. нещата завършиха много по-топло и щастливо.<br /></p><p><br /></p><p><br /></p>Topchohttp://www.blogger.com/profile/00417901742040467894noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-8856812301167242037.post-37543923958889623542022-06-13T06:34:00.004-07:002022-06-13T06:34:28.445-07:00[book review] "Лятна детективска история с таралеж" - Деян Копчев<p> </p><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgNuGRvSMw7gs4sq3S4I1QAVSs9XTiwrU76bLjxTx_8D-l1s7GcI1p1sNS8yATl_ehU5Q7u1OOYBxDganiZ42_0aPGSdeuzBwpPkaMBUtk1lDx4XI-qzS6jXoKBYFN8MC1SddBUUuB2nDKcsuO2ZBWiuXfqCxdgtV-xXpuAE83M3B1Ns8NxTHl2Rt5H/s460/22308641.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" data-original-height="460" data-original-width="318" height="320" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgNuGRvSMw7gs4sq3S4I1QAVSs9XTiwrU76bLjxTx_8D-l1s7GcI1p1sNS8yATl_ehU5Q7u1OOYBxDganiZ42_0aPGSdeuzBwpPkaMBUtk1lDx4XI-qzS6jXoKBYFN8MC1SddBUUuB2nDKcsuO2ZBWiuXfqCxdgtV-xXpuAE83M3B1Ns8NxTHl2Rt5H/s320/22308641.jpg" width="221" /></a></div><br /><p></p><p> </p><p>Заглавие: <b>"Лятна детективска история с таралеж"</b><br /></p><p>Автор : <b>Деян Копчев</b><br /></p><p>Издателство: <b>DejaBook</b><br /></p><p><b>Топчеста оценка </b>: 2 звезди</p><p><b>Бележка </b>: за Лятно трибагрено четене, книга с животно на корицата или заглавието</p><p>Този сборник разкази е под флагманството, както казва в предговора Христо Блажев, на едноименното и най-дългичко произведение "<i>Лятна детективска история с таралеж".</i> Там се запознаваме с детектива Чичин, който като всички частни следователи страда от хронична липса на пари и работа; но на когото - както на всички негови колеги - изведнъж му потръгва с две добре заплатени задачи наведнъж. Съвсем очаквано, покрай тях ще се сблъска с проблеми. И с таралеж. Освен <i>"Лятната история"</i>, книгата приютява още 12 разказа, по-къси и с най-различни герои и теми. А също и няколко илюстрации, дело на Мария Недялкова, които бяха едно от най-хубавите неща в този сборник.</p><p>Понякога докато чета се усещам, че в главата ми се оформя работна оценка на дадена книга, която се мени докато напредвам със страниците. Изглежда спонтанно мнението ми придобива цифров вид. С "<i>Лятна детективска история"</i> тази динамика протече така: сборникът започна с отлична оценка, която постепенно деградира.</p><p>Отварящата история ми бе най-симпатична. От началото си е ясно, че сюжетът ще стандартен - леко смотан детектив, странна задача, и естествено - мадама. Но наистина бе приятно разказана, лятно, почти като пародия на ноар атмосферите от ретро детективските романи, чиито герои са вечно с шлифери и забулени с дим. И таралежът радваше, въпреки че ми стана кофти, че накрая се превърна във веществено доказателство. <br /></p><p>След приятното начало обаче разказите ми харесваха все по-малко и по-малко. Донякъде ми допаднаха "<i>Грозен</i>" - разказът на неугледно, абе да си го кажем направо - толкова грозно, че не се гледа момче, което търси начин да се намърда в чуждите снимки; това бе и единственият разказ, който завърши някак утвърдително. Също и "<i>Разходка</i>", където високоинтелектуалният разговор и спор за различните възпитателни методики на двамата собственици на кучета завърши с приятно неочаквано разкритие за самоличността им.</p><p>"<i>Жан</i>" (порнорежисьор най-накрая се влюбва, но безответно), "<i>Когато Анди срещна Стенли</i>" (за послеразводните мъки и настроения) и "<i>Последен ден</i>" (неуспяващ писател бива изгонен от любимата си, на която ѝ писва) носеха някакъв смисъл и емоция, без да мога да кажа, че ми харесаха. Останалите разкази пробуждаха у мен неразбиране ("<i>Гларусите летят напред</i>"), отегчение ("<i>Лора</i>") до погнуса ("<i>Възпитание</i>") . Някои имаха доста тъмни и жестоки нотки, но нито им достигаше история да станат остросюжетни разкази, нито ми разкриха достатъчно от сърцата и умовете на героите си, за да ги видя като качествена съвременна литература.<br /></p><p>А общо за сборника мога да кажа... че далеч не ми беше смешен. Да, имаше лафчета - някои, много добри попадения, други - не чак толкова; щипка черен хумор и самоирония от страна както на автора, така и на героите. Самите ситуации, реакциите на героите, както и болшинството мрачни и неприятни финали не отговаряха на представите ми нито за забавление, нито за лежерно четиво. <br /></p><p>Накратко, като изключим първата, едноименна история, "Лятна детективска история с таралеж" не беше от сборниците, в четенето на които намерих смисъл или удоволствие. Сигурна съм обаче, че има своите фенове - някои от разказите носеха от белезите на новата българска литература, които знам, че се харесват; но бяха приятно лишени от претенциозност. <br /></p><p><br /></p><p>Ако решите да четете „<i>Лятна детективска история с таралеж“</i> за тазлятното <a href="https://www.facebook.com/events/755791088922043">Трибагрено четене</a> (за да видите дали е по ваш вкус или поради липса на други животни с българско гражданство в библиотеката ви ), може да я броите към едно от следните квадратчета:</p><p>5. Сборник с разкази</p><p>6. С животно на корицата или в заглавието </p><p>7. Развива се в България</p><p>18. С илюстрации</p><p>23. Криминална или хорър (все пак има детектив, макар и само в първия разказ) <br /></p><p><br /></p>Topchohttp://www.blogger.com/profile/00417901742040467894noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-8856812301167242037.post-50684187432602467592022-06-04T08:17:00.000-07:002022-06-04T08:17:02.883-07:00[book review] "Самодивска сватба" - Гергана Траянова<p> </p><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEiqHjC13Jbt5p1xleopZkcb6wU2DoidjgB0mcej8QddD8CWpRw3j0ag1Mk_DrQDUlkXaNNLidejLdyBTEdsHUVhntvzRImoujkQgkDU_AKbygIL9CFVXK6rzgEMBjYQixokxKFmijALDJi79sCifBGWPtGmXZ2SLuJ2WwN_mGjGEYd9SCXzFFbc1kzJ/s446/58448735._SX318_.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" data-original-height="446" data-original-width="318" height="320" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEiqHjC13Jbt5p1xleopZkcb6wU2DoidjgB0mcej8QddD8CWpRw3j0ag1Mk_DrQDUlkXaNNLidejLdyBTEdsHUVhntvzRImoujkQgkDU_AKbygIL9CFVXK6rzgEMBjYQixokxKFmijALDJi79sCifBGWPtGmXZ2SLuJ2WwN_mGjGEYd9SCXzFFbc1kzJ/s320/58448735._SX318_.jpg" width="228" /></a></div><br /><p></p><p> Заглавие: <b>"Самодивска сватба"</b><br /></p><p>Автор :<b> Гергана Траянова</b><br /></p><p>Издателство: <b>Български издател / Буквите</b><br /></p><p>Т<b>опчеста оценка</b> : 3.5 звезди</p><p>Бележка : за <a href="https://www.facebook.com/TopchoWanderbook/posts/3310360365863802">Лятно трибагрено четене,</a> предизвикателство - издадена през 2021 </p><p>Младият Пирин си е загубил ума по тихата и красива Горица, дъщеря на най-страшния големец в селото. Той е готов на всичко, за да ѝ покаже любовта си, и то така, че да спечели от раз сърцето на малката мома, и тя да го помни, докато се върне за нея. Планът му обаче завършва със сълзи - Горица е набедена за самодива, а Пирин отпътува на гурбет, с надеждата след няколко години да бъде възмъжал и достоен за своята невеста. През това време той вижда и научава много, но когато се връща, светът у дома не е същият - война е достигнала до родното му село. Не е същата и срамежливата Горица...</p><p>Винаги съм се чудела какво е това нежелание от страна на родните автори да споделят в анотациите си зарибяващо късче от завръзката и сюжета, вместо общи приказки и цитати. По тази причина сигурно нямаше да обърна внимание на "Самодивска сватба", ако фейсбук представянията ѝ не вървяха винаги заедно с "Дивата магия : Обетът" на Яна Хараланова, която отдавна бях решила да чета.</p><p>Пристъпих към "Самодивска сватба" малко предпазливо - когато повествованието се води на "старовремски" език, чувствата ми често се стрелват в едната крайност. Или ми харесва и ме потапя в атмосферата, или непрекъснато ме съпровожда едно чувство на изкуственост, прекаляване и престараване. От откъса вместо анотация се боях, че ще натежи второто... но всъщност изказът ми допадна. Беше успял да придаде една приятна мелодия на текста, която подсилваше приказното усещане на книгата, и ми помогна да прелетя през нея за един ден. Единствено ме подразни, че Пирин непрекъснато говореше за баща си по име, което може и да помагаше на читателя да се ориентира, но звучеше неестествено. А престараване имаше може би единствено в обилието на бележки под линия - те не ми пречеха, но надявам се никой от читателите да няма нужда от пояснение какво е "посуда". И бе малко разочароващо, че всяка дума бе "разговорна", независимо дали е турцизъм, диалект, архаизъм или просто по-рядко използван израз. Но отново - езикът и разказът на книгата ми харесаха, и то повече, отколкото очаквах.</p><p><i>"Самодивска сватба"</i> се лее като приказка. Приказна е и любовта на Пирин към Горица - любов от един поглед, любов към едни очи, които обсебват дните и нощите му. Това е любов към образ, който си изградил в съзнанието си, не толкова към реален човек. Но както казахме, това е и приказка, а в приказките тази любов, мигновена и вечна, е добре дошла. <br /></p><p>Както всички приказни юнаци, и Пирин поема на път - да се открие и да се докаже. Странстването му бе най-интересната и вълнуваща част от книгата за мен - защото хем беше нещо различно, което на подозирах да намеря в тази история; хем я направи още по-вълшебна. Имаше нещо тайнствено и магично в срещата на Пирин с безименния чорбаджия, който щедро дарява труда и дискретността; в новия му занаят. Фонът на случващото се също - предполагам именно с тази цел границите и времената са неясни и размити; имаме изток и запад, свои и чужди, неназовани земи и езици, едно зло в лицето на война.<br /></p><p>Като отворихме дума за магия, <i>"Самодивска сватба"</i> не е фантастична книга. Това е история за фолклор и традиции, и може би за това как вярата в тях влияе на реакциите и поведението на хората. Ако искате, може да изберете да разглеждате историята през призмата на магическия реализъм, или, ако не сте фен на фентъзито, да изберете рационални обяснения за самодивската природа на Горица. В това отношение, книгата е добър избор и за двете групи читатели.</p><p>Приключенията на Пирин бяха интересни, но Горица не можа да ме заинтригува (заради мъничко спойлери, обяснението защо е изведено в края на текста). Затова пък си имах други любими герои на които да съпреживявам - най-големият брат Арчар и неговата любима - попската дъщеря Соколица. Арчар беше от онези герои - лидери, заредени с обич и разум герои, които могат да взимат тежки решения, които знаят кога да склонят и кога да се борят. Соколица пък бе най-добре развитият женски персонаж в книгата и ме спечели със своето търпение, веселие и доброта; със способността си да вижда любовта отвъд нормите на вярата и изкуственото благоприличие, със смелостта си да защитава с думи и с дела, и наистина способна не по-зле от самодива да хване нож, за да защити своето семейство. <br /></p><p>Засега само отгърнах втората книга от дуологията, и за моя радост заварих именно Соколица на първата страница. Затова се и надявам "Невеста лазаркиня" да ми хареса дори повече от "Самодивска сватба". Този път обаче ще пристъпя с високи очаквания!</p><p>Ако участвате в Лятното трибагрено четене, може да включите тази книга към:</p><p><i>7. Развива се в България</i></p><p><i>12. Исторически или фолклорни елементи</i></p><p><i>14. Интересна професия - Пирин работи няколко години като гробар, което е доста необичайна книжна професия<br /></i></p><p><i>15. Част от поредица - първа част от дуологията "Самодивска сватба"</i></p><p><i>16. Бяла, зелена или червена корица</i></p><p><i>17. Издадена след 2020 </i><br /></p><p>А след плюсовете, ето и нещата които не ми се понравиха в книгата - с предупреждение за известни спойлери.<br /></p><p>Това, което не ми достигна в историята бе... Горица. Изгората на Пирин се предполага да е главният женски персонаж, но в почти цялата книга оставаше в сянка. Дори най-знаковите за сюжета и за нея събития се случваха някак задкулисно. Може би това бе с цел да се засили мистиката около образа на Горица, но по този начин за мен тя си остана далечна и недоразвита. Копнеех да прочета по-нашироко, с повече емоция за обръщането ѝ от тиха девойка в дива самодива. Дори и да беше през погледите на Арчар и Соколица - как ли се е случило точно, дали в мига, когато някой насилник я е пожелал, клетвите на самодивската сватба са я пратили в горите? Същото важи и за обратната ѝ промяна при спасяването на отвлеченото момиче - дори и не директно, пак ми липсваше да видя този епизод, макар и разказан - от Трояна или, защо пък не, от самата Горица. Да видя как насред кърпенето на незабравките и възродения спомен за вечни обещания, викът на друга мома в беда пробужда за последно способността на малката човешка девойка по дивашки да пролее кръв. Липсваха ми, много ми липсваха такива моменти, в които да се свържа с Горица, да ми домилее за нея; но не ги намерих и не успях. Затова и не тя, а Соколица за мен бе най-яркият женски образ. А пък романчето е късо - направо новелка. Можеше да поеме още сцени, които щяха и да балансират инак приятните, но все пак битови описания.<br /></p><p>Имаше още един дейтал в сюжета, който ме подразни до степен да пожелая да закръгля оценката си надолу. Обуздах се, именно защото си бе наистина дребен детайл - разкритието за по-тъмните занимания на чорбаджи Кафтан, който... се отдава на трафик на органи от трупни донори. Щом го прочетох, бях - какво? Защо? До този момент (а и след него) нямаше и намек за фантастична или научна нишка в текста, която да направи това твърдение приемливо. Или Виктор Франкенщайн е направил неизвестно досега отклонение в кариерния си път? Отгоре на всичко, има съвсем адекватно и подхождащо обяснение, което да не звучи недомислено - гробарите често са продавали трупове и части от тях на лекари и учени, единствен начин по онова време да продължат изследванията си. Защо трябваше да намесваме трансплатации на пренасяни по нощите във вързопи неколкодневни карантии?<br /></p><p><br /><br /></p>Topchohttp://www.blogger.com/profile/00417901742040467894noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-8856812301167242037.post-88602702940443813382022-06-01T12:05:00.001-07:002022-06-01T12:05:30.043-07:00[readathon] Лятно трибагрено четене<p> </p><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgCFpijdBqqAc8TgfJW_LeevRKgDT7Y0XsaqydTE_6MWIMDANwFtWy-aMA9CiNZ56tWopdFXO9YCWOx5oM1XZHAKQXp87BNbmQMHBTJwYWLi_IjV2pG7GvVntj9gQTdfbCFNy_7J7NY5aRVq1bQR8ZPIRwWL2h9PaGL9ED47Pi88RjlTNZg5BVj5Tqg/s1074/%D1%82%D1%80%D0%B8%D0%B1%D0%B0%D0%B3%D1%80%D0%B5%D0%BD%D0%BE%20%D0%BB%D1%8F%D1%82%D0%BE%20%D1%85%D0%B5%D0%B4%D1%8A%D1%80.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" data-original-height="488" data-original-width="1074" height="145" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgCFpijdBqqAc8TgfJW_LeevRKgDT7Y0XsaqydTE_6MWIMDANwFtWy-aMA9CiNZ56tWopdFXO9YCWOx5oM1XZHAKQXp87BNbmQMHBTJwYWLi_IjV2pG7GvVntj9gQTdfbCFNy_7J7NY5aRVq1bQR8ZPIRwWL2h9PaGL9ED47Pi88RjlTNZg5BVj5Tqg/s320/%D1%82%D1%80%D0%B8%D0%B1%D0%B0%D0%B3%D1%80%D0%B5%D0%BD%D0%BE%20%D0%BB%D1%8F%D1%82%D0%BE%20%D1%85%D0%B5%D0%B4%D1%8A%D1%80.jpg" width="320" /></a></div><p></p><p>От много време ми се иска отново да направя четатон за български книги, но напоследък все не намирам време - нито за организация, нито за концентрираното двуседмично четене, което придружава читателския маратон. За да помиря реалността с книжните ми желания, реших вместо интензивното четене за няколко дни, да посветя целите летни месеци - юни, юли и август на това. Естествено, ще има и предизвикателства, защото те винаги ме стимулират да разровя купчините си с книги - но този път под формата на... бинго, защото това е още една читателска игра, която ми липсваше!</p><p>Ако искате, добре сте дошли да се присъедините и да прочетете повече български книги това лято.</p><ul style="text-align: left;"><li>играем от началото на юни до края на август</li><li>в края на всеки месец ще има няколкодневно фейсбук събитие, за да видим докъде сме стигнали и да споделим идеи и мнения</li><li>моята цел ще е да направя поне едно бинго на читателската дъска, но вие може да си поставите различна!</li></ul><p></p><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhCOmWGf-6hhI0asuLe_mMUtNUQ6cKzonlZ8AYrQEbru5NljezzavulUfypsadNxEABJ-SUecEPzlDt2iosOhoUfztfNaOxhJj1JBjgA9sPzBANRSToeXjh1wvTSJDnmpR2F4SOR0ntFvmDDXsHlTGR9Nf7D8wlnjBtOJuAgCBiIsnbf9UuHSONvhcU/s1920/%D1%82%D1%80%D0%B8%D0%B1%D0%B0%D0%B3%D1%80%D0%B5%D0%BD%D0%BE%20%D0%BB%D1%8F%D1%82%D0%BE.png" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" data-original-height="1920" data-original-width="1080" height="640" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhCOmWGf-6hhI0asuLe_mMUtNUQ6cKzonlZ8AYrQEbru5NljezzavulUfypsadNxEABJ-SUecEPzlDt2iosOhoUfztfNaOxhJj1JBjgA9sPzBANRSToeXjh1wvTSJDnmpR2F4SOR0ntFvmDDXsHlTGR9Nf7D8wlnjBtOJuAgCBiIsnbf9UuHSONvhcU/w360-h640/%D1%82%D1%80%D0%B8%D0%B1%D0%B0%D0%B3%D1%80%D0%B5%D0%BD%D0%BE%20%D0%BB%D1%8F%D1%82%D0%BE.png" width="360" /></a></div><br /> Внимание: освен ако не е изрично уточнено в условието (такива са предизвикателствата в квадрати 2, 7 и 9) , книгите трябва да са от български автори!<p></p><p><br /></p><ol style="text-align: left;"><li><b>На ваканция -</b> прочетете книга, в която действието се развива на море, на планина, или самият герой предприема пътуване</li><li><b>Красива корица </b>- прочетете книга с любима ваша корица от български художник. Самата книга може да е преводна, но корицата да е дело на българин, и да не е просто фотоколаж или адаптация на чужда корица.</li><li><b>Под 120 стр </b>- кратка книга под 120 страници</li><li><b>Над 300 стр</b> - не че над 300 страници е дебела книга, но... схващате условието</li><li><b>Разкази или поезия</b> - прочетете сборник с разкази или стихосбирка</li><li><b>Животно на корицата или в заглавието </b></li><li><b>Развива се в България</b> - прочетете книга, в която действието се развива в България или някой от главните герои е българин. Авторът може да е чужд, може и да е роден!</li><li><b>Развива се в чужбина. </b>- прочетете книга от български автор, която се развива в друга страна</li><li><b>Автор от съседна страна </b>- прочетете книга от автор от някоя от страните, с които граничим - Гърция, Турция, Румъния, Сърбия или Македония. <br /></li><li><b>Електронна или самиздат. </b>- прочетете книга, която е издадена в електронен формат, или подкрепете автор, който е положил усилия да се издаде</li><li><b>Книга, написана преди да се родиш</b></li><li><b>Исторически елементи </b>- прочетете книга с исторически или фолклорни сюжети - може да е исторически роман, алтернативна история или някоя приказка или легенда</li><li><b>Среща с автор </b>- идете на книжно представяне - ако в града ви няма да има събития, които да посетите, потърсете да гледате лайв видео на някой любим ваш автор</li><li><b>Интересна професия </b>- прочетете книга, в която главният герой или пък авторът е с интересна за вас професия</li><li><b>Част от поредица</b></li><li><b>Книга с бяла, зелена или червена корица</b> - няма как да изтървем класическото трибагрено предизвикателство</li><li><b>Книга, издадена след 2020</b></li><li><b>Книга с илюстрации</b></li><li><b>Хумористична книга</b></li><li><b>Романтична книги или съвременна литература</b></li><li><b>Фентъзи или научна фантастика</b></li><li><b>Втори шанс </b>- прочетете книга, която преди време сте зарязали или автор, към когото по някаква причина имате предразсъдъци</li><li><b>Криминален роман или хорър</b></li><li><b>Препоръка </b>- прочетете книга, препоръчана ви от приятел - и вие на свой ред препоръчайте нещо</li><li><b>Напиши ревю на българска книга</b><br /></li></ol>Topchohttp://www.blogger.com/profile/00417901742040467894noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-8856812301167242037.post-44358948401031220162022-05-02T13:05:00.000-07:002022-05-02T13:05:52.457-07:00[book review] "Невидена река" - Мирослав Моравски<p> </p><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhN88otoYVi0wj4eYK0UNHhTqJX2WxydvhHqzSMU8piU3zRsrR5HyEWM_AY36CSpVNLAInzCrHYssftejK72VoZXXgHef-8ZQ6mql_wSECMDSQe4LC_nYGJGUlhoBrJdlaoyX17KGdlrP0SL41jVWLF1OXoRrC-vw8LR2X_sPqgfrlhp9t4LezvETGO/s719/Nevidena_korica-e.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" data-original-height="719" data-original-width="500" height="320" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhN88otoYVi0wj4eYK0UNHhTqJX2WxydvhHqzSMU8piU3zRsrR5HyEWM_AY36CSpVNLAInzCrHYssftejK72VoZXXgHef-8ZQ6mql_wSECMDSQe4LC_nYGJGUlhoBrJdlaoyX17KGdlrP0SL41jVWLF1OXoRrC-vw8LR2X_sPqgfrlhp9t4LezvETGO/s320/Nevidena_korica-e.jpg" width="223" /></a></div><br /><p></p><p><span style="background-color: initial;">Заглавие: <b>"Невидена река</b></span></p><p>Автор:<b> Мирослав Моравски</b><br /></p><p>Издателство:<b> Човешката библиотека</b></p><p><b>Жанр</b>: съвременен, магически реализъм<br /></p><p>Топчеста оценка: <b>3.5 звезди</b></p><p>Радослав е млад мъж, който след дългогодишен живот в чужбина, се завръща в България - но само за малко, както вярва той, за да уреди продажбата на един апартамент. Още щом стъпва на родна земя обаче, почват да го глождят въпроси - за това къде принадлежи, на кого принадлежи, безброй въпроси за родината, свободата и любовта. Те се нагнетяват все повече, докато накрая Радо не тръгва да търси отговори по горите - при тайнствената дива...</p><p>"Невидена река" е книга с наистина уникална конструкция. И преди съм чела романи, които си имат свой собствен саундтрак, но за първи път попадам на книга, в която народни и авторски песни да са интегрирани така. Не само като текст - а наистина като музикално изпълнение. Може да намерите саундтрака към "Невидена река" в Саундклауд (<a href="https://soundcloud.com/korenuvane">ТУК </a>- изберете си "Невидена река" от Албуми) или на диск (може да го поръчате, както и самата книга в хартиен или електронен вариант, от <a href="https://choveshkata.net/blog/?page_id=6747">Човешката библиотека </a>), в изпълнение на самия автор Мирослав Моравски. Честно казано, това не беше точно моя тип музика, но като допълнение към книгата тези песни наистина придаваха едно ново, чудно измерение на историята, и с удоволствие ги пусках на точните места, докато четях книгата и силно го препоръчвам.</p>Отварящото изречение ме привлече много - отдавна не бях изпитвала такава внезапна симпатия към герой, както след тази малка ода за съня. След това се заредиха страници, през някои от които прелитах с лекота, носех се наистина по тази река, усещах аромата на мента и жлъчните напъни на "джуджето" на Радо, което все дълбаеше под лъжичката. Други, като някои диалози, ми бяха тегави, и речният порив се затлачи, не разбирах главния герой, беше ми далечен и скучен. <p>За мен най-хубава несъмнено бе последната четвърт от книгата. Това бе, отново разиграна, старата история за самодивата и музиканта, и техният разговор - хем диалог, хем надлъгване - с песни бе наистина впечатляващ. Горещо отново препоръчвам, ако четете книгата, да си я озвучите - както с оригиналните, така и с народните песни, ако те не зазвучат сами в главите ви. Освен новия прочит на древната легенда, тук много ми хареса утвърждаването на свободата и любовта. Харесва ми идеята, че любовта е пълна свобода, пълно право на избор, при което обаче у теб няма колебания какво да сториш, какво да избереш - защото всичко те води към нея. Това донякъде съвпадаше с тукашната идея - че свободата е, за да я дадеш за нещо, иначе не е свобода. Иначе не е нужна. Това бе най-ценното за мен от книгата.</p><p>На този фон, не съм сигурна какво да мисля за самия, най-най-краен финал. На мен ми изглеждаше малко като лъжлива примамка, от Радо към Теа. Не мисля, че си изградих много ясна представа за отношенията между двамата съпрузи, нито за почти призрачното дете между тях, и съответно не мога и аз да си отговоря на въпроса, който глождеше Радо - как да кажеш на любимия човек, че имате проблем?</p><p>И така, "Невидена река" не можа да ме спечели по начина, по който очаквах и се надявах, но особено предвид краткия обем и така нестандартната постройка на текста, всъщност искрено ви препоръчвам този оригинален експеримент. Беше много любопитно преживяване, и дори и с музикалното оформление отне малко повече от час. Ако имам възможност, бих посетила някой от спектаклите, свързани с историята и с целия цикъл "Коренуване", който създава Мирослав Моравски - може би обединението от песен, разказ и игра ще изгради връзката ми с героите, която само книжката не успя съвсем. Дотогава, книжката е достъпна в електронен вариант от <a href="https://choveshkata.net/blog/?page_id=6747">Човешката библиотека</a>, където вие сами избирате как да им се отбладарите, а музиката, както вече казах, е предоставена от автора - него пък може да следите във Фейсбук - <a href="https://www.facebook.com/groups/991069740944269/">ТУК</a> или на <a href="https://moro.bg">сайта</a> му. <br /></p>Topchohttp://www.blogger.com/profile/00417901742040467894noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-8856812301167242037.post-88777272343275943212022-04-25T13:36:00.000-07:002022-04-25T13:36:26.538-07:00[book review] "Зелени разкази (ама наистина)" <p> </p><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgZZEkumeuOFr6AHvN2fWxfVZUnhlJ8WF-TkqTcroYwPAn6mLkXGtO35wMj2f8Kk1n_zoOOqCR6faYet9JS6Jc4qCyCzjgxD_v4NoY9WqvET3icimq_docFpjYxNCEhgbsEZbBbSFw7yYfWJRSlknffXzUGCDmbxK8nqGegPNi7YUytQOPi1Z0VWjMW/s700/Zeleni_korica1_m.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" data-original-height="700" data-original-width="500" height="320" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgZZEkumeuOFr6AHvN2fWxfVZUnhlJ8WF-TkqTcroYwPAn6mLkXGtO35wMj2f8Kk1n_zoOOqCR6faYet9JS6Jc4qCyCzjgxD_v4NoY9WqvET3icimq_docFpjYxNCEhgbsEZbBbSFw7yYfWJRSlknffXzUGCDmbxK8nqGegPNi7YUytQOPi1Z0VWjMW/s320/Zeleni_korica1_m.jpg" width="229" /></a></div><br /><p></p><p>Заглавие: <b>"Зелени разкази (ама наистина)"</b><br /></p><p>Автор: <b>антология</b> </p><p>Издателство: <b>Човешката библиотека</b><br /></p><p><b>Жанр</b>: разкази, екология, научна фантастика<br /></p><p>Топчеста оценка:<b> 4.5 звезди</b></p><p>Бележка: четена за Четатон на бъдещето 2022</p><p>Антологията <a href="https://choveshkata.net/blog/?page_id=5447">"Зелени разкази (ама наистина)"</a> е една наистина внимателна подборка на екологична тематика, събрала творби на наши и чужди автори. Някои от авторите са били отличени в първия Копнеж на Човешката библиотека, други са били избрани след старателно търсене и проучване. <br /></p><p>И този факт, това старание в избора на заглавия, наистина си личи. Като подборка на произведенията, "Зелени разкази" получава твърдо 5/5 звезди. Историите вътре успяват да обхванат толкова много теми от тези, за които си мислим, когато чуем, че някоя книга е "зелена" и "екологична". Всъщност за някои от темите може би дори не сме се и сещали, а дори и най-често срещаните в литературата - като замърсяването на въздуха - са представени по нов начин, и обгърнати от такъв сюжет, че до края може би няма да осъзнаете този разказ като "зелен". Но идеята му, посланието, гарантирано ще остане. Това е другата голяма точка, по която "Зелени разкази" заслужава несъмнена отлична оценка. Нито една от историите в сборника не е обвинителна или назидателна - може би най-големият препъни камък за такава литература, или изобщо за всяка кауза, която търси да достигне до широката публика. Тези разкази не сочат обвинително с пръст. Не изскачат с предварително подговени, изтъркани поуки и лозунги, които просто да подминат съзнанието на читателя. Те разказват истории, предават емоции, показват ни различни гледни точки и оставят сам да си направиш изводите - най-правилният начин едно послание да достигне до читателите. А и тези изводи не са винаги така лесни и еднозначни. Каква е първата ви реакция, когато чуете за ГМО? Царевица и възмущение? Прочетете обаче "О, дай ми дом" на Адам Ракунас и кажете, ако не сте заобичали тези бизончета.<br /></p><p>Като текстове сами по себе си, и степента, в която субективно ми харесаха, общата оценка на сборника за мен е може би 4. Което си е напълно в реда на нещата - много рядко съм имала случай, в който от сборник разкази, и то от различни автори с разнообразен стил, всичко да ми хареса дотолкова, че да дам обща оценка петица. От всички истории, само един откровено не ми хареса, и то без да ми бъде неприятен, а просто скучен и невпечатляващ, може би или глупавичко наивен, или твърде неразработен - това бе "Любов под дърветата" на Христина Панджаридис. <br /></p><p>Една сравнително голяма част - на фона на общия брой на разказите - бе с нестандартна постройка. В доста от историите главният разказвач изливаше в един монолог всичко, което му се е събралн; което е видял, помислил и почувствал. Може би точно в момента на четене на книгата не съм била в настроение за такова водене на разказа, или пък това ненарочно събиране ми дойде в повече, та тези истории ми вървяха по-мъчно от станалите. Затова пък самото им съдържание напълно компенсираще каквито и субективни оплаквания да съм имала по въпроса. А като стана дума за нестандартност, по тази точка всъщност несъмнен води изграденият като пиеса "За вятъра и другите природни пиршества". Тук нямах нищо против драматургичния подход, но колкото и да обичам абсурдистката фантастика, тук хаосът ми дойде в повече.</p><p>По-долу отделям по няколко думи за всеки от включените разкази, но преди това - наистина мога да ви препоръчам сборника "<i>Зелени разкази"</i>. Да, за нуждите на Четатона на бъдещето е перфектен избор - един или друг разказ от него може да се отнесе към почти всяко предизвикателство от него (но аз реших да си броя целия сборник към първа точка - "Всичко живо е трева"). Но и извън рамките на маратона, това се оказа много приятна и изключително разнообразна антология - къде другаде ще видите събрани научна фантастика и фентъзи, романтика и съвременна проза, бъдеще и минало, от автори на най-различна възраст. Самият прочит на "<i>Зелени разкази</i>" си е едно приключение - не знаеш накъде ще те поведе следващата история. Или пък знаеш - ще ти остави идеята за едно по-добро бъдеще.<br /></p><p><i>"Скалпелът на Окам" </i>- Теодор Стърджън. Това е един от любимите ми научни принципи (може би и заради едноименният блог, който много обичам да чета). Самата идея на Окам може би не бе така застъпена, както очаквах, но определено получава бонус точки за реалното приложение на бръснача / скалпела в сюжета. Оценка 5/5<br /></p><p><i> "Светулчина поляна" -</i> Сергей Другал. Най-ретро звучащият разказ в сборника. Донякъде ми напомни на "Дете на времето" на Азимов. Оценка 3/5</p><p><i>"Братята от Левса" </i>- Александър Карапанчев. Най-стряскащият, обезпокоителен, но и въздействащ разказ. Започва толкова фантастично - с говорещ божур за екскурзовод - че направо те подмамва да не го вземеш насериозно. Всеки следващ образ обаче се запечатва в съзнанието и дълго след прочита ще се връщате към тях дори против желанието си. Оценка 5/5</p><p> "<i>Справедливост</i>" - Дейвид Брин. Динамичен разказ, с хубаво послание на края - от онези последни изречения, които някак успяват да компенсират дупките преди тях. Оценка 3/5</p><p> "<i>Следствието</i>" - Сергей Комитски. Това бе един от тези разкази, които споменах по-горе - монологично-диалогични. В случая, под формата на разпита на един лесничей. Представя една история и идеология от близкото минало, но това, че не съм била техен съвременник по никакъв начин не намали въздействието. Може би дори напротив - непрекъснато си представях как съвсем лесно същите простъпки днес могат да се допуснат под други предлози. Оценка 4/5</p><p><i> "Парченца смърт"</i> - Мария Белчева. Сладък разказ, много детски. Липсваше му нещичко, за да може да плени аудиторията от целия възрастов диапазон. Оценка 4/5</p><p><i> "По „Е-3“ за 23"</i> - Димитринка Ненова. Да се вмъкнеш в главата на мрънкащ тийнейджър е съмнително удоволствие. Затова пък да видиш как дори и против волята му маската на това мрънкане се пропуква си е несъмнен кеф. А за фон - впечатляваща разходка и мъничко любов. Не мога да кажа, че героите ми харесаха, но затова пък пътуването несъмнено си заслужаваше. Оценка 4/5</p><p><i> "Приказки за Юнаци и злодеи: зелена?" </i>- Калин М. Ненов и Борислава Славеева – Борея . Сложен за възприемане разказ откъм сюжет, защото явно е част от нещо по-голямо - несъмнено поредицата "Приказки за юнаци и злодеи". Дори и откъснати обаче от естествената си среда, героите в разказа се държат един за друг и тази загриженост между тях ще докосне и незапознатия читател. Оценка 4/5</p><p><i> "За вятъра и другите природни пиршества"</i> - Чувствах се направо гузно, че този разказ - пиеса така ми опъна нервите. Горе писах, че обичам абсурдността във фантастиката, но дали защото тук имаше страшно много различни елементи, дали защото бе само диалог - направо не ме свърташе на едно място, докато го четях. А иначе виждах толкова неща, в които бих могла да се влюбя - от този загадъчен вятър, който ти пребърква мозъка, през персонификациите на Паметта, та чак до кладенците с отлитнали и потънали думи и неочакваните посещения на конници без или с повече глави.Оценка 3/5</p><p><i> "О, дай ми дом"</i> - Адам Ракунас. Може би любимият ми разказ. Много силни герои, и освен това добре развити, на които от първите редове ми беше така лесно да съпреживявам; динамичен, истински сюжет въпреки краткия обем и различен поглед върху ГМО. Оценка 5/5</p><p><i> "Зрънце живот" </i>- Миа Сердарева Това бе от онзи тип разкази, които не ти разказват нищо особено. Но затова пък как го разказват! Така хубаво и неподправено, с толкова емоция и грижа, че може да почувстваш калта по пръстите си и живота на зрънцето под ръцете си. Оценка 5/5</p><p> "<i>Моцартина</i>" - Марта Радева. Допълнително интересен разказ за мен, защото засяга наводненията в града, в който живея - във Варна, в Аспарухово. Все пак обаче нещичко му липсваше, за да кажа, че е "Моцартина" е постигнала повече от това да подръпва емоционалните ми струни. Оценка 3/5</p><p><i> "Любов под дърветата" </i>- Христина Панджаридис. Единственият разказ, който не ми хареса. Хем ми беше скучно написан, хем не можах да преглътна фантастичният елемент "внучка разказва на дядо как се е натискала с лечебна цел в градината". Оценка 2/5</p><p><i> "Сълза от змеица"</i> - Светла Дамяновска . Много сладка завръзка - и хубава развръзка; доста празни приказки, и чувството, че този разказ е част от един по-широк свят, за който с огромно удоволствие бих чела още. Оценка 4/5</p><p><i> "Само любов"</i> - Нели Цветкова. Чудесен разказ, зареден с толкова силна, но кротка емоция. Бе истинско удоволствие да виждам как под едни ръце се раждат цветя, под други - хляб, стига само в тях да има любов. Оценка 5/5</p><p><i> "Багер в пясъка"</i> - Камен Петров. Хареса ми как първо авторът ни повежда на едно пътешествие из красотите на крайбрежието, за да ни убеди на финала защо не трябва да позволим на този багер да продължи. Доколко ме убеждава именно със силата на разказа си (защото каузата е хубава, ясно), не съм съвсем сигурна - не ме докосна така дълбоко както би могло, не ми предложи нещо по-особено, освен призракът на Форд Префект, който витаеше в съзнанието ми. Оценка 3/5</p><p> "<i>Единак</i>" - Християн Трифонов. Мислех, че съм се наситила на "вълчи разкази", но "Единакът" ми хареса неочаквано много. Образът на животното, на звяра, а и на човека бяха така, така хубаво изградени, а финалът може би щеше да ме накара да дам максимална оценка на разказа... ако вече не го бях решила. "Единакът" имаше от онези моменти и фрази, които решават в съзнанието на читателя съдбата на книгата, лягат ти на сърцето. За мен това тук беше ръката, която спира изстрела и "Не го убивай. Гладен е". Оценка 5/5</p><p>С изненада и радост разбрах, че авторът има и друга издадена книжка/ повест - "<a href="https://choveshkata.net/blog/?page_id=6016">Черният куфар"</a>. Преди я подминавах, защото не можех да разбера за какво иде реч, но след опита си с автора, ще рискувам - не вярвам да ме разочарова, каквато и да е темата.<br /></p><p> <i>"Коя е тя" -</i> Давид Мавродиев. Този пък разказ като решение за представяне ме спечели напълно! "Коя е тя" е написана в рима, изключително лека, непретенциозна, лееща се рима, която честно казано бе по-поетична и по-приятна за четене от голяма част от модерните бели стихове. Оценка 5/5</p><p> </p><p>Антологията „<a href="https://choveshkata.net/blog/?page_id=5447">Зелени разкази (ама <em>наистина</em>)“ </a>е издание на фондация „Човешката библиотека“ и в се разпространява на принципа „читателите плащат колкото и ако преценят“. Ако искате да я прочете, просто <a href="https://choveshkata.net/blog/?p=5493">я поискайте </a> <br /></p>Topchohttp://www.blogger.com/profile/00417901742040467894noreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-8856812301167242037.post-46518832376284216512022-02-02T09:29:00.000-08:002022-02-02T09:29:40.862-08:00[readathon] Имало едно време... - Приказен четатон от bookfan.tasy<p> </p><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/a/AVvXsEjSOGRsVD4xQaNq-mDIBTlelN0hW9kChZW0dJJfRa1shNmpmohrUcnPVTv7-s1_avILeKUmYFNNGas2DwD_zpU_GBfTdHTszO-cFAbwgHQwBMqS_dDGz9MpapivxNH2E2xWkltYMGdNLUZywlUmi6YqGo2wVpurWXeZsY3g1lX_N9cgHvkPU4yuVsva=s1920" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" data-original-height="1005" data-original-width="1920" height="168" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/a/AVvXsEjSOGRsVD4xQaNq-mDIBTlelN0hW9kChZW0dJJfRa1shNmpmohrUcnPVTv7-s1_avILeKUmYFNNGas2DwD_zpU_GBfTdHTszO-cFAbwgHQwBMqS_dDGz9MpapivxNH2E2xWkltYMGdNLUZywlUmi6YqGo2wVpurWXeZsY3g1lX_N9cgHvkPU4yuVsva=s320" width="320" /></a></div><br /><p></p><p>След по-малко от седмица започва приказния четатон на <a href="https://medium.com/@bookfan.tasy/%D0%B8%D0%BC%D0%B0%D0%BB%D0%BE-%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%BE-%D0%B2%D1%80%D0%B5%D0%BC%D0%B5-%D1%87%D0%B8%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%BC%D0%B0%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%BE%D0%BD-7177682d5371">bookfan.tasy </a>. Очаквах го с нетърпение още откакто тя обяви целогодишния си маратонски план, а този четатон ме изненада с условията си. Бях си подготвила една камара преразкази и модерни приказни сюжети, но предизвикателствата се оказаха ориентирани повече към класиката. Което също е чудесно и е подкана да се върнем към приказните корени ( Това дали е завоалирана покана да прочетет по 4 точка "Изтръгнати от корен"? Кой знае.)</p><p>Ето ги и официалните условия на Приказния четатон и моите предложения за тях<br /></p><ol><li data-selectable-paragraph="" id="3586"><b>Приказки от континента, на който живеете</b> - "Немски сказания" - Братя Грим или "Басни" - Лафонтен . Имам красивите издания на колекцията на Изток - Запад, и както много други, и те си чакат реда. Дебелички са, но предвид че четатонът е двуседмичен, надявам се времето да ми стигне. Още обаче не съм избрала коя от двете. "Немски сказания" май ми се чете повече, но стихотворната форма на басните би била по-бърза.<br /></li><li data-selectable-paragraph="" id="36a0"><b>Приказки (или легенди / митове) от друг континент (на който нито живеете, нито сте родени) . </b>Предварително се бях наточила за дълго отлаган препорчит на "Червената пирамида" на Рик Риърдън, или също толкова дълго отлаган прочит на "Ару Шах". Но за приказки реших да се спра на "Африкански приказки" с илюстрациите на Марайа. Това също може да се брои като препрочит - имах тази красива книга и като мака<br /></li><li data-selectable-paragraph="" id="f6f3"><b>Препрочит — любими приказки от детството -</b> "Приказки по телефона" - Джани Родари. Този тип оригинални приказки, които вече са си класика, също влизат в четатона. На препрочит всъщност исках да включа "Пет приказки" на Валери Петров, но за моя изненада се оказа, че ги няма в аудио вариант - а винаги гледам да имам и такава книга, когато четатонствам. Затова се спрях на не по-малко приказния Джани Родари.<br /></li><li data-selectable-paragraph="" id="54c7"><b>Преразказ — нов прочит на известна приказка -</b> Пръстенът на нибелуна, в преразказ на Елена Павлова. Много се чудех тези книжки в коя точка попадат. Доста по-близо до оригинала са, направо съвсем, в сравнение с историите на "Синдер" например, или "Зимна песен".... В крайна сметка я оставих тук, защото ако не греша, завършва различно. Планът ми за четатона е да прочета само първата книга - ще се постарая да не се разсейвам и да прочета всичките (както стана с Чапек в предишния четатон) , защото ме чакат и други дебели книги.<br /></li><li data-selectable-paragraph="" id="6a28"><b>Родни приказки (или роман, базиран на родния фолклор) </b>- "Български народни приказки", "Български народни приказки от Македония" / Коледари срещу хали - Елена Павлова . Първоначалният ми избор бяха някои от новите бяло-червени издания на Сиела, но ми предстои препрочит на Коледари срещу хали. Ако не съм я започнала преди началото на четатона, тя удобно ще се вмести в тази точка. Друг вариант, който обмислях... са "Приказки в шевици". Това са разкошни албуми с авторски шевици на Елисавета Йорданова, в които освен това има и народни приказки и песни, които са ги вдъхновили.<br /></li><li data-selectable-paragraph="" id="d7c8"><b>Скритите символи — нехудожествена литература, посветена на приказките (или на книгите изобщо)</b> - "Фолклорът на света на диска" - Тери Пратчет . Не знам как да класифицирам точно тази книг, може би като "нехудожествена литература в рамките на художествен свят"? Може би е малко по-художествена от, да речем, симпатичните неофициални издания на "Героите на Толкин" и "Мрачните сили на Толкин", но отново прави паралели и тълкувания на фолклорните елементи в света на Пратчет.</li></ol><p> </p><p>Дори вече съм готова с разписа за четатона + бонус годишното предизвикателство на Bookfantasy. Тази година мотото на тефтера ми май е layers & layers:</p><p></p><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><iframe allowfullscreen='allowfullscreen' webkitallowfullscreen='webkitallowfullscreen' mozallowfullscreen='mozallowfullscreen' width='320' height='266' src='https://www.blogger.com/video.g?token=AD6v5dxQDEGtoJbdVpwDK8C9uOPB2UtiYDqdS8sdeY0-ekrMlKcLnaXx5IZnGnOcFnGKzkD9SuROeHC3rF44guOOzQ' class='b-hbp-video b-uploaded' frameborder='0'></iframe></div> И така, това са моите планове за Приказния четатон. Ще участвате ли и с какво? А коя е любимата ви народна приказка? Моята е "Змейова невеста", но учудващо рядко намирам варианта, който познавам и обичам най-много - <a href="https://chitanka.info/text/15743-zmejova-nevesta">ето тази</a>.<p></p>Topchohttp://www.blogger.com/profile/00417901742040467894noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-8856812301167242037.post-18475272572589938142022-01-17T09:07:00.005-08:002022-01-17T09:07:23.508-08:00[book review] "Коледата на Поаро" - Агата Кристи <p></p><p></p><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/a/AVvXsEi-YIqNY2I60dVAjaFDVyC5Hsg22wvLOzCQoCxrp0yTu-ZT18RVhSgT-sDOsfspNho4rXpUJ4hRUj2x7sAM5XlFjRqtQUaODXMtmkIUHOMDtmZGk9cYVJyH22WzstOxNMmYE12vxBQbXDOiwcuY68_cnYIRaXDlo2_TU4vmGue3egxJ8ZM_UmmFal1M=s1244" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" data-original-height="1244" data-original-width="800" height="320" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/a/AVvXsEi-YIqNY2I60dVAjaFDVyC5Hsg22wvLOzCQoCxrp0yTu-ZT18RVhSgT-sDOsfspNho4rXpUJ4hRUj2x7sAM5XlFjRqtQUaODXMtmkIUHOMDtmZGk9cYVJyH22WzstOxNMmYE12vxBQbXDOiwcuY68_cnYIRaXDlo2_TU4vmGue3egxJ8ZM_UmmFal1M=s320" width="206" /></a></div><br /><p><b>Заглавие: </b> "Коледата на Поаро" / "Убийство по Коледа"<br /></p><p><b>Автор</b>: Агата Кристи<br /></p><p><b>Издателство</b>: Ера<br /></p><p><b>Жанр</b>: криминален, класика<br /></p><p>Топчеста оценка: <b>4 звезди</b></p><p><b>Бележка</b>: четена за Инстаграм книжен клуб - Варна</p><p style="text-align: justify;">Саймън Лий е възрастен богаташ, щедър, но манипулативен, който изпитва почти садистично удоволствие да господства над семейството си. За тази Коледа той решава да събере в имението си всички тях - четиримата си синове и съпругите им, единствената си внучка, а по случайност и сина на стария му сътрудник. Каквото и да е намислил обаче, се обръща против него - в навечерието на празника Саймън Лий е жестоко убит. За щастие, в околността се оказва добре известният детектив - мосю Еркюл Поаро, готов да предложи услугите си. Цялото домочадие обаче тръпне от присъдата му - дали убиецът е един от семейството? <br /></p><p style="text-align: justify;">Когато започнах книгата, първо си помислих : ето така би било, ако Удхаус се събере с автор на криминални романи! ( Бързо прогоних началните асоциации с "Девет грешни отговора", защото съм ви се оплаквала, че за разлика от новопоявилата се любов при повторната среща с Агата Кристи, то тези с Джон Диксън Кар завършиха с разочарование.) Но имаме семейство събрано от кол и въже, дърт дядо в ролата на зла леля, изобилие от икономи и потенциален романс - само че обагрено в престъпни краски. Е, тази асоциация бе забавна, макар и не твърде коректна. Остана на заден план заради друго осъзнаване - Еркюл Поаро не е Шерлок Холмс. Книгите на Конан Дойл винаги са били центрирани около Холмс, там винаги съм се наслаждавала на дедукцията и мисълта му; и явно в миналото съм се опитала да прехвърля този шаблон и при Агата Кристи. Но сега осъзнах, че нейният детектив е повече на заден план, за да даде шир на прекрасно изградените психологически образи на реално въвлечените в престъплението герои. Бях усетила това в романите ѝ, които четох миналата година - "Трагедия в три действия" и And then there were none , и сега вече го прегърнах с кеф.</p><p style="text-align: justify;">И така, тук се запознаваме с добрия син Алфред, който от години угажда на баща си и гордата му съпруга Лидия, стиснатият политик Джордж и съпругата му примадона Маделин; Дейвид, който от години таи омраза към баща си, заради страданията на майка си и милата, но силна Хилда; лошото момче Хари и младата, почти дива Пилар с горещата ѝ испанска кръв. И с всички останали герои, но просто реших да сложа точка на това дълго изречение, въпреки че всеки успя да се поразгърне в рамките на този кратък роман. Лично за мен най-интересни бяха семейството на Дейвид и Хилда, и промяната, която настъпи у съпруга след смъртта на баща му - освобождаването от разяждащия го с години гняв, превърнал го по думите на собствената му жена в психически инвалид. Младата Пилар Естравадос пък ме спечели с най-добрия цитат от книгата : <br /></p><p style="text-align: justify;"><i></i></p><blockquote><i>"Устата ѝ изведнъж стана жестока - като на дете или котенце - уста, която съзнава собствените си желания, и все още не познава милосърдието".</i></blockquote><p></p><p style="text-align: justify;">На малко места съм намирала така правилно, и същевременно така лаконично описана, беззлобната и безгневна жестокост, жестокостта като част от природата на човека. Последно - когато препрочитах пак Тарзан, който ловува и убива с усмивка на уста. Не съм сигурна какво да правя и мисля, когато я срещна и прочета - но я има, и се възхищавам, когато я видя така добре уловена.<br /></p><p style="text-align: justify;">Като чисто практически изход на разследването, не бях съвсем доволна и убедена - от обяснените механизми на извършването на убийството. Но след като бях превключила фокуса си, това нямаше и толкова значение за мен, и ни най-малко не намали удоволствието от книгата. Напротив - отвори ми апетита за още!</p><p style="text-align: justify;"></p><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/a/AVvXsEhyEcsx_GFd7BoskMySEXIU5MpA_hNykQsgkXwN7nNXytoPa11H86lM39WK7Acyz5adO5y9xmDhNvTraf_VLrCiKf8C6Cjdt4GRcjzwOs1-D25-1axmsNZXHGQ2WCmvTEZ7TqAAb-SggYhhHA7Gy7Sq6C0u_9NmxPKP9V05IjojoiC6dZgB0t6fu6Mz=s732" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" data-original-height="702" data-original-width="732" height="307" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/a/AVvXsEhyEcsx_GFd7BoskMySEXIU5MpA_hNykQsgkXwN7nNXytoPa11H86lM39WK7Acyz5adO5y9xmDhNvTraf_VLrCiKf8C6Cjdt4GRcjzwOs1-D25-1axmsNZXHGQ2WCmvTEZ7TqAAb-SggYhhHA7Gy7Sq6C0u_9NmxPKP9V05IjojoiC6dZgB0t6fu6Mz=s320" width="320" /></a></div><br /> <p></p><p style="text-align: justify;">А знаете ли, че официалният фен клуб и сайт на Агата Кристи прави всяка година предизвикателство? Надали ще успея да го попълня, но беше така красиво (и хубаво си подхождаше с една от многото корици на книгата), че не устоях и си го принтирах за тефтера по всичкология. </p>Topchohttp://www.blogger.com/profile/00417901742040467894noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-8856812301167242037.post-34712669698698392282021-12-05T12:05:00.000-08:002021-12-05T12:05:04.494-08:00[book review] "Антарктида, студеният юг" - Христо Пимпирев<p> </p><p> </p><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="https://1.bp.blogspot.com/-uhYUIrlpcV0/Ya0axon9_OI/AAAAAAAAG8I/5stBXojD34AbX8EYrPcmmHivD8Orvfx2wCNcBGAsYHQ/s1100/210620_b.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" data-original-height="1100" data-original-width="800" height="320" src="https://1.bp.blogspot.com/-uhYUIrlpcV0/Ya0axon9_OI/AAAAAAAAG8I/5stBXojD34AbX8EYrPcmmHivD8Orvfx2wCNcBGAsYHQ/s320/210620_b.jpg" width="233" /></a></div><br /><p></p><p>Заглавие: <b>"Антаркида, студеният юг"</b><br /></p><p>Автор: <b>Христо Пимпирев</b><br /></p><p><b>Издателство</b>: Сторител / Авлига<br /></p><p><b>Прочетена от</b>: Константин Динчев<br /></p><p><b>Жанр</b>: нехудожествена, научнопопулярна, приключения, природа<br /></p><p><b>Топчеста оценка</b>: 5 звезди</p><p><b>Бележка</b>: за Четатон на бъдещето, точка Книга за ледени пустини или климатични промени<br /></p><p>Тази възхитителна малка книга комбинира разкази от първо лице от мисиите на различни изследователи на Антарктида, най-вече на Христо Пимпирев, и най-различни интересни факти за този студен, непознат континент. И уж бе научнопопулярна, нехудожествена книга, а ме развълнува изключително дълбоко.</p><p>Първоначално не бях ентусиазирана за тази книга. По-точно, не ми се четеше нехудожествена книга, защото географията и естествознанието не са точно моите предмети, когато си подбирам научнопопулярни четива (или поне в момента). Художествена обаче не си харесах, и когато в Сторител попаднах на тази кратка книга, реших, че си струва в името на четатона.</p><p>Струваше си, и още как. Този малък обем прелива от прекрасност - от супер интересни факти, от предизвикателства и приключения, от възхищение и емоция. Като казах "емоция", неволно сравнявах тази книга с другата, пресъздаваща лични преживявания, която четох почти паралелно - <a href="https://topchochanbooks.blogspot.com/2021/04/book-review.html">"Едно лято в Италия"</a> - и как тя едва успяваше да ме заангажира. Докато тук.. тук се вълнувах при всяко изречение. Може би е и заради прочита, може би заради това колко дълбоко свързан е авторът с това късче земя, но тук дори и най-академичните научни факти предизвикваха у мен неочаквано силни чувства. Усетих буца в гърлото, когато героите - "герои" в художествен и в най-реален смисъл! - говореха, а понякога и се прощаваха със своите близки. <br /></p><p>Може би само един кусур мога да намеря на този вариант - дори не на самата книга. :D Прочитът на аудио файла започва с описание... откъде са снимките, които ще намерим в тази книга. :D Това, че ще я слушаме в аудио вариант е само малка подробност. Сигурна съм, че в хартиеното, пълноцветно издание, "Антарктида - студеният юг" би било ново, още по-вълнуващо приключение, но ми стана много смешно от това обявление в началото. Но и така - горещо препоръчвам тази студена книга! <br /></p><p><br /><br /></p>Topchohttp://www.blogger.com/profile/00417901742040467894noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-8856812301167242037.post-63156658248731240222021-12-04T13:46:00.005-08:002021-12-04T13:46:56.221-08:00Коледен четатон с Ани Bookfan.tasy<p> </p><div><div>Най-накрая седнах и аз да споделя какво ще се опитам да прочета за Коледния четатон на Bookfan.tasy (FB -<a href="https://www.facebook.com/bookfan.tasy.blog/"> https://www.facebook.com/bookfan.tasy.blog/</a>). Признавам си, че малко заобикалям четатонските правила - едната книга е вече стартирана, а и на този етап съм си подбрала четива, които така или иначе смятах да прочета през декември.</div><div><p>Засега съм си приготвила само 4 книги - за 5 от предизвикателствата на Ани:</p><p></p><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="https://1.bp.blogspot.com/-H9Jlew4T_vE/Yau84KG-UOI/AAAAAAAAG8A/eZh8lq9w6MkWBz559bBwB9RexZeXaOkRACNcBGAsYHQ/s1503/kolektsiya-tarsachi-na-talismani-30.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" data-original-height="1500" data-original-width="1503" height="199" src="https://1.bp.blogspot.com/-H9Jlew4T_vE/Yau84KG-UOI/AAAAAAAAG8A/eZh8lq9w6MkWBz559bBwB9RexZeXaOkRACNcBGAsYHQ/w200-h199/kolektsiya-tarsachi-na-talismani-30.jpg" width="200" /></a></div><br /><b>Детска книга </b>- смятам да продължа с поредицата "Търсачи на талисмани" на Ейми Трий, и дори се надявам да я завърша тази година. Доста симпатична детска поредица, която силно ми напомня на моите любими УИЧ - поредица комикси, с които израснах и все още препрочитам с удоволствие.<p></p><p></p><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="https://1.bp.blogspot.com/-geUE57Q3PCo/Yau56APVhSI/AAAAAAAAG74/3p7nxYgtSkwWO-hSzhvGl1-MchLQF_9BQCNcBGAsYHQ/s1244/641062_b.jpg" imageanchor="1" style="clear: right; float: right; margin-bottom: 1em; margin-left: 1em;"><img border="0" data-original-height="1244" data-original-width="800" height="200" src="https://1.bp.blogspot.com/-geUE57Q3PCo/Yau56APVhSI/AAAAAAAAG74/3p7nxYgtSkwWO-hSzhvGl1-MchLQF_9BQCNcBGAsYHQ/w129-h200/641062_b.jpg" width="129" /></a></div><br /><b>Мистерия и коледна книга -</b> "Убийство по Коледа" / "Коледата на Поаро" на Агата Кристи. Това е една от книгите за месеца за клуба на Ети, и тъй като съм чела другата, а и от миналата година нещо ми се отвори апетит за Агата Кристи... очаквам тази среща с Поаро с нетърпение.<p></p><p></p><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="https://1.bp.blogspot.com/-roQyVKfN_cA/Yau47VdbHoI/AAAAAAAAG7o/3jmJNgM79Xch1BRBhtyExI1W22pyTs3ogCNcBGAsYHQ/s1000/picture_1241-650x1000.jpg" imageanchor="1" style="clear: left; float: left; margin-bottom: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" data-original-height="1000" data-original-width="650" height="200" src="https://1.bp.blogspot.com/-roQyVKfN_cA/Yau47VdbHoI/AAAAAAAAG7o/3jmJNgM79Xch1BRBhtyExI1W22pyTs3ogCNcBGAsYHQ/w130-h200/picture_1241-650x1000.jpg" width="130" /></a></div><br />Психология - <b>"Тихите" на Сюзън Кейн</b>. Всъщност тази книга трябваше да съм я свършила преди началото на четатона, защото срещата за нея на читателски клуб Орбита е планувана за 5 декември. Още обаче съм на една четвърт от нея - поради липса на време, и със сигурност ще си я дочитам до края на месеца.<p></p><p>Коледен цвят - <b>"Книжарница на колела" - Джени Колган.</b> Ами... има червено и бяло / белезникаво на корицата... мъничко послъгвам с тази точка - корицата на "Книжарница на колела" не ми дава типично коледно усещане, но това също е планирана клубна книга за месеца. </p><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="https://1.bp.blogspot.com/-Wb69P24HCQk/Yau5XH-8jZI/AAAAAAAAG7w/AIxP_DGJfOI7DQ1xtxf-GzSY9F4PWYuMgCNcBGAsYHQ/s1181/200455_b.jpg" imageanchor="1" style="clear: right; float: right; margin-bottom: 1em; margin-left: 1em;"><img border="0" data-original-height="1181" data-original-width="768" height="200" src="https://1.bp.blogspot.com/-Wb69P24HCQk/Yau5XH-8jZI/AAAAAAAAG7w/AIxP_DGJfOI7DQ1xtxf-GzSY9F4PWYuMgCNcBGAsYHQ/w130-h200/200455_b.jpg" width="130" /></a></div><br /><br /><p></p><p>Остават ми 3 предизвикателства от четатона, защото не ми хрумнаха много варианти за комбиниране - книга с магьосници, зимен сюжет и годишен отчет. Не е като да нямам идеи какви заглавия бих могла да включа за тях, но на този етап не съм сигурна, че ще успея да се преборя с тях навреме. Затова ще последвам собствените си четатонски съвети, и няма да отхапвам твърде голям залък. Ако видя, че ми се отваря апетит и възможност, ще си гризна още. <br /></p></div></div>Topchohttp://www.blogger.com/profile/00417901742040467894noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-8856812301167242037.post-73584248919012371852021-10-19T13:20:00.000-07:002021-10-19T13:20:20.348-07:00Наръчник на четатонеца<p> </p><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="https://1.bp.blogspot.com/-6tg0_5EJRFg/YW8hLsT1JxI/AAAAAAAAG6A/1q3ZkUMiqEUyeNzO7VMu68_jNsznW7-QgCLcBGAsYHQ/s1200/1563584921-1563584921_goodreads_misc.png" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" data-original-height="630" data-original-width="1200" height="168" src="https://1.bp.blogspot.com/-6tg0_5EJRFg/YW8hLsT1JxI/AAAAAAAAG6A/1q3ZkUMiqEUyeNzO7VMu68_jNsznW7-QgCLcBGAsYHQ/s320/1563584921-1563584921_goodreads_misc.png" width="320" /></a></div><br /><p></p><p>Сезонът на четатоните е открит! <br /></p><p>Докато си подбирах четива обаче за Хелоуинския четатон с Ани и подготвях темите на Трибагрения реших да споделя малко tips & tricks (защото сегашният четатон е Trick or treat, схаващате ли? Ооо, както и да е). Та, ето как аз си планирам участието в книжните маратони - може пък и да ви е полезно, и във всеки случай ще се радвам да споделите как се подготвяте вие.</p><p></p><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="https://1.bp.blogspot.com/-zM9c-5r32iQ/YW8jeGQsOmI/AAAAAAAAG6I/RGE3Yw_gt-AIdmucqShyLHiAXtB6hVkOgCLcBGAsYHQ/s612/istockphoto-1209902884-612x612.jpg" imageanchor="1" style="clear: left; float: left; margin-bottom: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" data-original-height="407" data-original-width="612" height="133" src="https://1.bp.blogspot.com/-zM9c-5r32iQ/YW8jeGQsOmI/AAAAAAAAG6I/RGE3Yw_gt-AIdmucqShyLHiAXtB6hVkOgCLcBGAsYHQ/w200-h133/istockphoto-1209902884-612x612.jpg" width="200" /></a></div><br /> <p></p><p><b>1. Какъв тип четатонец?</b></p><p>Или с други думи, в състезателно настроение ли си, или не?<br /></p><p>Моето отношение към финиширането варира в зависимост от настроението. Може и ви е да се запитате - дали искате на всяка цена да изпълните поставените цели или просто искате да завършите четатона с повече прочетени книги и страници от обикновено? <br /></p><p>Понякога се чувствам по-състезателно спрямо себе си, и знам, че ако не постигна целите на четатона, ще се чувствам кофти. В такъв случай си подбирам по-кратки книги, които знам, че ще успея да вместя в ограниченото време. Понякога това са заглавия, които не са ми на първа линия за четене и са избрани именно заради дължината и защото пасват на темите. Така всъщност съм имала някои много добри попадения, въпреки че в първия момент не съм посегнала към книгата единствено от алтруистични подбуди. Това всъщност е една от причините, поради които така обичам книжните маратони с различни, уникални условия - те ме карат да се разровя из купчините книги вкъщи и из списъците в Гудрийдс, да изтупам от прахта и да прочета заглавия, които иначе щяха да събират прах още дълго време. Друго нещо, за което следя, ако ми е състезателно, е да не си поставям твърде големи цели... или поне наведнъж. Отново защото, ако не ги постигна, се чувствам кофти. Например сега за Хелоунския четатон съм супер навита - иска ми се не само да изпълня предизвикателствата на отбор Лакомство, но и да се пробвам със супер интересните задачи, поставени пред отбор Пакост. Но си дръпнах юздите, и реших да атакувам поетапно - ще си подбера книги и за отбор Пакост, но ще пристъпя към тях след като се окича с короната на завършен Лакомник.<br /></p><p>Друг път използвам четатона като повод ударно да напредна с четенето, било то като книги или като страници. В тези случаи преценям, че мога да си позволя да не съм отличник по всички точки, но вместо това да прочета заглавия, на които съм хвърлила око, включително и по-дебели книги, както и поредици, които могат да ме изкушат да продължа да чета следващата част, вместо да премина на друго предизвикателството от четатона. Понякога в този вариант се оказвам с по-малко завършени книги в края на четатона, но с повече прочетени страници, отколкото в предишния.</p><p></p><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="https://1.bp.blogspot.com/-sbQ8eBjhCHs/YW8j863Kd-I/AAAAAAAAG6Q/yNwxRb9HNZggR3KZKke--rc-92D0tc7_gCLcBGAsYHQ/s225/bmn.jpg" imageanchor="1" style="clear: right; float: right; margin-bottom: 1em; margin-left: 1em;"><img border="0" data-original-height="225" data-original-width="225" height="225" src="https://1.bp.blogspot.com/-sbQ8eBjhCHs/YW8j863Kd-I/AAAAAAAAG6Q/yNwxRb9HNZggR3KZKke--rc-92D0tc7_gCLcBGAsYHQ/s0/bmn.jpg" width="225" /></a></div><br /> <p></p><p><b>2. Използвайте различни формати</b></p><p>В случая говоря за хартиени, електронни и аудио книги. Ако имате възможност - комбинирайте. При четатоните е много полезно да запълвате всяка възможност с четене. Ако сте свикнали да лавирате между различните медиуми за четене - супер! Ако все още не сте се осмелили - един четатон е чудесна възможност да пробвате нещо ново. <br /></p><p>Аудиокнигите позволяват да напредвате с четатоните, докато вършите някаква друга работа вкъщи или докато вървите навън. Електронна книга, качена на четеца и на телефона, ви дава възможност да запълвате свободна минута тук и там. Ако сте като мен и не ви пречи да четете няколко книги едновременно, може да напредвате паралелно с няколко заглавия. Ако предпочитате да четете подред, лавирането между различни формати чувствително ще съкрати времето, за което ще приключите с една книга</p><p></p><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="https://1.bp.blogspot.com/-GhVfp-Zj8Ak/YW8k5GufHTI/AAAAAAAAG6Y/y9y7O7RRJq4cnrbi9h2htTcz9eDiMKzDgCLcBGAsYHQ/s1333/photo-1601645191163-3fc0d5d64e35.jpg" imageanchor="1" style="clear: left; float: left; margin-bottom: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" data-original-height="1333" data-original-width="1000" height="320" src="https://1.bp.blogspot.com/-GhVfp-Zj8Ak/YW8k5GufHTI/AAAAAAAAG6Y/y9y7O7RRJq4cnrbi9h2htTcz9eDiMKzDgCLcBGAsYHQ/s320/photo-1601645191163-3fc0d5d64e35.jpg" width="240" /></a></div> <b>3. Използвайте различни формати 2 *</b><p></p><p>Или форми. Или жанрове. Не съм сигурна как да го нарека, но ето какво имам предвид - не е задължително да четете точно роман. Зависи естествено от самия четатон и условията, които той поставя, но може да комбинирате различни форми - по-къси повести, сборници с разкази, графични романи, дори поезия и нехудожествена литература.</p><p>Много хора намират сборниците с къси разкази за идеални за четатони, защото им дават възможност да спират често между различните истории и да запълват кратки отрязъци от време. При мен лично не е така, защото завършеността на всеки от разказите не ме стимулира да продължавам да чета напред. Комиксите, мангите и графичните романи обаче са ми идеални - харесва ми да се наслаждавам на визуалния елемент, както и на самата история. И без съмнение, те са по-бързи четива от изцяло текстовите си събратя.</p><p>Един любопитен вариант са книгите - игри, които събраха скорост напоследък. Наистина, преиграванията им могат да доведат до десетки варианти и часове забавления. Едно или две превъртания на сюжета обаче (дори и когато не умирате скоропостижно), няма да отнемат много време.</p><p>В Хелоуинския четатон малко по-трудно ще се вмести, но стихосбирките също са интересен и бърз вариант. Някои четатони, като - кхъм, кхъм, Трибагрения - имат условия, базирани на корица, на националност на автора, на дължина на книгата... в такива точки удобно може да вместите най-различни книги, включително поезия и нехудожествена литература.. Ако ви трябва да прочетете нещо за училище, университета или работа, и то се покрива с някое условие - защо не си стимулирате служебното четене с четатона?</p><p><b>4. Комбинирайте</b></p><p>Не всички четатони позволяват да се покрият няколко условия с една книга. Когато обаче това е допустимо, с малко повече обмисляне може да улесните значително четатона си. А и е забавно - както е интересно да се разровиш да намериш подходяща книга за една точка, предизвикателството да намериш такава, отговаряща на няколко е двойно и тройно.</p><p>Дори и да не може да го направите в рамките на един четатон, ако имате други предизвикателства, по които се борите - например някое годишно или клубно предизвикателство, може да комбинирате с него. Това може и да не помогне реално за настоящия четатон, но всяка отметната книга ще ви донесе удовлетворението, че напредвате на два фронта.</p><p></p><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="https://1.bp.blogspot.com/-rMRqJhr20BI/YW8mI1-Fv2I/AAAAAAAAG6g/keYdwFnItBMwE0PMp5ln6jUFMJtpAMXgQCLcBGAsYHQ/s1004/244374576_156152373387522_6360144566107693384_n.jpg" imageanchor="1" style="clear: left; float: left; margin-bottom: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" data-original-height="752" data-original-width="1004" height="240" src="https://1.bp.blogspot.com/-rMRqJhr20BI/YW8mI1-Fv2I/AAAAAAAAG6g/keYdwFnItBMwE0PMp5ln6jUFMJtpAMXgQCLcBGAsYHQ/s320/244374576_156152373387522_6360144566107693384_n.jpg" width="320" /></a></div> <b>5. Разчертайте плана си</b><p></p><p>На мен лично ми помага да разпиша в дневника си план за четатона. Любимата ми част - освен украсата и оформлението - е измерването на прогреса. Разчертавам си малък таб, в който отбелязвам всеки 10 % от напредъка си по дадена книга. Тъй като обикновено чета по няколко книги наведнъж, често в началните дни на четатоните нямам отметнати задачи. Да виждам реалния прогрес по книгите ми показва, че въпреки това имам напредък.</p><p> Скоро ще се похваля и със странички за Хелоуинския четатон!</p><p><b>6.. Наградете се</b></p><p>Като допълнителен стимул, повечето четатони имат награди. И този път за Хелоуинския, благодарение на Ани, наградите са КУПИЩА и са страхотни! Не пречи обаче да си поставите собствени награди за постигнатите цели. Аз например отделям сума, равна на десет процента от коричната цена на всяка прочетена книга за бурканчето с книжни спестявания. Когато са от четатон, правя сумата 20 процента. Може да си направите всякаква схема, за да се възнаградите за положените усилия - класиката е да си купите книжка, но нека това не ограничава въображенито ви! За този четатон, при условие че темата на отбор Лакомство е толкова подканваща, нямаше как да не си измисля и подходяща сладка награда след всяка прочетена книга. </p><p> Това са моите идеи за лек пробег и успешно финиширане на един книжен маратон. Какви са вашите трикове за оцеляване? Не пропускайте да ги приложите на практика, и да се включите в есенния Хелоуински четатон!</p><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="https://1.bp.blogspot.com/-gseOjsbQa-U/YW8oKKVb2uI/AAAAAAAAG6o/jMuqjQ8tQQ46jzVKOmQKEh3d1O1HnbKaACLcBGAsYHQ/s960/245150094_322169569712540_6173738381853405671_n.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" data-original-height="503" data-original-width="960" height="168" src="https://1.bp.blogspot.com/-gseOjsbQa-U/YW8oKKVb2uI/AAAAAAAAG6o/jMuqjQ8tQQ46jzVKOmQKEh3d1O1HnbKaACLcBGAsYHQ/s320/245150094_322169569712540_6173738381853405671_n.jpg" width="320" /></a></div><div style="text-align: center;"><a href="https://www.facebook.com/events/3087488641489839">ФЕЙСБУК СЪБИТИЕ ЕТО ТУК</a><br /></div><div><p><br /></p></div>Topchohttp://www.blogger.com/profile/00417901742040467894noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-8856812301167242037.post-26319294767859781052021-08-27T09:50:00.001-07:002022-04-03T04:39:59.074-07:00След книгата ч. I - козметика с намален отпадък<p style="text-align: left;">По принцип за всяка книга е вярно, че човек трябва да вземе нещо от нея. Това дори в по-голяма степен важи за нехудожествените книги. И така, да видим какво научихме практически от "Живот с нулев отпадък в България" (ревю <a href="https://topchochanbooks.blogspot.com/2021/08/book-review.html">ТУК </a>) . <br /></p><p><b><i>А сега и допълнения към стария пост от лятото за това какво друго изпробвах и на какво се спрях близо половин година след първоначалното му написване. </i></b></p><p><b><i>В курсив и почернен текст са новите ми коментари към поста.</i></b></p><p style="text-align: left;"></p><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="https://1.bp.blogspot.com/-sV_QzSueXJI/YSkDGQex_gI/AAAAAAAAG3s/GOr6VbYdAikDBq_4EcjdO42ghIDKWbNOACLcBGAsYHQ/s537/tumblr_1968ae0b62c0801c4608358d7f268891_f123c20e_540.webp" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" data-original-height="497" data-original-width="537" height="296" src="https://1.bp.blogspot.com/-sV_QzSueXJI/YSkDGQex_gI/AAAAAAAAG3s/GOr6VbYdAikDBq_4EcjdO42ghIDKWbNOACLcBGAsYHQ/s320/tumblr_1968ae0b62c0801c4608358d7f268891_f123c20e_540.webp" width="320" /></a></div>Когато пишех ревюто си за книгата "Нулев отпадък" , имах естествено
доброто намерение да събера личните си експерименти в един пост.
Подцених обаче каква логорея ме обхваща понякога, и явно публикациите ще
са повече. Колко? Кой знае. <br /><p></p><p style="text-align: left;">* В главата си съм променила термина "нулев отпадък" на "намален и променен отпадък" или "без пластмаса" което ми се струва по-коректно и по-реалистично. Съответно, при изпробването на навици или продукти, целта ми беше опаковките или самите предмети да са биоразградими или по-оптимизирани, а не нещо друго (виж в ревюто на книгата как концентрирането точно в тази характеристика за мен беше голям плюс)</p><p style="text-align: left;">* Особено за такива неща, аз съм много средностатистически човек. За да внеса някаква подобна промяна в ежедневието си, тя трябва да отговаря на поне едно от следните условия: 1) Да е по-лесно и удобно 2) да е по-евтин или икономичен, 3 )да е по-дълготрайно или качествено или 4)да е по-готино и забавно; затова и основно по тези фактори съм преценила колко е вероятно да задържа този навик. Тази вероятност нарекох "устойчивост".</p><p style="text-align: left;">* Публикациите не са спонсорирани от нито един магазин или марка; и да ми се иска - не са. Не съм убедена, че ми се иска де, защото така мога да си приказвам, каквото си искам.</p><p style="text-align: left;">И така, готови, старт.</p><p style="text-align: center;"><b>Козметика и лична хигиена</b><br /></p><p style="text-align: left;"><b>1. Твърди продукти </b><br /></p><p style="text-align: left;">Първо, повтаряйте след мен - са-пун.</p><p style="text-align: left;">Една от основните предложени стъпки беше преминаването от течни към твърди продукти, защото те обикновено могат да пристигнат в хартиени опаковки. В сферата на банята, това най-често си е .... сапун. И докато "твърд шампоан" има известна тежест и звучи приемливо, то "измиващ бар", или дори "детокс клензър бар за лице" е доста прекалено, а "твърд душ гел" твърде грубо променя представата на хората за агрегатните състояния на нещата. <br /></p><p style="text-align: left;">Основното ми притеснение относно тези твърди продукти за банята винаги е било, че много бързо ще се разкашкат и ще станат невъзможни, или поне неудобни за употреба. Затова и навремето се отказах от глицериновите сапуни, въпреки готините цветове и аромати. Сега изглежда случих на по-сполучливи варианти, защото само един не иска да поддържа твърдата си форма. Един общ минус, който отчетох засега, е че повечето от продуктите, насочени към моя тип кожа и коса, са с все неприятни за мен аромати - но става дума за лавандула и розмарин като доминиращи миризми, които мен ме дразнят, но повечето хора харесват.</p><p style="text-align: left;">1. <b>1.Сапун вместо душ гел</b></p><p><i><b></b></i></p><blockquote><i><b>"То по принцип не е вредно малко миене на ръцете, ако прецените и сапун употребете"</b></i></blockquote><p></p><p>Не съм голяма фенка на Ицо Хазарта, и тази негова песен също ме дразни. Няма как обаче да не се съглася с тезата на лирическия герой и да добавя, че 1) не е нужно да се ограничавате до ръцете и 2) няма аз да ви уча как да ползвате сапун и откъде да си го купувате. Вместо това само ще посоча две симпатични български магазинчета за ръчен сапун, които освен всичко друго, поддържат и благородни каузи.</p><p><b>"Сапунджийницата на баба" / Baba's Soapery - <a href="https://babas-soapery.com/">ТУК</a></b></p><p><b></b></p><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><b><a href="https://1.bp.blogspot.com/-aHstApHi6P0/YSkHDgxlEtI/AAAAAAAAG30/ST7yiRUjrrAaBMQxqpgcs88vnLOBTaYIQCLcBGAsYHQ/s1255/239532827_168787655334819_3075920817085753442_n.jpg" style="clear: left; float: left; margin-bottom: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" data-original-height="1255" data-original-width="870" height="320" src="https://1.bp.blogspot.com/-aHstApHi6P0/YSkHDgxlEtI/AAAAAAAAG30/ST7yiRUjrrAaBMQxqpgcs88vnLOBTaYIQCLcBGAsYHQ/s320/239532827_168787655334819_3075920817085753442_n.jpg" width="222" /></a></b></div><b><br /></b>В момента за лице използвам от техния сапун Детокс и е страхотен - от разните сапуни, които изпробвах последните месеци, той прави най-мекичката и готина пяна. В началото бяха супер миризливи - агресивно направо - но при употреба ароматът е много по-дискретен. От тях си поръчах и гъбите луфа, защото излизаха най-изгодно спрямо другите алтернативи. <br /><p></p><p>Част от приходите на "Сапунджийницата на баба" отиват за подкрепа на възрастни хора в Северозападна България, така че освен хубав продукт, ще помогнете и за това дело.</p><p><b>Sasha Naturals - <a href="https://sashanaturals.com/bg/">ТУК</a> </b>- е малка лична марка ръчно изработени сапуни, чиято производствена база се намира в залите на БАН, а създателката им Саша е молекулярен биолог. Продуктите ѝ ме спечелиха първоначално с това, че идват опаковани в малки очарователни парченца памучен плат (който, ако върнете, може да ползвате отстъпка за следващи продукти), или в плъстена вълна, която може да използвате и за ексфолиране. Това, което окончателно затвърди доброто ми впечатление (освен, че съм доволна от самия продукт), бяха интелигентните и приятните за четене статии, където, лишено от всякаква хемофобия * , Саша обяснява защо е решила да ползва този тип природни продукти. И да не забравим - каузата. За всяко едно или две сапунчета (зависи от грамажа), се финансира засаждането на дърво. </p><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="https://1.bp.blogspot.com/-AilLqnVP078/YSkIJd4Xr-I/AAAAAAAAG38/MkA3FbX-c_oKPQC14XcEYSERNbIFgN6xgCLcBGAsYHQ/s1004/240786873_1005815250254992_4062902763690490437_n.jpg" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" data-original-height="752" data-original-width="1004" height="240" src="https://1.bp.blogspot.com/-AilLqnVP078/YSkIJd4Xr-I/AAAAAAAAG38/MkA3FbX-c_oKPQC14XcEYSERNbIFgN6xgCLcBGAsYHQ/s320/240786873_1005815250254992_4062902763690490437_n.jpg" width="320" /></a></div><br /><p><br /></p><p>Устойчивост: 9/10 . От сапуните за тяло наистина случих на такива, които не се разкашкват, така че да. Друго, което ми харесва, е че мога да си отрежа парче от сапуна и да го сложа в гъбата (всъщност се сетих за това, когато се чудех как да използвам сапунените огризки - не твърдя, че съм открила топлата вода, но тя сега дойде у нас). Така също мога да редувам различни аромати и да не ми доскучава. За сапуна за ръце засега обаче оставам на течен. Използвам диспенсър с фотоклетка, който у много удобен и си го харесвам.<br /></p><p>* хемофобията ( chemophobia) е ирационален страх от химикали. ** Потребителските продукти с етикети като "естествени" и "без химикали" (последното е невъзможно, ако се приемат буквално, тъй като цялата материя се състои от химикали) апелират към хемофобните настроения, като предлагат на потребителите това, което изглежда по-безопасна алтернатива. Понякога това е така, друг път потребителите попадат при нас с токсичен хепатит от пречистване с чайчета.</p><p>** Въпреки еднаквото произношения, тя е различна от хемофобията като haemophobia (hemophobia, hematophobia което е необоснован страх от кръв. За разлика от страха от химически вещества, който в повечето случаи е по-скоро предразсъдък, а не толкова фобия, този от кръв е по-разпространен и е истинска фобия, която човек не може да контролира.</p><p>*** Нямаше никаква основателна причина да вадя това като бележки под линия, но ми беше забавно</p><p><b>1.2 Шампоан</b></p><p>Твърдите шампоани станаха голям хит напоследък. По сайтовете има много и български, и чужди марки, а ако предпочитате да пазарувате на място, пак всъщност има избор - брандове като Гарниер, Шаома и Nature Box имат различни видове твърди шампоани, ДМ също предлага собствени марки.</p><p>Общо взето, насапунисвате или директно косата си с шампоана, или първо ръцете - после нея. Както гледам, едно сапунче от 50-60 гр би стигнало за 2-3 месеца, зависи колко дълга е косата ви и колко често я миете.<br /></p><p></p><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="https://1.bp.blogspot.com/-HfhwznUrPEc/YSkIvwEMufI/AAAAAAAAG4E/Lw6aKa7xuPM3yb0zAsoxWptuHXStksXEQCLcBGAsYHQ/s600/IMG_20180811_164738-02.png" style="clear: left; float: left; margin-bottom: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" data-original-height="600" data-original-width="600" height="200" src="https://1.bp.blogspot.com/-HfhwznUrPEc/YSkIvwEMufI/AAAAAAAAG4E/Lw6aKa7xuPM3yb0zAsoxWptuHXStksXEQCLcBGAsYHQ/w200-h200/IMG_20180811_164738-02.png" width="200" /></a></div><br />Лични впечатления: Първият, който изпробвах, беше шампоанът на Морава за мазна коса. Признавам си, че ме привлякоха супер симпатичните опаковки, и се обзаведох с шампоан, балсам и сапун за лице. В началото бях сравнително доволна, и като козметични, и като, хм, физични характеристики на продукта. Сапунчето се държеше прилично и не се разкашкваше; и бе лесно за употреба. След малко по-продължителна употреба обаче се отрази доста зле на скалпа ми - аз по принцип имам по-проблемна кожа, която обаче си стои под контрол с обикновени грижи, и нямам проблем да сменям марки. Сега обаче се оказах с най-раздразнения скалп от 6 години насам (когато пък по случай абсолвентския бал си купих от фризьорския салон професионален шампоан и балсам за 50 лв и те ме прецакаха, но какво да се прави). Та, оказа се, че този шампоан не е за мен. Но абсолвентската случка е и да послужи за пример, че това е по-скоро въпрос на пасване между продукт и човек. С Морава не си паснахме, но да речем, че няма да се разделяме с лоши чувства, въпреки неочаквания августовски снеговалеж от главата ми. <br /><p></p><p>Сега преминах на шампоан на собствената марка на ДМ, Балеа, и мисля, че кожата ми започна да се успокоява. Занапред съм си харесала да опитам вариантите на Сапунджийницата на баба и Гарниер, а може би по-нататък и на Живица и един енотски шампоан... въпреки че са по-скъпи.<br /></p><p>Устойчивост: 8-9/10 . Вероятност да продължа да го ползвам в следващата година: като твърд шампоан? Няма проблем! Особено като става дума за употреба вкъщи. За пътуване определено ще ми е по-лесно да си отлея течни продукти в малограмажни контейнерчета. Минус е, че когато калъпът шампоан тръгне да привършва, става неудобен за употреба, разчупва се на по-малки парчета и може да се окажете с парче твърд шампоан, залепено на тила. Това може да се реши с торбичка за сапун, но си е една допълнителна стъпка.</p><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="https://1.bp.blogspot.com/-JvZwkCGLaA4/YSkJrtmTcPI/AAAAAAAAG4M/HlwB6yDWZhwSmLyr2rBaMvR0DtOrUVqJgCLcBGAsYHQ/s679/puremetics-shampoan-na-prakh-chajeno-drvo-rozmarin-50-g-1387674-bg.jpg" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" data-original-height="395" data-original-width="679" height="186" src="https://1.bp.blogspot.com/-JvZwkCGLaA4/YSkJrtmTcPI/AAAAAAAAG4M/HlwB6yDWZhwSmLyr2rBaMvR0DtOrUVqJgCLcBGAsYHQ/s320/puremetics-shampoan-na-prakh-chajeno-drvo-rozmarin-50-g-1387674-bg.jpg" width="320" /></a></div><p>Друг еквивалент на течния шампоан, който да не идва с пластмасов отпадък, е <b>шампоанът на прах.</b> Той идва в сухо състояние, в хартиена опаковка, и човек само го смесва с вода и готово. Според инструкциите, от 50 грама сух шампоан, каквато е разфасофката, излизат около 200 мл. Не съм го опитала още, но изглежда удобно - честно казано, останах много учудена, че не намерих подобни алтернативи за разтваряне в домашни условия за други течни и гелообразни продукти, като течен сапун, душ гел или веро.</p><p><b><i>Едит април 2022: <br /></i></b></p><p><b><i>Коментарът ми по-горе, че след като спрях употребата на Морава, скалпът ми започна да се успокоява, се оказа прибързана. След него използвах известно време твърдият шампоан на ДМ, след това реших да се охарча и си шампоан и маска за скалп на Живица. За съжаление, не мога да кажа, че при тях настъпи някаква разлика. До края на 2021 не си понасях главата и накрая просто си взех медицнски продукти от аптеката. Сега, в края на март, просто не можете да повярвате колко съм щастлива, че скалпът не ме сърби и нищо не пада от него. </i></b></p><p><b><i>Дали ще опитам отново твърд шампоан? Ами, по всяка вероятност да. Това беше проблем на съставки и конкретен продукт, не проблем с формата на продукта. Но ако отново се получи такова обостряне, просто си знам да ида до аптеката.</i></b></p><p> </p><p>1.3. <b>Гел за лице</b></p><p>На повечето сапуни е отбелязано дали стават за лице и тяло; или само за тяло. Все пак, има и отделни, насочени продукти.</p><p>Аз първо опитах сапуна за лице на Морава с лавандула за мазна кожа. За разлика от твърдия </p><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="https://1.bp.blogspot.com/-iTeaBwzVzRE/YSkKm5EDAcI/AAAAAAAAG4U/iBuWoRFRNbAKQZD43SfeTqhKYJaA-8fXwCLcBGAsYHQ/s1256/garnier-pochistvasht-bar-sapun-za-lice-i-tialo.jpg" style="clear: right; float: right; margin-bottom: 1em; margin-left: 1em;"><img border="0" data-original-height="1256" data-original-width="880" height="200" src="https://1.bp.blogspot.com/-iTeaBwzVzRE/YSkKm5EDAcI/AAAAAAAAG4U/iBuWoRFRNbAKQZD43SfeTqhKYJaA-8fXwCLcBGAsYHQ/w140-h200/garnier-pochistvasht-bar-sapun-za-lice-i-tialo.jpg" width="140" /></a></div><br />шампоан, кожата ми понесе този продукт на марката доста по-добре. Затова пък това бе единственият сапун, който не се държеше добре в атмосферата на банята - може би заради хумата, но омекваше много повече. Сигурно половината сапун остана между пръстите ми и върху сапунерката. Като козметични качества иначе беше окей, и както с повечето продукти, които изпробвах, ароматът на лавандула не бе толкова агресивен при употреба, а и кожата ми не се оплака по никакъв начин.<p></p><p>Както споменах по-горе, за момента просто минах на сапун, който става и за лице. Ако държите да е специално такъв, и да си го купите от магазина, то гледам, че Гарниер е пуснал популярния си продукт с активен въглен и на калъп.</p><p>А ако предпочитате "детокс клензър бар", то е много вероятно да имате нужда от това образователно клипче как се ползва сапун: <a href="https://plasticfreelife.bg/product/zao-detoks-klenzar-bar-za-pochistvane-na-lice">ТУК</a><br /></p><p>Съжалявам, не можах да се сдържа. Продуктът сигурно е читав, а сайтът, който го предлага е хубав - ползвах го. Ама, сериозно?</p><p>Устойчивост: 9/10 Отново, считам ги за неудобни за път - в тези случаи предпочитам да отсипя течен гел в контейнерче. Иначе, защо не.</p><p><b> 1.4. Балсам за коса.</b></p><p>Твърдият балсам за коса бе третият продукт на Морава, който опитах. Засега с него най-добре си паснахме - дори получих комплимент за косата ми по дължина. Сигурно обаче след него ще пробвам някоя друга марка. Честно казано, много ми се иска след шампоаните си, Гарниер да пуснат в твърд вариант и плодовите си супер вкусно миришещи маски - балсами.</p><p>Устойчивост: 6/10 Просто наистина харесвам гореспоменатите маски на Гарниер и изпитвам остро нежелание да превключа към друг продукт. Освен че правят косата ми мека и лесна за разресване, ухае с дни наред, което поне с тези шампоани и балсами, които опитах досега, не се получава. Много е възможно това да се окаже една от стъпките, които за момента не искам да предприема.</p><p><b>5. Паста за зъби</b></p><p></p><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="https://1.bp.blogspot.com/-pSRPNMUShjQ/YSkMh7M6LxI/AAAAAAAAG4c/0ufg-oSAnxcC-AFx_om7qji8UwEzg7CowCLcBGAsYHQ/s1004/240744367_322221173025898_6773305351000072246_n.jpg" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" data-original-height="752" data-original-width="1004" height="240" src="https://1.bp.blogspot.com/-pSRPNMUShjQ/YSkMh7M6LxI/AAAAAAAAG4c/0ufg-oSAnxcC-AFx_om7qji8UwEzg7CowCLcBGAsYHQ/s320/240744367_322221173025898_6773305351000072246_n.jpg" width="320" /></a></div>таблетките за зъби са един вариант на пастата, който искам да пробвам от много време. Тъй като давам дежурства, винаги е хубаво да си носиш нещо за освежаване, а тубата определено е по-неудобният вариант. Сега с голям ентиусиазъм поръчах най-големия комплект таблетки от Грийн Революция - 240, които дойдоха на опаковки по 60. Една опаковка се събира точно в една малка метална кутийка от ментолки или ПЕЦ, и това категорично е най-готиното нещо за тези таблетки. Макс точки за джиджаност! Съответно, са много лесни за разнасяне насам натам. Както каза Леда, ако човек ползва по половин таблетка, цената става сравнително еквивалентна (малко по-скъпа от обикновена паста за зъби - аз иначе ползвам Сенсодин). Половин таблетка стига да се измият добре и оставя чисто усещане. Минусите? Независимо дали половин или цяла таблетка, този продукт не прави много пяна. Това по принцип не е проблемно - пяната не винаги корелира с миещите свойства. Просто намирам за жалко, че не може да предложиш на някого да си вземе ментолче от готината кутийка, или ти да лапнеш едно, и след това да се разпениш публично за шок и ужас на всички :D Основният негатив на тези таблетки, е че хич не ми харесват на вкус - основно напомнят на тебешир със съвсем лека ментова нотка в началото. Няма го свежото усещане нито по време, нито след измиване - а както четохме в една друга клубна книга миналата година - на практика с това основно се рекламират и продават пасти за зъби :D След като близо две седмици бях само на таблетки, един ден се измих със Сенсодина - и това беше такава експлозия от вкусове и усещания, че ми се прииска да изям цялата туба. Което не е здравословно.<br /><p></p><p>Устойчивост: 9/10 , макар че предвид количеството таблетки, които си взех, всъщност доста месеци ще съм принудена да ги ползвам. Освен тези от Грийн Революция си взех да опитам още две марки - надявам се вкусово поне една от тях да ме спечели повече.</p><p><i><b>Едит април 2022:</b></i></p><p><i><b>След ( и малко паралелно ) на таблетките от Грийн Революция изпробвах още две марки. Като почистване всичките са подобни – не правят обилна пяна, но половин таблетка е достатъчна за почистване. Цената им също е близка – <a href="https://www.ecco-verde.bg/denttabs?keyword=dent+tabs">Дент Табс </a>са 12 лв за 125 таб, а <a href="https://www.ecco-verde.bg/hydrophil?keyword=Hydrophil">Хидро Фил </a>– 14 лв за 130 таб. Българският вариант излиза около 15 лв за 120 таб. Различават се основно по вкус - Дент Табс Минт имат много по-изразен ментов вкус, напомнящ на Орбит Екстрийм. Хидро Фил също имат осезаем, в началото леко нагарчащ, но после по-мек вкус, а таблетките за зъби на Грийн Революция са най-слаби и с почти липсващ послевкус. През последните месеци разбрах на какво всъщност ми напомнят те – на хапчетата Талцид за киселини, които винаги съм недолюбвала. Така че какво ще изберете зависи основно от това какви вкусови емоции търсите.</b></i> <br /></p><p></p><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="https://1.bp.blogspot.com/-7W4RA7McIhY/YSkNY8QOWKI/AAAAAAAAG4k/koM4yyq2aywi_0SzR2lof_3p-UAzntE6wCLcBGAsYHQ/s800/lamazuna-tvrda-pasta-za-zbi-s-gradinski-chaj-i-limon-20-g-828961-bg.png" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" data-original-height="800" data-original-width="800" height="200" src="https://1.bp.blogspot.com/-7W4RA7McIhY/YSkNY8QOWKI/AAAAAAAAG4k/koM4yyq2aywi_0SzR2lof_3p-UAzntE6wCLcBGAsYHQ/w200-h200/lamazuna-tvrda-pasta-za-zbi-s-gradinski-chaj-i-limon-20-g-828961-bg.png" width="200" /></a></div>Ако искате хептен алтернативен, и абсолютно непонятен за мен заместител на пастата за зъби, може да опитате този... ъм... сапун за зъби ли, не знам как да го нарека, в който се очаква да си търкате четката. Дори да приемем, че като идея това е приемливо, хич не ми го побира главата кой е решил, че трябва да бъде на клечка. What the actual f**k.<p></p><p style="text-align: center;"><b>2. Четки и гъби</b></p><p><b>2.1 Конджак за лице</b></p><p>Преди ползвах за лице четка с изкуствен косъм, но стана така, че тя инцидентно цопна в тоалетната чиния и приех това като знак да опитам нещо ново. Първо реших да дам шанс на така популярните гъби конджак, които явно са събрали в себе си хилядолетия японска мъдрост и азиатска магия. Конджак гъбката е доста фина и нежна - в началото ми се стори дори прекалено. Но за лице е подходяща - така мога да ексфолирам дори устни. За тяло обаче определено предпочетох нещо малко по-грубо.</p><p>Големият минус на конджака е цената - най-евтино може да се намери от порядъка на 4 лева (собствена марка на ДМ), а иначе цените могат да стигнат до над 20 лв за специални варианти - което за нещо, което подлежи на подмяна ми идва повечко.</p><p>Алтернатива: луфа или натурална морска гъба.</p><p>Морските гъби за баня също са доста солени като цени (защото са морски. Ха-ха, това беше шега, ясно?), но специално малките размери по коло 5 см, подходящи за лице, могат да се намерят по-евтино - като тези за по 1.50лв. Все пак, лично май предпочитам конджака.</p><p>Устойчивост: 9/10 Всъщност, по-вероятно е да забравя изобщо да си купя следваща гъба и да се мия само така, отколкото да премина на изкуствен вариант.</p><p><b><i>Едит април 2022</i></b></p><p><b><i>Гъбите конджак, макар и приятни за употреба, се оказа с учудващо кратък живот в моята баня, който не знам на какво да отдам. Две от тях развиха доста неприятни тъмни петна още в първите седмици употреба, който по всяка вероятност си беше мухъл – изчезна, след като го напръсках с препарат против мухъл (и не, след това не ползвах гъбата повторно). Друга пък скоро се разпадна. Най-издържлива бе гъбата от ДМ. </i></b></p><p><b><i>Морските гъби наистина са страшно меки след намокряне – чак, че се чудиш дали успява да ексфолира нещо, но ако имате чувствителна кожа, това би било плюс. Досега с нея (също и с луфите и другите гъби в банята) не съм имала проблем с мухъл. Гъбките, които аз взех обаче, са супер малки – защото беше най-евтиният вариант – и доста неудобни за държане и ползване.</i></b></p><p><b><i>С оглед на казаното, след като си изчерпя запасите от различни гъбки, може би ще остана на кесийката, която взех от Саша Нейчърълс. Първоначално я взех просто за сапунени огризки, но върши добра работа и за нежно почистване, и се държи прилично в атмосферата на банята.</i></b></p><p></p><p><b>2.2 Бамбукова четка за зъби</b> - тук няма кой знае каква философия. Същото като другите четки, само че от бамбук. Има с изкуствен, има и с естествен косъм. Ако сте от големите компостиращи ентусиасти, ще трябва да клъцнете изкуствения косъм, преди да изпратите четката към последния ѝ път.<br /></p><p>Устойчивост: 9 / 10. Това е толкова подобно на оригинала и така лесно достъпно във всеки магазин, че не би трябвало да имам проблем. Може би ще си потърся по-ергономичен дизайн, стига цената да не е твърде висока. Може би най-големият минус на тези четки е скучността. </p><p><i><b>Едит април 2022</b></i></p><p><i><b>Тук няма да добавя някаква промяна, а по-скоро коментар : почти всички такива четки за изключително неергономични и просто с формата на дъсчица. Не е нещо, което би те отказало от употребата, но ако спазя препоръчителните три минути за миене, усещам напрежението в китката си. Това важи и за най-скъпите четки, които съм виждала по сайтове, и за евтините комплекти по две от Джъмбо.</b></i> <br /></p><p>Алтернатива: Ако искате да покажете на всички колко наистина сте се върнали към природата, явно може да си чистите зъбите с клонче <a href="https://paunasoaps.com/product/%d1%87%d0%b5%d1%82%d0%ba%d0%b0-%d0%b7%d0%b0-%d0%b7%d1%8a%d0%b1%d0%b8-%d0%bf%d1%80%d1%8a%d1%87%d0%ba%d0%b0-%d0%bc%d0%b8%d1%81%d0%b2%d0%b0%d0%ba-al-falah-impex/">ТУК</a>:</p><p></p><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="https://1.bp.blogspot.com/-T7SyjKFi948/YSkTzKtzCzI/AAAAAAAAG5E/fnWqFaiavTEN_CApqFzmPa00E0MXdwGbgCLcBGAsYHQ/s600/Turkish-Set-Of-10-Fresh-Natural-Toothbrush-Muslims-Miswak-Siwak-Arak-Teeth-Cleaner-Soft-Eco-Friendly-600x600.jpg" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" data-original-height="600" data-original-width="600" height="200" src="https://1.bp.blogspot.com/-T7SyjKFi948/YSkTzKtzCzI/AAAAAAAAG5E/fnWqFaiavTEN_CApqFzmPa00E0MXdwGbgCLcBGAsYHQ/w200-h200/Turkish-Set-Of-10-Fresh-Natural-Toothbrush-Muslims-Miswak-Siwak-Arak-Teeth-Cleaner-Soft-Eco-Friendly-600x600.jpg" width="200" /></a></div><br /> <p></p><p><b>3. Луфа за тяло.</b></p><p>Вариантите за гъба за тяло са същите, както за лице. Но там изборът ми падна върху конджака, който ми идва твърде мек за тяло. Всъщност, луфата също, но пак е по-добре. Забавен плюс е, че мога да нафичкам парчетата сапун вътре в луфата и така да си реша проблема и с малките сапунени огризки.</p><p></p><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="https://1.bp.blogspot.com/-k3KCXqIwLW0/YSkOsrpXGkI/AAAAAAAAG4s/hJA6elTeEl8h7BG0pZDC1WKJ0T2qenuNQCLcBGAsYHQ/s1004/240784559_169897471918604_5698271906183569234_n.jpg" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" data-original-height="1004" data-original-width="752" height="320" src="https://1.bp.blogspot.com/-k3KCXqIwLW0/YSkOsrpXGkI/AAAAAAAAG4s/hJA6elTeEl8h7BG0pZDC1WKJ0T2qenuNQCLcBGAsYHQ/s320/240784559_169897471918604_5698271906183569234_n.jpg" width="240" /></a></div> Устойчивост: 7/10 Харесва ми как се комплектова с твърди сапун, но ми липсва текстурата на двулицевата гъба за баня с по-фина и по-едра страна. А и нея след като приключеше горе-долу едномесечния си стаж като гъба за тяло, преквалифицирах като гъба за пъчистване на банята. Засега всички луфи съм купила от Сапунджийницата на баба - каузата определено дава едно рамо на решителността ми да продължа да ги ползвам.<p></p><p> </p><p style="text-align: center;"><b>3. Козметика</b></p><p>Първоначално нямах никакво намерение да предприемам нищо, нито в тази категория, нито в следващата, четвъртата. Преживях обаче един спонтанен "що пък не" момент, дължащ се и на факта, че имах всичко вкъщи.</p><p><b>1. Дегримиращо масло за лице.</b></p><p>Всъщност и преди съм си правила такова, но поради някакъв необясним тъпизъм го държах в хладилника, където ставаше твърде неудобно за употреба. Сега осъзнах какво теле съм, и го оставих на стайна температура. Както се досещате, през лятото стайната температура е далеч над точката на топене на кокосовото масло. Моят кхъм, демакияж, се състои от кокосово масло, гроздово олио и етерично чаено дърво, което от дълги години ми е един от фаворитите за грижата за проблемна кожа (заедно с един от любимите ми периодични елементи - цинкът, но него нямаше как да го включа тук). Като бонус - сглобено е в едно от бурканчетата от книжните кутии на Фламингото.</p><p>Устойчивост: 7/10 Намирам маслото за подходащо за сваляне на грима след края на деня, когато може да вземеш душ и после да се шмугнеш в леглото. За мен поне е немислимо да не си измия лицето, след като сваля грима с нещо мазно, било то лосион или масло, или олио. Ако става дума да изчистя нещо и да се гримирам пак, то определено купешката мицеларна вода е в пъти по-добре. Така че, както и в много други случаи, по-скоро се обособяват два паралелни продукта, като се опитвам да си напомням, когато е приложимо да ползвам домашния, за да пестя от другия.<br /></p><p><br /></p><p><b>3.2 Памучни тампони за грим</b> - Обикновено аз дори не ползвам тампони, а просто късам памук. На ден ползвам най-малко два (ако не нося грим), до 5-6 (ако нося). За да стане номера да ги пера и да съхнат, както с кърпите за бърсане, щеше да ми трябва бройка - най-малко 10. Докато разглеждах сайтовете и магазините, бях леко потресена от цените на почистващите тампони за многократна употреба - вариращи от два за 5 лева до най-евтиният вариант - 10 ръчно ушити от плат за 10 лв. Последните бяха от Зелена революция, и бяха с хубава кауза, но неизвестността дали ще получа скучния десен от картинката или някой по-грозен, не ми допадна. И така, докато прелиствах сайтовете и гледах опциите, накрая ми писна и извадих една памучна тениска, която вече ми е малка и фонът ѝ е в бивше бяло. От една тениска излязоха около 22 тампона; проектът ми отне 4 дни, защото не си давах никакъв зор. Ако си давах, нямаше да ползвам буркан от лютеница, за да си очертая формата на тампоните, и поне малко щях да се постарая шевът ми да е по-равен. Във всеки случай, задачата е елементарна, независимо дали имате машина (тогава един ден ще ви стигне) или шиете на ръка. </p><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="https://1.bp.blogspot.com/-cYk6QHmZVBY/YSkQL9hox_I/AAAAAAAAG40/gZfzWuvQ1pkmimJsS1DRGFrpEXl3KvFswCLcBGAsYHQ/s1004/240807159_194438616007903_7468293762895909895_n.jpg" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" data-original-height="752" data-original-width="1004" height="240" src="https://1.bp.blogspot.com/-cYk6QHmZVBY/YSkQL9hox_I/AAAAAAAAG40/gZfzWuvQ1pkmimJsS1DRGFrpEXl3KvFswCLcBGAsYHQ/s320/240807159_194438616007903_7468293762895909895_n.jpg" width="320" /></a></div><br /><p><br /></p><p>Но да идем на важното : резултатът. Той е, че имам тампони на еднорози! Имайки предвид платът, който аз ползвах - обикновен памучен трикотаж, успехът ми е 50 на 50. Не бих казала, че са хидрофобни, но попивателната им способност е далеч под тази на памука. Ако ги ползвам за тоник, мицеларна или билкова вода, нещо по-така течно, трябва да действам много бавно и внимателно, за да им дам възможност да попият, а не капката просто да се плъзне по повърхността. Трябва да изтъкна, че тези, които се продаваха в Грийн Революция, бяха направени от памучен бархет, който е много по-мек и попивен, и ако си вземете или направите такива, вероятно няма да имате този проблем.</p><p>Затова пък моите тампони се оказаха перфектни при употреба на олио, лосион, маска или други по-гъсти и мазни субстанции. Докато с обикновения памук винаги с тях остават мъхчета и нишки, тук тампоните се представиха безупречно.</p><p>При пране, очаквано, тампоните използвани за сваляне на грим си остават леко оцветени. Ако обаче бях открила тайната на безупречното изпиране на фон дьо тена, нямаше да правя такива акробатики всеки път, когато ми се налага да си сваля блузата, без да съм си изчистила лицето предварително. За един месец вече ми се оформиха две купчинки тампони - една, която ползвам с цветен грим, и една с безцветни субстанции. За щастие, голямата бройка ми позволява това. След употреба ги събирам, и на края на седмицата ги пускам с цветното пране - задължително в торбичка за пране, защото да отпушваш пералнята от малки парченца плат заврели се в тръбите никога няма да бъде забавно.</p><p>Устойчивост: 8/10 Ама ха, ами че аз съм ги шила, как няма да ги ползвам. Засега памук ползвам само за да чистя лак. Предвиждам живот на текстилните тампони за грим около година и половина - две. Не че ще се изхабят толкова, но подозирам, че дотогава всички ще изглеждат много по-нещастно, и няма да ми е кеф да ги ползвам. След това... може би 4/10. Не знам дали ще се амбицирам да направя нови, или ще се прежаля да си купя.</p><p><b><i>Едит април 2022</i></b></p><p><b><i>След половин година умерено честа употреба и пране – заради ковид ситуацията вече не нося ежедневно грим – домашно изработените ми тампони вече почват да имат следи от износване. Преди да ги пусна в пералнята ( в торбичка, естествено), ги запирам със сапун за петна. Ясно е, че петната от грим не излизат напълно, но с времето и самата тъкан започна да се сплъстява заради употребата на масло за дегримиране и това намалява още повече попиваемостта на тампоните – която поначало не бе особено висока. Ще видя още колко ще издържат и какво ще правя после. Отново изтъквам, че това бяха тампони, изработени на ръка и не проявих голямо старание в избор на материал. Възможно е други варианти да са по-успешни.</i></b></p><p>И с козметиката бях дотук. Нямам намерение да внасям други промени в продуктите за грим и бяла козметика. Евентуално, ако се колебая между два равностойни за мен продукта, бих предпочела някой в стъклена или рециклируема опаковка, но дотам. Доволна съм от нещата които ползвам в момента, и не на последно място, съм супер щастлива от декоративната козметика с пин-ъп дизайн, която успях да си намеря.</p><p><b><i>Едит април 2022</i></b></p><p><b><i>3.3 Маски за лице - тази точка не бе включена в първоначалната ми публикация, защото нямах намерение да правя други промени в рутината си за козметика. В повечето физически дрогерии трудно ще намерите козметика, която да не е в пластмасови опаковки, онлайн има повече разнообразие. Моята кожа е мазна към смесена, и склонна към раздразнения. В крайна сметка изпробвах две маски на Zoya goes pretty - собствената марка на едноименния магазин. И двете са в обикновени стъклени бурканчета. Едната е с <a href="https://www.zoya.bg/%D0%9C%D0%B0%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D0%BB%D0%B8%D1%86%D0%B5-%D0%BC%D0%B0%D0%B7%D0%BD%D0%B0-%D0%B8-%D0%BA%D0%BE%D0%BC%D0%B1%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B0-%D0%BA%D0%BE%D0%B6%D0%B0-70-%D0%B3.12449?filters=pleaseSelectFace.%D0%9C%D0%B0%D1%81%D0%BA%D0%B8-v209,Zoya-Goes-Pretty-%C2%AE-m195">активен въглен</a> и в кремообразно състояние, другата, <a href="https://www.zoya.bg/%D0%9C%D0%B0%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D0%BB%D0%B8%D1%86%D0%B5-%D0%97%D0%B5%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%82-%D0%B8-%D1%81%D0%BF%D0%B8%D1%80%D1%83%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B0-Zoya-Goes-Pretty-%C2%AE.16056">със зеолит</a> - в прахообразно и сам си я смесваш с чиста или билкова вода преди употреба. (Тук ще изтъкна колко много си обичам малкия комплект за маски!). И от двете останах доста доволна и ще ги вкарам в рутината си.</i></b></p><p><b><i>Друга маска за лице, която изпробвах, бе от Живица - също идваща на прах, но в хартиен пакет. Въпреки че самата маска бе хубава, цената ѝ - 24 лв, ме отказа да я ползвам занапред.</i></b></p><p><b><i>3.4 Кремове за лице и тяло - туксе отказах да плозвам продукти, влизащи в категорията нулев / органичен отпадък. Тук срещнах и проблем с намирането на подходящи - както споменах, моята кожа е по-скоро мазна. Като маски все пак се намираше подходящ асортимент, като кремове и лосиони обаче болшинството продукти са ориентирани към суха или нормална кожа, и съответно са базирани на масла. С най-голяма сила това важи за твърдите лосиони - това на практика са маслени блокчета, които се разтапят при досег с телесната топлина. Дори и продуктите, маркирани като подходящи за всички типове кожа, в реалност не бяха подходящи за мен. От опит вече знам, че ако си взема омазняващ крем за лице, няма да се чувствам комфортно и затова търся леки, гелообразни, матиращи продукти. Такива реално не намерих.</i></b></p><p><b><i>Добрата новина тук е, че много от широко разпространените марки често идват под форма на стъклени опаковки. Такъв е един от гел-кремовете на Ейвън, който често ползвам.</i></b></p><p><b><i>За тяло засега големият ми любимец са йогуртите на Боди Шоп. Получих ги като подарък, но така се влюбих в тях, че в бъдеще ще се прежаля и ще си ги купувам. Наистина са изключително леки, скоростно попиващи - докато се намажеш и можеш да се облечеш - и ухаят прекрасно.</i></b></p><p> </p><p style="text-align: center;"><b>4. Интимна хигиена</b></p><p></p><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="https://1.bp.blogspot.com/-_U2l8200ZQo/YSkRTRnYNoI/AAAAAAAAG48/28DiRasMGnYAUfocyY96X1fJs49kJMXawCLcBGAsYHQ/s316/alkemilla-eco-bio-cosmetic-alksoap-tvrd-gjel-za-intimna-khigijena-50-g-1438732-bg.png" style="clear: left; float: left; margin-bottom: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" data-original-height="267" data-original-width="316" height="169" src="https://1.bp.blogspot.com/-_U2l8200ZQo/YSkRTRnYNoI/AAAAAAAAG48/28DiRasMGnYAUfocyY96X1fJs49kJMXawCLcBGAsYHQ/w200-h169/alkemilla-eco-bio-cosmetic-alksoap-tvrd-gjel-za-intimna-khigijena-50-g-1438732-bg.png" width="200" /></a></div><br />По тази точка още по-малко имах намерение да заменям нещо, но видях този твърд интимен сапун (Alksoap) с 4 лв по-евтино (за 17 вместо за 21) и на заплата реших да се почерпя. <br /><p></p><p>Устойчивост: 6/10 Мда, определено е по-скъпо от варианта, който ползвам обикновено (гел от ДМ за 3 лв). Ако в бъдеще намеря по-достъпен вариант, би било добре, на този етап не съм сигурна дали бих превърнала това в редовна покупка - ще видя и за колко време стига.</p><p><i><b>Едит април 2022</b></i></p><p><i><b> Всъщност съвсем наскоро започнах да използвам това блокче, защото перди това имах да изхабя вече започнатите гелове. Като положителна страна, продуктът се очертава доста икономичен, с меки измиващи свойства. Като отрицателна - хич не ми харесва как мирише. Е, поне докато свърши, ще имам доста време да разгледам за алтернативи.</b></i> <br /></p><p>В ревюто си на самата книга разказах, че едно от неприемливите предложения за мен бяха тампоните за многократна употреба. Какво представляват - <a href="https://www.ecco-verde.bg/imsevimse/supjer-tamponi?sai=40744">ТУК </a>. Докато с многократните превръзки съм окей - на този етап не бих ползвала, но съм окей - но атмосферата вън и вътре във влагалището е коренно различна. Дори и при еднократните тампони винаги предупреждават за синдрома на токсичния шок. Не виждам как многократните тампони биха могли да се изчистят така добре както да речем, менструалните чашки от медицински силикон, и няма как да не си мисля, че те биха повишили риска от това, както и от други инфекции. Е, аз определено ще си остана консуматор на продукти за еднократна употреба по тази точка.</p><p>И с тази точка слагам точка на този пост. Долу съм изброила магазините, от които съм закупувала някои от изброените продукти. Следващата публикация пък ще бъде за не толкова личната хигиена и за продуктите за почистване с намален отпадък; да видим дали и там ще изпиша такова количество глупости.</p><p>Магазини:</p><p>1<b>"Сапунджийницата на баба" / Baba's Soapery - <a href="https://babas-soapery.com/">ТУК</a></b> - сапуни, луфи и шампоан<br /></p><p>2.<b>Sasha Naturals - <a href="https://sashanaturals.com/bg/">ТУК</a> </b>- сапуни<br /></p><p>3<b>.Zoya.bg</b> <a href="https://www.zoya.bg/"><b>ТУК</b></a>- твърд шампоан, балсам и други неща. Както и храна.<br /></p><p>4. <b>Green revolucia <a href="https://greenrevolucia.com/">ТУК</a>-</b> таблетки паста за зъби и други неща. Тук, както и горе, са представени и много български марки сапуни и шампоани. Е не баш много, но каквото има.<br /></p><p>5. <b>Ecco Verde <a href="https://www.ecco-verde.bg/">ТУК </a></b>- на български, с доставка от чужбина. Много марки и алтернативи за шампоани, таблетки за зъби и всичко останало. Намерете си другарче за пазар, за да направите сметка и да получите безплатна доставка.<br /></p><p>6.<b>DM</b> дрогерии. - след толкова години още не мога за свикна с мотото им, вменаващо че хуманността ме напуска щом прекрача вън от магазините им, но много ги харесвам. Конкретно за случая, при тях на място могат да се намерят доста неща, понякога дори има и избор на марки - гъби, твърди продукти, бамбукови производни и всичко останало.</p><p><br /></p><p><br /></p><p> </p><p> </p><p> </p><p style="text-align: left;"> </p><p style="text-align: left;"><br /></p><p style="text-align: left;"> </p>Topchohttp://www.blogger.com/profile/00417901742040467894noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-8856812301167242037.post-45636123493552031742021-08-19T08:45:00.000-07:002021-08-19T08:45:01.329-07:00[book review] "Живот с нулев отпадък в България" - Блажка Димитрова<p> </p><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="https://1.bp.blogspot.com/-fNCMQxlykWk/YR0una81XII/AAAAAAAAG3I/H684Fsnfclk6emZdgfxFPipQT-QmB7JhACLcBGAsYHQ/s473/50498946._SX318_.jpg" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" data-original-height="473" data-original-width="318" height="320" src="https://1.bp.blogspot.com/-fNCMQxlykWk/YR0una81XII/AAAAAAAAG3I/H684Fsnfclk6emZdgfxFPipQT-QmB7JhACLcBGAsYHQ/s320/50498946._SX318_.jpg" width="215" /></a></div><br /><div>Заглавие: <b>"Живот с нулев отпадък в България " </b></div>
<div> Автор: <b>Блажка Димитрова</b><br /></div>
<div> Издателство: <b>Ракета</b> </div>
<div> <b>Жанр</b>: нехудожествен, екология, начин на живот, приложни умения<br /></div>
<div> Топчеста оценка: <b>4 звезди </b></div><div><b>Бележка</b>: четена за читателски клуб "Орбита"<b> </b><br /></div><div><p><br /></p><p style="text-align: justify;">За каузата да живееш, произвеждайки по-малко боклук, няма какво да се спори - дори и най-нежелаещите да допринесат към нея биха се съгласили, че е важна. "<i>Живот с нулев отпадък"</i> е отчасти автобиографично споделяне на авторката, отчасти наръчник за другата половина от хората - желаещите. Блажка Димитрова дава идеи и съвети какво от дома си може да спестим или да заменим, за да оставяме по-малък отпечатък, като това включва предмети, рецепти, навици и най-вече - начин на мислене. <br /></p><p style="text-align: justify;">Вниманието ми бе привлечено към книгата малко по-рано през годината, от Анна - Мария - Bookfantasy, и много се зарадвах, когато Леда я избра за срещата за нехудожествена литература на Читателски клуб Орбита. Бях наистина любопитна и въодушевена да видя как е формулирана и систематизирана една иначе широка и популярна идея - да произвеждаме по-малко боклук; която обаче именно заради това колко е обширна и често споменавана, някак си остава неглижирана. Авторката също се съгласи на интернет среща с читателите от клуба, на която за съжаление аз само слушах, но също доста ми хареса.<br /></p><p style="text-align: justify;">Любопитно е, че по време на клубните обсъждания едни страни на книгата бяха плюсове за някои читатели и минуси за други. Например, това, че книгата започва от съвсем базисно ниво, като текстилните торби за пазар, които в последните години наистина станаха задължителен аксесоар за почти всеки. За някои това се стори твърде ниско стъпало, от което да стартира дискусията, на мен лично ми хареса - дори и да е нещо, което вече правиш, не е ли хубаво получиш така един вид признание, че си на прав път?</p><p style="text-align: justify;">Друго, което на мен ми хареса, е че книгата е конкретно за нулев отпадък. Не е веган, не е еко, не е за минимализъм или спестовност, или за нещо друго, с което по стечение на обстоятелствата да се припокрива по някои параметри. Аз съм твърдо за този начин на поднасяне на книгата - първо, концепцията за "нулев" или поне минимализиран отпадък е нещо конкретно и измеримо. Второ, понякога имам чувството, че горните етикети се слагат на поразия за привличане на вниманието и ме карат да пуфтя изнервено. И най-вече, комбинирането на различни каузи би настроило негативно една част от читателите, включително и мен. Да речем, не търся задължително един продукт да е без животински съставки, всъщност дори в някои случаи го предпочитам, на козметиката ми стига да не е тествана върху животни. Съсредоточването върху нулевия отпадък според мен бе най-добрият начин да се построи книгата.</p><p style="text-align: justify;">Друго нещо, за което се боях, но книгата опроверга очакванията ми, бе тонът ѝ - опасявах се, че той може да бъде твърде назидателен, краен или проповеднически. Една голяма част от постовете и материалите по темата в социалните мрежи и в интернет като цяло, сякаш се стремят повече да вменят вина на читателя си, а не да го спечелят на своя страна с нещо положително. Както и с гореспоменатото, такъв подход не ми харесва и дори и да спечели шепа ревностни почитатели за своята кауза, ще изгуби много по-умерени, чието сборно участие сигурно би допринесло повече. Блажка Димитрова явно е много, почти екстремно запалена по достигането на идеала на "нулев отпадък", но успява да поддържа през цялата книга един доброжелателен, изпълнен с разбиране тон. Както тя самата казва: „Не издребнявайте, но мислете за изборите си.“ <br /></p><div style="text-align: justify;">Оценката ми падна с една звезда заради лични несъгласия или неприложимост. На места имах чувството че чета "Живот с нулев отпадък в София" , а не в България - докато за жителите на столицата книгата е доста детайла и конкретна, тези подробности бяха безполезни за всеки друг, и можеха да бъдат обособени в отделна глава. Някои места бяха излишно пространствени - като есето каква е съдбата на презерватива, и бих ги заменила с други статии от блога - като например много стегнатата, полезна и симпатична "Как правилно да събираме отпадъците разделно" с 10 чудесно подредени правила. (Взимам предвид и че сайтът и книгата са взаимно допълващи се, и че като постове някои са публикувани след излизането на книгата - но много бих се радвала да ги видя в следващо, преработено издание).</div></div><div style="text-align: justify;"><p>В някои предложения не виждах смисъл - като това да оставиш кутията за обувки в магазина, с други бях несъгласна - като тампоните за многократна употреба. Естествено, с най-голям уплах подходих към главата за нулев отпадък в болницата. Първо трябва да изтъкна, че книгата далеч не беше толкова радикална, колкото се боях, тонът ѝ е сравнително умерен, както споменах горе, и признава мястото на продуктите за еднократна употреба, там, където са наистина нужни. Въпреки че изобщо не обичам даването на лекове "за корем" или "за кръст" (защото нито коремът е орган, нито кръстът, и човек трябва поне да се опита да прецизира характера на болката и източника ѝ ), но предложените в книгата бяха като цяло безопасниНай-много се шокирах обаче на предложението след един-два дни болничен престой, като се почувстваш по-добре, да обиколиш цялото отделение и да "излекуваш" начина му на мислене, разпространявайки идеята за нулевия отпадък. Точно когато четох книгата, на работа се правеха големи рокади и всички се чудеха как да настанят пациентите най-добре - имаше жена с херпес зостер, друга след бъбречна трансплантация и съответно потиснат имунитет, и пациент с непотвърден още ковид. Плюс старанието да отделиш новоприетите от почти излекуваните. Да, много зависи от клиниката, в която пролежавате, но като правило никога не знаете имунния статус на човека отсреща, затова ако решите да обикаляте и разпространявате идеи, поне се посъветвайте с персонала.</p><p>Въпреки точките, по които с книгата не постигнахме съгласие, мога да препоръчам "Нулев отпадък" на всеки, който проявява някакво, дори и бегло любопитство по темата. Чете се много бързо и лесно - макар че промените, които се стреми да провокира далеч не са бързи и лесни. Ще си позволя обаче да цитирам един от сайтовете (Грийн Революция), за които ще приказвам в следващите постове - по-добре не шепа отличници, а множество хора, които поне в различна степен се опитват да намалят отпадъка.</p><p></p><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="https://1.bp.blogspot.com/-xGyuJqpgzW8/YR574WhBSvI/AAAAAAAAG3U/E8l1xwNGSF8R0C-Gl8B8EqMO_1Ru7NloACLcBGAsYHQ/s820/website_new_cover_bulgarian.png" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" data-original-height="312" data-original-width="820" height="122" src="https://1.bp.blogspot.com/-xGyuJqpgzW8/YR574WhBSvI/AAAAAAAAG3U/E8l1xwNGSF8R0C-Gl8B8EqMO_1Ru7NloACLcBGAsYHQ/s320/website_new_cover_bulgarian.png" width="320" /></a></div><br /><p></p><p style="text-align: center;"> ( https://greenrevolucia.com)</p><p>Тук в ревюто си изобщо не смятам да говоря за практическите неща, които авторката предлага в книгата си, защото следват отделни постове за тях. В следващите публикации ви очакват всякакви сапуни, гъби, торбички, кърпички и мрънкане. Нарочно отложих ревюто си на тази книга, за да мога да изпробвам поне част от нещата, да преценя какво бих интегрирала наистина в ежедневието си и да споделя впечатления. Или нарочен бе поне първият месец след читателската среща, след това има и голяма доза блогърски мързел. Голяма заслуга имат Леда и Благовеста, които показаха и споделиха на живо много от своите идеи и въведения. Предизвиквам и останалите момичета от клуба, с които четохме книгата, да споделят дали и какво са променили в начина си на живот след срещата.</p></div><p></p>Topchohttp://www.blogger.com/profile/00417901742040467894noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-8856812301167242037.post-81204145208504865982021-05-17T07:05:00.000-07:002021-05-17T07:05:26.227-07:00[manga review] "Завръщане в Лабиринта" , том 1 & 2 - Джейк Форбс<p> </p><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="https://1.bp.blogspot.com/-t9XWwRCukJ0/YKJzwfN23xI/AAAAAAAAGxo/e8r98oPJRro9g-wcBVzT12QbO4-lQmvfwCLcBGAsYHQ/s499/lab%2Bmanga%2B1.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" data-original-height="499" data-original-width="311" height="320" src="https://1.bp.blogspot.com/-t9XWwRCukJ0/YKJzwfN23xI/AAAAAAAAGxo/e8r98oPJRro9g-wcBVzT12QbO4-lQmvfwCLcBGAsYHQ/s320/lab%2Bmanga%2B1.jpg" /></a></div><br /><p></p><p><b>Заглавие</b>: "Завръщане в Лабиринта" том 1 и 2<br /></p><p><b>Автор</b>: Джейк Форбс, базирано на произведението на Джим Хенсън<br /></p><p><b>Рисунки</b>: Крис Ли<br /></p><p><b>Издателство</b>: Токиопоп<br /></p><p><b>Жанр</b>: фентъзи, манга, адаптация<br /></p><p><b>Топчеста оценка:</b> 2 звезди за 1 том и 2.5 за 2 том<br /></p><p style="text-align: justify;">Тринадесет години след приключението им в Лабиринта, животът на Сара и Тоби е поел по доста банален път. Младата жена се е отказала от мечтите си за театралната сцена и е станала учителка по английски, която се задоволява да преподава великите пиеси, вместо да ги играе. Гимназиалният живот на Тоби пък прескача от трън, та на глог, и макар че сякаш получава всичко, което поиска... нещата никога не приключват така, както той се е надявал. Но се оказва, че Кралят на гоблините съвсем не се е отказал от него, и една вечер, преследвайки домашното си, Тоби се озовава пред стените на Лабиринта...</p><p style="text-align: justify;">Представям си как Джейк Форбс е стоял и е размишлявал в края на филма "Лабиринт", опитвайки се да си представи какво биха искали да видят още зрителите. Слушал е прекрасната песен - монолог на Джарет <i><b>Within you</b></i>, и е гледал финалните сцени, където той гледа през прозореца. И си е рекъл : <i>"Да! Ето какво ще искат феновете! История за Тоби като разглезено малко гаменче! Какво? Сюжет, посветен на връзката на Сара и Краля на гоблините? Неее, кой би чел за това?"</i></p><p style="text-align: justify;">Предполагам някак по този начин се е родило "Завръщане в Лабиринта", за да погази дългогодишните надежди на почитателите на култовия филм на Джим Хансен с Дейвид Боуи.</p><p style="text-align: justify;">Както се подразбра, централна фигура в това продължение се оказва Тоби - бебето, което навремето Джарет бе отвлякъл в Лабиринта. Кралят на гоблините продължава да го наблюдава отдалече и да го счита за свой наследник. Това по принцип не е фатално лош избор на посока за сюжет, въпреки че е очевидно разочароващ... само че не се е получило съвсем добре.</p><p style="text-align: justify;">За мен още първите страници тръгват погрешно, създавайки коренно различна представа за семейството на Тоби и Сара, от това, което ни бе представено във филма. Родителите, и особено майката на Тоби, тук са изключително дистанцирани и незаинтересовани от живота на сина си. Това може би е, за да оправдае и характера на порасналия Тоби - той всъщност не е най-приятният протагонист за четене. Той е по-скоро мързелив и несериозен, но хей - такива герои всъщност имат голям потенциал за развитие! По-голямо разочарование всъщност бяха кратките появи на Джарет - особено като... ъъъ... училищен психолог? - и светлината, в която Форбс е решил да го представя в своята поредица. <br /></p><p style="text-align: justify;">Когато навлязохме в Лабиринта, нещата станаха една идея по-добре. Тук естествено роля играе и приятната меланхолия, които тези познати сцени извикват в съзнанието, и срещите със стари герои. Но мангата въвежда и нови персонажи. Някои от тях са очаквани - същества от Лабиринта - и са нелошо допълнение. Феичката по изрязан бански може би не, но малкото гоблинче Скаб, кметът на Гоблинград и особено мистериозната носеща маска Мопет мога да приветствам като добре дошли в света на Лабиринта. Нововъведение, което обаче хич не можах да приема... са ледената кралица Мизуки и двете ѝ дъщери, които изглеждат и звучат като грабнати от някаква съвсем различна манга и пльоснати тук. Мога да приема едно разширение на света на Лабиринта, но това беше като кръпка към оригинала.</p><p style="text-align: justify;"></p><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="https://1.bp.blogspot.com/-Zuoo_h1p3f8/YKJ1AXGgf-I/AAAAAAAAGxw/xGPVH5Q4SC4xS3NDz4odNAaUuOnkHTOmQCLcBGAsYHQ/s600/lab%2Bmanga%2B2.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" data-original-height="600" data-original-width="401" height="320" src="https://1.bp.blogspot.com/-Zuoo_h1p3f8/YKJ1AXGgf-I/AAAAAAAAGxw/xGPVH5Q4SC4xS3NDz4odNAaUuOnkHTOmQCLcBGAsYHQ/s320/lab%2Bmanga%2B2.jpg" /></a></div><br /> <p></p><p style="text-align: justify;">Финалът на първия том завърши с изненадваща за всички поданници на Краля на Гоблините абдикация - Джарет се отказа от трона си и посочи като свой наследник четиринайсетгодишния Тоби. Той може и да има у себе си някакви заченки на магия, която се проявява от време на време, и е смятан за "почетен гоблин" след приключенията си преди 13 години... но му предстои да учи още много, за да стане достоен крал. Доколко обаче може да разчита на така ентусиазирано предложената помощ от кралица Мизуки?</p><p style="text-align: justify;">След първоначалния шок, който е преживявал в първи том, читателят - разбирайте, аз, - започва малко по малко да се примирява с идеята, че главно действащо лице в тази поредица. Но дори и с поомекнали чувства, този том е един вид филър - пълнеж между завръзката от първата книга и по-активни действия и разкрития нататък. Томчето не е много богато на събития, а по-скоро на подсказки и информация. Тоби започва да се подготвя за предстоящата си коронация като Крал на Гоблините, и е решил, че този път няма да се отказва и ще се старае истински, с надеждата, че най-накрая е намерил място, на което да принадлежи. Но старите навици трудно отмират, и докато главата му се замайва от новите задължения, Тоби започва да забравя приятелите, които са му помогнали да стигне до двореца, и обещанията, които им е дал.</p><p style="text-align: justify;">Та, има още доста страници да минат, та да може от него да излезе герой, на когото да симпатизираш. Но все пак бе приятно как между тези събития светът на Лабиринта напомняше за себе си и растеше. Признавам, че се размях от сърце на случките в кухнята и в Музея на Тоби, както и на поредната порция очарователно лоши каламбури.</p><p style="text-align: justify;">Друг плюс на това, че се помирих с променения баланс на героите е и че в този том започнах да си търся и да се радвам на кратките моменти с персонажите, които ме интересуваха - както всеки път правя, когато взема, че се заплесна по второстепенни герои. Накратко, този том може да се похвали с половин звезда повече от предишния, заради сцените с Джарет. :D А тази книжка заложи някои ...интересни неща. Вярно, образът на пижамата на Джарет ще ме преследва, и тази визия е далеч по-неприятна от всеизвестните му панталони. Също вярно, че изобщо не одобрявам Мизуми и щерките ѝ - както чисто визуално, така и като роля; и не ми харесва повърхностната посока на развитие на характера на Джарет.</p><p style="text-align: justify;"> Три сцени заслужиха да закръгля оценката на този том към три звезди - началната, която ни показва какво силно влияние е оказало посещението на Сара върху Джарет. Втората - загадката каква сделка е сключил той с кралица Мизуми в опит да съхрани силата и здравия си разум, и финала на книгата - когато го виждаме да прави официално посещение в нашия свят. </p><p style="text-align: justify;"> </p><p style="text-align: justify;">И тъй като по-горе споменах пижамата на Джарет, трябва да ви предупредя...</p><p style="text-align: justify;"></p><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="https://1.bp.blogspot.com/-24yj_vQH-i0/YKJ3Fxfcf4I/AAAAAAAAGx4/j-HhOL1BZc0Mn7tWdi4TZxc5Q4lBkd6RwCLcBGAsYHQ/s1104/jareth%2Bnight.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" data-original-height="1104" data-original-width="728" height="400" src="https://1.bp.blogspot.com/-24yj_vQH-i0/YKJ3Fxfcf4I/AAAAAAAAGx4/j-HhOL1BZc0Mn7tWdi4TZxc5Q4lBkd6RwCLcBGAsYHQ/w264-h400/jareth%2Bnight.jpg" width="264" /></a></div><br /> Кориците са лъжа.<p></p><p style="text-align: justify;">Относно графичното изпълнение, което е също съществена част от четенето на всяка манга или графична новела. Наистина разкошната корица е дело на Кою Шурей, но за съжаление, по самото съдържание е работил друг художник. Крис Ли може да е печелил различни отличия, но не останах особено впечатлена. Рисунките му, макар и не неприятни за гледане, бяха лишени от всякакъв специфичен стил. Обрисуването на гоблините и другите същества от Лабиринта бе малко по-колоритно, но имам подозрения, че това е благодарение не толкова на самия художник, колкото на оригиналния арт, заложен от създателите на "Лабиринт". А от това как бяха представени хората - Тоби, Сара, Мизуми и особено Джарет, както мимики, и жестове, и дрехи - бях доста разочарована.</p><p style="text-align: justify;"> </p><p style="text-align: justify;">Рекапитулация за мангата ще направя след ревюто на финалните томове, но за мен това не е достойно продължение. <br /></p>Topchohttp://www.blogger.com/profile/00417901742040467894noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-8856812301167242037.post-35490180439665900802021-05-14T02:31:00.002-07:002021-05-14T02:31:16.656-07:00[book review] "Зимна песен" - С.Джей-Джоунс<p> </p><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="https://1.bp.blogspot.com/-0ma_ryEs_C8/YJ49H5t3u_I/AAAAAAAAGxI/ZUEaCdaQwdgnK4KRAfESb0kVEyFK_jGWACLcBGAsYHQ/s1154/%25D0%25B7%25D0%25B8%25D0%25BC%25D0%25BD%25D0%25B0%2B%25D0%25BF%25D0%25B5%25D1%2581%25D0%25B5%25D0%25BD.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" data-original-height="1154" data-original-width="800" height="320" src="https://1.bp.blogspot.com/-0ma_ryEs_C8/YJ49H5t3u_I/AAAAAAAAGxI/ZUEaCdaQwdgnK4KRAfESb0kVEyFK_jGWACLcBGAsYHQ/s320/%25D0%25B7%25D0%25B8%25D0%25BC%25D0%25BD%25D0%25B0%2B%25D0%25BF%25D0%25B5%25D1%2581%25D0%25B5%25D0%25BD.jpg" /></a></div><br /><p></p><p style="text-align: justify;">Заглавие: <b>"Зимна песен"</b></p><p style="text-align: justify;">Автор: <b>С. Джей-Джоунс</b><br /></p><p style="text-align: justify;">Жанр: <b>фентъзи, романтика, приказка</b><br /></p><p style="text-align: justify;">Издателство: <b>Емас</b><br /></p><p style="text-align: justify;">Топчеста оценка: <b>4 звезди</b></p><p style="text-align: justify;">Някъде в края на осемнадесети век, в затънтено баварско градче, Лизл живее в сянката на красивата си сестра и талантливия си малък брат. Но колкото и да ги обича, дарбата ѝ на композитор копнее да се изяви, а страстта към музиката я тласка не толкова към копнеж по големите столици, а към сцени-поляни под открито небе, към детски приказки и забравени спомени. Лизл се опитва да потисне всичко това, но когато сестра ѝ изчезва, тя приема невероятната истина - Кете е отвлечена от Краля на гоблините. За да я освободи, Лизл е готова на всичко - да даде живота си, музиката си и дори душата си. Но дали когато се отърси от всичко това... няма да намери себе си?<br /></p><p style="text-align: justify;">Кралят на гоблините? О, поспри, сърце мое! Та нали има само един истински Крал на Гоблините, и това е Джарет!</p><p style="text-align: justify;"><br /></p><blockquote>“Through dangers untold and hardships unnumbered I have fought my way here to the castle beyond the Goblin City to take back the child you have stolen, for my will is as strong as yours and my kingdom as great. You have no power over me!” </blockquote><p></p><p style="text-align: justify;"><i>"През опасности незнайни и трудности неизброими, преборих се да стигна до замъка отвъд Гоблиновия град, за да взема детето, което открадна, защото волята ми е силна като твоята, и кралството ми също тъй велико. Нямаш власт над мен!"</i></p><p style="text-align: justify;">За мен, а и силно се надявам, не само, едно изречение от анотацията бе достатъчно да ме препрати в дебрите на "Лабиринт". Кралят на гоблините! Та Кралят на гоблините отвлича малката сестра на Лизл! Не знам мислите на колко от настоящите читатели на "Зимна песен" са поели по същия път - надявам се на една голяма част, защото това ще значи, че в детството си са се срещнали с Дейвид Боуи именно там. И съответно, имат много добър вкус. Но хубавото на "<i>Зимна песен</i>" е, че тази книга е едновременно за филмовите ентусиасти и непредубедените читатели, за феновете на Джарет и за влюбените в истории, базирани на приказки. С други думи, романът е достъпен и приятен за всеки, бидейки самостоятелен, без да е фенфикшън, но и с недвусмислен реверанс към произведението на Джим Хансен. Това може да е като нож с две остриета, особено за феновете, които като мен веднага са направили връзката между книгата и филма; но всъщност смятам, че С. Джей-Джоунс се е справила много добре, и резултатът си струва четенето. И да, авторката изрично подчертава тази връзка. <br /></p><p style="text-align: justify;">В "<i>Зимна песен</i>" ни очаква една Долна земя, възпята повече от братя Грим, а не от Дейвид Боуи в интрото му Underground; и един коренно различен по характер Крал на гоблините от Джарет. Ако анонса на книгата не е бил достатъчен да предизвика фурор в съзнанието ви (и за да ви докажа, че това не е просто измислица на фенското ми въображение) авторката наистина, реално се е погрижила да утвърди тази аналогия - разноцветните очи на тукашния Ерлкьониг и гривата му от бялоруса коса не оставят място за съмнение. За мен лично епизодът с бала и маските също бе пряко свързан със сцената от филма, мечтаните реалности, в които потъва Лизл - също, а целият текст на Within you може да бъде разтълкуван в контекста на романа. (Същевременно, съзнавам, че да правя паралел между Блатото на вечната смрад и Езерото на русалките тук... вече ще е волно съчинеие; както и ще е леко пресилена връзката, която виждам между корицата и магичните сфери на Джарет.)</p><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="https://1.bp.blogspot.com/-bPqlRZNs4JU/YJ4_LXZJacI/AAAAAAAAGxQ/aGjpxq_WNlYnY1Sy7Vk_bkupVXbEmbUdQCLcBGAsYHQ/s1400/8184ZwYECBL.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" data-original-height="1400" data-original-width="1400" height="320" src="https://1.bp.blogspot.com/-bPqlRZNs4JU/YJ4_LXZJacI/AAAAAAAAGxQ/aGjpxq_WNlYnY1Sy7Vk_bkupVXbEmbUdQCLcBGAsYHQ/s320/8184ZwYECBL.jpg" /></a></div><br /><p style="text-align: justify;"><br /></p><p style="text-align: justify;">Сега обаче, нека оставим "Лабиринт" настрана и се понесем по трелите на "<i>Зимна песен</i>"... защото все пак това е различна книга. И различен Крал на гоблините. Може би това е образът на Краля, който като тийнейджърки сме искали да стане истина; искали сме Сара да стане негова кралица, а той да получи свой щастлив завършек. Няма значение, важното е, че Ерлкьониг тук е друг... и в рамките на този сюжет и на историческия фон, на който той се развива, много ми хареса как се е получило.</p><p style="text-align: justify;">Тукашният Крал е "строг млад мъж", едновременно богобоязлив и бунтуващ се, разкъсван между религия и древни митове, от които се е оказал част, между Просвещението и тъмнината. И колкото и да бе странно да го видя в такова амплоа, след като свикнала на палавия и докачлив Джарет, трябва да призная, че този образ пасна много добре в тази Европа от 18 век... а и е много по-лесно да се види в изтерзана, романтична светлина. Едно нещо не ми допадна в този Ерлкьониг - отношението му към поданиците и задачата му. Тук то граничеше с презрение, а поне на мен ми се иска да вярвам, че Джарет, въпреки често надменното си държание, таеше по-топли чувства към гоблините.</p><p style="text-align: justify;">Лизл също не е Сара, въпреки че си дели много общи черти с героинята, най-вече примесената със силна обич завист към брата и сестра ѝ. Но това е едно различно семейство, с различна динамика и ще ви оставя да се запознаете сами с него. Ще добавя само, че ми хареса как авторката е разиграла картата с "подменените деца" - мотив, който често намираме в историите, вдъхновени от приказки за елфи, гоблини и Долната земя.</p><p style="text-align: justify;">Основната причина, която дръпна оценката ми на "Зимна песен" надолу, бе че, ако трябва да съм честна, книгата беше малко мудна. Акцентът бе повече на вътрешните преживявания на Краля и Лизл, на осъзнаването на техните собствени страхове и болки и катарзисното им пречистване, на сбилжаванията и отдръпванията им. Това, и с малко тийн драма, няма да се лъжем. Това не е нещо лошо, но копнеех за повече събития. Е, надявам се да ги получа в следващата част!<br /></p><p style="text-align: justify;">Ако обичате YA фентъзи, посветени на музиката, ако сте чели "Балада" и "Ридание" на Маги Стийвотър, или "Самодива" на Краси Зуркова - на мен "Зимна песен" ми хареса повече, надявам се допадне и на вас. Ако сте любители на преплетените с реалността приказки, и не ви е стигнала романтиката в трилогията за "Мечокът и славеят" на Катрин Арден - е, тук акцентът определено е именно върху връзката на Зимния крал и нашата главна героиня. А ако сте фенове на "Лабиринт"... да, спокойно препоръчвам "Зимна песен" и на вас! Да, това не е Джарет. Ерлкьониг на Лизл не е нашият Крал на гоблините. Но когато се разходим заедно с Елизабет през галерията редуващи се портрети, сигурна съм, че там ще намерим и нашия крал. А и, две неща: първо, С. Джей-Джоунс се се справила по-добре от трудещите се над мангата "Завръщане в Лабиринта". И второ, силно се надявам, не, сигурна съм - във втората книга най-накрая Краля ще намери своята Кралица... и своя щастлив завършек.</p><p style="text-align: justify;"></p><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="https://1.bp.blogspot.com/-jfMDWhzNJ7k/YJ4_stA5S7I/AAAAAAAAGxY/dZmyk6Kooz4ThZqiB39xC2Oo_bt-q1y_gCLcBGAsYHQ/s1100/labyrinth_lead.webp" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" data-original-height="618" data-original-width="1100" src="https://1.bp.blogspot.com/-jfMDWhzNJ7k/YJ4_stA5S7I/AAAAAAAAGxY/dZmyk6Kooz4ThZqiB39xC2Oo_bt-q1y_gCLcBGAsYHQ/s320/labyrinth_lead.webp" width="320" /></a></div><br /> <p></p><p style="text-align: justify;"><span></span></p><div class="ujudUb" style="text-align: center;"><span></span></div><blockquote><div class="ujudUb" style="text-align: center;"><span>How you turn my world</span><br /><span>You precious thing</span><br /><span>You starve and near exhaust me</span></div><div class="ujudUb" style="text-align: center;"><span>Everything I've done</span><br /><span>I've done for you</span><br /><span>I move the stars for no one</span></div><div class="ujudUb" style="text-align: center;"><span>You've run so long</span><br /><span>You've run so far</span><br /><span>Your eyes can be so cruel</span><br /><span>Just as I can be so cruel</span><br /><span>Oh I do believe in you</span><br /><span>Yes I do</span></div><div class="ujudUb" style="text-align: center;"><span>Live without your sunlight</span><br /><span>Love without your heartbeat</span><br /><span>I, I can't live within you</span><br /><span>I can't live within you</span></div><div class="ujudUb WRZytc" style="text-align: center;"><span>I, I can't live within you.</span></div></blockquote><div class="ujudUb WRZytc" style="text-align: center;"><span></span></div><p></p><p style="text-align: justify;">Няма да крия, че тази книга ми отвори апетита да гледам, чета и говоря за "Лабиринт". Когато в края на 2020 посегнах към нея (абсолютно на късмет - всъщност я избрах, като изтеглих произволен номер от списъка ми с книги, които чакат да бъдат прочетени! ) не подозирах за връзката ѝ с филма, но въобще не се оплаквам. "Зимна песен" ме вдъхнови освен да намеря продължението ѝ, също и да си припомня или да прочета други издания от франчайза. Затова до края на месеца ще се постарая да ви ги представя . <br /></p>Topchohttp://www.blogger.com/profile/00417901742040467894noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-8856812301167242037.post-68766018808516066632021-04-24T01:41:00.004-07:002021-04-24T01:41:47.583-07:00[book review] "Синият тайфун" - сборник фантастични разкази за морето<p> </p><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="https://1.bp.blogspot.com/-2pmgf21baTU/YIPYVrGEhGI/AAAAAAAAGvY/kyfYx_3Va8UUH4rlq39-9WdyF39Op588QCLcBGAsYHQ/s1500/%25D1%2581%25D0%25B8%25D0%25BD%2B%25D1%2582%25D0%25B0%25D0%25B9.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" data-original-height="1500" data-original-width="1000" height="320" src="https://1.bp.blogspot.com/-2pmgf21baTU/YIPYVrGEhGI/AAAAAAAAGvY/kyfYx_3Va8UUH4rlq39-9WdyF39Op588QCLcBGAsYHQ/s320/%25D1%2581%25D0%25B8%25D0%25BD%2B%25D1%2582%25D0%25B0%25D0%25B9.jpg" /></a></div><br /><p></p><p>Заглавие:<b> "Синият тайфун"</b><br /></p><p>Автор: <b>Аркадий и Борис Стругацки, Север Гановски и др</b><br /></p><p>Издателство: <b>Георги Бакалов</b></p><p>Поредица:<b> Библиотека Галактика 1</b><br /></p><p>Жанр: <b>научна фантастика</b><br /></p><p>Топчеста оценка:<b> 4 звезди</b></p><p><b>Бележка</b>: за Четатон на бъдещето, по точка Книга за морето<br /></p><p style="text-align: justify;">"<i>Синият тайфун</i>" е откриващата поредицата Библиотека Галактика книга, и варненското издателство Георги Бакалов решава да отбележи това начало със сборник научно-фантастични разкази за морето. Тук са събрани седем истории на съветски автори - по-нататък в поредицата ни чака и морски сборник от български писатели. Сред тези страници се плискат водите на древни океани и днешни морета; крият се бреговете на чуждоземни планети, а в окото на бурята може би се крие и един съвсем различен свят.</p><p style="text-align: justify;">За мое леко учудване, ми бе много приятно да потъна в страниците на този сборник - преплувах го в рамките на ден, и то без изобщо да си давам зор . Просто се оставих да се нося.</p><p style="text-align: justify;">Добре, стига толкова с евтините морски метафори :D Но да, хареса ми какво намерих тук - всеки разказ ми беше интересен, тези, които не ме впечатлиха с история, ме компенсираха с приятен за четене стил, и обратното. Не успях да си нароча някоя история за черна овца и да мога да я оплюя с чиста съвест - "Синият тайфун" се оказа много добре балансиран.</p><p style="text-align: justify;">Книгата стартира с "<i>Бягство</i>" на Север Гансовски - историята на Стван, който за неясни престъпления е осъден и пренесен от бъдещето на брега на древните морета, когато животът дори още не е изпълзял от първичния океан. Този разказ бе от онези гореспоменатите, компенсаторните. Това е най-вече защото собствените ми разбирания за човешките способности за оцеляване рязко се разминаваха с това, което четях. Затова пък наистина беше написан хубаво. Просто ми беше кеф да чета за тази планета, която "<i>плуваше сред светлината на съзвездия, съвсем различни от онези, които Стван знаеше от битието си сред хората. Голямата мечка бе още меченце, пъхнало лапа сред косите на Вероника. Хрътките още тичаха редом, глава до глава, готови да се впият в опашката на Лъва, на чийто гръб седеше дори не още Девата, а малко Девойче. Далечни съзвездия, неназовани още от никого." </i>Север Гансовски е представен с още един разказ - "<i>Господарят на залива</i>". Не толкова грандиозен по размах, той обаче ми хареса повече. Там двамата ни главни герои се сблъскват с тайнственият Господар във водите, който местните племена папуаси знаят и се боят. А финалът... ех, последното изречение наистина ме накара да се чудя какво е станало после.</p><p style="text-align: justify;">"<i>Мефисто</i>" на Асколд Якубовски и "<i>Скъпо струващ опит</i>" на Михаил Грешнов донякъде си приличаха. В сърцата и на двата разказа е идеята за сливане - по научен, направо може да кажем хирургичен път - на човек с водно същество. В първия случай това е зловещ кракен, ужас на моретата, а във втория - делфин. Ако сред произведенията в сборника все пак трябва да посоча кое ми хареса най-малко, това ще е "<i>Мефисто</i>". Тук положението е обратно спрямо "<i>Бягство</i>" - по-особено бе представен разказа, и от чисто структурна точка, и от смислова - не разбрах честно казано как ги пращаше кракенът тия телеграми. В историята прозираха богати пластове, на различната същност и човечност на героите, но не достатъчно, за да спасят "<i>Мефисто</i>" от дъното на класацията. Е, все някой трябва да е там.. "<i>Скъпо струващ опит</i>" ми хареса повече, макар че ме доядя, че авторът не ни бе дал щастлив завършек. Защото точно в този случай можех да го видя - детето с парализирани крака, делфинът, който го посреща, и морската шир, където правилата на гравитацията са различни от тези на сушата. Това е спойлер, но за нещо, което не се случва в текста. А можеше. Щеше ми се.</p><p style="text-align: justify;">"<i>Човекът от Пацифида</i>" на братя Стругацки ме забавлява най-искрено, от начало до край. Впечатлих се как хубаво преплитат герои и сцени, тръгвайки от едно място и стигайки нейде другаде. В един кратък момент, когато се появи Железния човек, дори си помислих да не би от американските комикси героят изведнъж да се е озовал в японски плен. И защо пък не - този супергерой е на пазара от доста години :D</p><p style="text-align: justify;">"<i>Синият тайфун</i>" изглежда пак е дело на братя - Александър и Сергей Абрамови. И макар заключенията на героите в един момент да ми се сториха прибързани и неоправдани, отново бе приятен за четене и бях склонна да му простя.</p><p style="text-align: justify;">Край на книгата слага "<i>На атола</i>" на Иля Варшавски, съвсем кратичък разказ, има-няма пет страници. Той започва с детска радост и завършва тъжно, и с надежда. Беше идеален финал за сборник.</p><p style="text-align: justify;">И така, останах доволна от "<i>Синия тайфун</i>". Ако някой ден си търсите нещо специфично като морска фантастика, и не ви се потапя отново с "Наутилус", или пък търсите нещо бързо, за един ден, което да се побере удобно в джоба и в чантата ви, или път просто ей-така - защо пък да не е "Синият тайфун"?</p>Topchohttp://www.blogger.com/profile/00417901742040467894noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-8856812301167242037.post-35662996463646713572021-04-19T09:31:00.003-07:002021-04-19T09:31:19.952-07:00[book review] "Едно лято в Италия" - Пип Уилямс<p style="text-align: left;"> </p><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="https://1.bp.blogspot.com/-U6smTrCpAvY/YH2tcMNDOMI/AAAAAAAAGus/x8HsTcaBTCQZbg62syfbNy9Orz9hEeeOQCLcBGAsYHQ/s2048/175351848_245301007286124_6158305451275722256_n.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" data-original-height="2048" data-original-width="1534" height="320" src="https://1.bp.blogspot.com/-U6smTrCpAvY/YH2tcMNDOMI/AAAAAAAAGus/x8HsTcaBTCQZbg62syfbNy9Orz9hEeeOQCLcBGAsYHQ/s320/175351848_245301007286124_6158305451275722256_n.jpg" /></a></div><br /><p></p><p style="text-align: justify;">Заглавие: <b> "Едно лято в Италия"</b><br /></p><p style="text-align: justify;">Автор: <b>Пип Уилямс</b><br /></p><p style="text-align: justify;">Издателство: Сиела<br /></p><p style="text-align: justify;">Жанр: <b>автобиографична</b><br /></p><p style="text-align: justify;">Топчеста оценка: 4 звезди</p><p style="text-align: justify;"><b>Бележка</b>: включена към Четатон на бъдещето, по темата екология и рециклиране<br /></p><p style="text-align: justify;">Пип и и съпругът и Шанън открай време са били запалени по идеята да водят природосъобразен живот и да имат собствена продукция, дори са го опитвали в дома си в Австралия. Едно лято обаче решават да се откъснат от всичко, което ги дърпа назад. Те взимат двете си деца и се записват като работници в биоферми в Италия, които получават покрив и прехрана срещу доброволния си труд. Очакват ги четири месеца на работа, приключения, приятелства и осъзнаване - какво искат, какво търсят и какво им липсва.</p><p style="text-align: justify;">В своя автобиографичен разказ, Пип Уилямс неведнъж казва, че това, което за нея се е оказало най-ценно, е месенето на хляба - и най-вече, времето, през което чакаш магията на маята да се случи, и което тя може да ползва за себе си. А по-точно - да запише думите си на хартия. Това несъмнено е чудесна терапия, но на мен не ми допадна особено начинът на писане на Пип, и мисля, че това е и причината книгата да ми хареса много по-малко, отколкото потенциално можеше.</p><p style="text-align: justify;">А историята на Пип и Шанън определено имаше силни страни, с които да ме спечели, въпреки че аз не съм от типа хора, които биха предприели подобно на тяхното приключение. Първо, те двамата не са просто спонтанни ентусиасти, на които им е хрумнала тази идея, и се хвърлят през глава в изпълнението ѝ . Отглеждането и правенето на храна са неща, които са ги интересували от много време, имат известен опит - особено явно Шанън, но опитите им да го направят част от ежедневието си в Австралия не са били особено сполучливи. Второ, те не са някакви върли противници на модерното или технологиите, нито пък са хипстъри. На тях просто им се иска да комбинират всички аспекти на живота по възможно най-добър начин, така че да достигнат идеалното темпо. И трето - подобно приключение с две малки деца несъмнено е нещо различно. Както и самата авторка споделя, когато описва подготовката им, такива работни ваканции са обикновено за студенти, и доста по-рядко за четиричленни семейства.</p><p style="text-align: justify;">Пип има доста реалистични очаквания към това лято в Италия, и не търси, а
и не представя, всичко в някаква романтична светлина. Или по-скоро -
поставя граница между фантазиите си да работи с красива капела на полето
и да произвежда сувенири, или да бъде като европейска аристократка; и
реалната работа във фермите. И тези образи си съществуват едновременно в
съгласие.</p><p style="text-align: justify;">В разказа на Пип имаше някои интересни наблюдения, както за тях самите като семейство и личности , за промяната им в начина на мислене и поведение, така и за хората, които срещаха. От моментите с техните домакини, може би най-интригуващи ми бяха епизодите с Лорън - стопанката на втората ферма, в която семейството отсяда да работи. Месецът, прекаран там, определено не бе най-забавният за тях, но за читателите предложи нещо интересно: да видим образа на човек, който води този хубав, продуктивен начин на живот... но не го е избрал по своя воля. А после - да направим сравнение с тези герои, които са наистина щастливи, които са нагодили този ритъм към съществуването си. <br /></p><p style="text-align: justify;">Въпреки че много от написаните неща ми харесаха, истината е.... че не ми беше особено кеф да я чета. "Едно лято в Италия" е от книгите, които са на ръба между художествената и нехудожствената литература, и очаквах малко повече удоволствие чисто от самия текст, не само от преставените събития и факти. С Пип Уилямс обаче нещо не си паснахме в това отношение, на места дори не бях сигурна дали харесвам самата нея, като автор и като персонаж. В първата си трета книгата ми се стори ужасно хаотична и прескачаща от едно нещо на друго - по неприятен за мен начин. Говорим за едно нещо, връщаме се назад, хвърля ни се някаква изненадваща и непълна информация за някакво заболяване, и после продължаваме. По-нататък в историята тези моменти понамаляха. Чудех се и нещо друго - как авторката е успяла да представи различни, потенциално много интересни и забавни моменти - като факта, че са имали две лами, или амбициозното преселение на кокошки от един курник в друг.... по изключително скучен начин. <br /></p><p style="text-align: justify;">Почти до самия край на книгата се канех да я оценя с три звезди, но финалът ме изненада много приятно. Предполагах, че ще ни се предложи някакъв стандартен, очакван завършек, от типа как семейството на Пип прегръща живота във фермата и стават едно с природата и намират истинското щастие и така нататък. Тя обаче ни показа, че не е задължително, когато изпълним една мечта и един план, те да се окажат това, което наистина искаме. И че това не е причина за униние - човек може, и трябва, да трансформира тази мечта. Затова и финалът на "Едно лято в Италия" за мен бе чудесен и заслужено вдигна оценката на книгата - Пип и Шанън намериха своето щастие, комбинирайки най-доброто, което имаха от живота си преди и след Италия. И най-важната поука от книгата е, че те нямаше да знаят това, ако го нямаше това лято в Италия.</p><p style="text-align: justify;">П.П. Навред, в който и град да отидеха, малчуганите на семейството търсеха сладолед с вкус на Покемон. Е, аз намерих! Сладолед Пикачу! Нямам представа с какъв вкус ще е наистина, но ако избирах аз, бих заложила на основа сладолед ванилия (в никакъв случай лимон!), с шоколад, и малко натрошени замразени малини и от онези гърмящи бонбонки, за да имитират електрическия заряд на Пикачу.</p><p style="text-align: justify;"></p><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="https://1.bp.blogspot.com/-VixNeKjrpvE/YH2vnBDANAI/AAAAAAAAGu0/p1sLeWaRTV0H_2n3eAE0JHUKGBAQEEJXgCLcBGAsYHQ/s522/pika%2Bice.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" data-original-height="522" data-original-width="395" height="320" src="https://1.bp.blogspot.com/-VixNeKjrpvE/YH2vnBDANAI/AAAAAAAAGu0/p1sLeWaRTV0H_2n3eAE0JHUKGBAQEEJXgCLcBGAsYHQ/s320/pika%2Bice.jpg" /></a></div><br /> <p></p>Topchohttp://www.blogger.com/profile/00417901742040467894noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-8856812301167242037.post-36646089126599951142021-04-06T08:54:00.002-07:002021-04-06T08:54:11.635-07:00Четатон на бъдещето - подготовка и умуване<p> </p><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="https://1.bp.blogspot.com/-RqZ8BimXk7Q/YGyCKmg-LvI/AAAAAAAAGuE/2o32p2r22lQea1peFcA6bySS0M6v5-tcgCLcBGAsYHQ/s1920/168531064_194738105789021_7202484204331644591_n.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" data-original-height="1080" data-original-width="1920" src="https://1.bp.blogspot.com/-RqZ8BimXk7Q/YGyCKmg-LvI/AAAAAAAAGuE/2o32p2r22lQea1peFcA6bySS0M6v5-tcgCLcBGAsYHQ/s320/168531064_194738105789021_7202484204331644591_n.jpg" width="320" /></a></div><br /><p></p><div style="text-align: justify;">Както, надявам се, вече сте разбрали, Ани от Bookfan.tasy и няколко чудесни издателства организират през последните две седмици на април читателски маратон, посветен на бъдещето на планетата. Линк към събитието - <a href="https://www.facebook.com/events/755721111972235">ТУК </a>Новината за това много ме зарадва и веднага се втурнах да преглеждам списъци с книги и библиотеки, за да свърша една от най-готините работи при четатоните - подборката на заглавията. А този път се наложи доста да поумувам, защото темите са доста труднички. Ето какво си избрах в крайна сметка - но още не смея да си го напиша в тефтера по всичкология, защото се чудя дали ще е подходящо! :D</div><div style="text-align: justify;"><p><br /></p></div><div style="text-align: justify;">Книжни задачи:</div><div style="text-align: justify;"><b>1. Всичко живо е трева<br />Книга за екология, рециклиране и др. </b>- <i>"Енерган 22" - Хаим Оливер или "Зелени разкази: ама наистина" - сборник</i> </div><div style="text-align: justify;">"Зелени разкази" са може би най-логичният избор за такъв четатон и първата книга, за която сетих, когато го обявиха. Симпатиите ми за момента обаче клонят повече към романа. Причината е... именно че е роман. Това винаги е била предпочитаната ми форма за четене, а в този четатон със сигурност ще имам поне още един сборник разкази. Ако някой е чел сборника, ще се радвам да сподели дали е подходящ за тази или другите теми.<br /></div><div style="text-align: justify;"><br /></div><div style="text-align: justify;"><b>2. През води и гори<br />Книга за дивата природа </b>- <i>"Тарзан" - Едгар Бъроуз или "Където дърветата пеят" </i>- Лаура Гайего Първите книги за Тарзан се развиват почти изцяло в дебрите на джунглата, така че това може би е по-подходящата книга. От години искам да си прочета пак историите за него, и дали по тази или за следващата точка, почти сигурно ще включа тази книга. "Където дърветата пеята" пък е роман за рицари, дами и ... вълшебна гора. Като го кажа само, и ми се прииска да препрочета "Изтръгнати от корен" :D Подозирам обаче, че това наистина бягам от темата на четатона.<br /></div><div style="text-align: justify;"><p><br /></p></div><div style="text-align: justify;"><b>3. За животните с любов<br />Книга за животинския свят или с главен герой животно.</b> - <i>"Лятна детективска история с таралеж" - Деян Копчев или "Последният еднорог" - Питър Бийгъл.</i> Ами че еднорогът е животно! Четох тази книга преди доста години и от доста време насам се каня да я препрочета. Освен това темата за изчезващите видове, било то и от еднорози, ми се струва подходяща за четатона . "Историята с таралеж" пък звучи забавно и таралежесто, но отново е сборник.</div><div style="text-align: justify;"><p><br /></p></div><div style="text-align: justify;"><b>4. Ах, морето<br />Книга за моретата и океаните</b> - <i>"Синият тайфун" или "Тайнственият триъгълник" </i>- и двете книжки са сборници с научно-фантастични разкази за морето. Разликата е, че при първия авторовия колектив се състои от съветски, а във втория - от български фантасти.<br /></div><div style="text-align: justify;"><p><br /></p></div><div style="text-align: justify;">5. Замръзналото кралство<br /><b>Книга за ледените пустини или за климатични промени:</b> <i>"Демонът на джунглата: Климатични войни" - Адриян Георгиев или "Планета на изгнаници" - Урсула ле Гуин.</i> Първата книга още от заглавието си е подходяща, но в Гудрийдс единственото ѝ положително ревю е това на автора, а анотацията звучи кич, ама толкова кич... че може да е добре? "Планетата на изгнаниниците" пък явно има 15 годишна зима. Това трябва да се брои? Явно Урсула ле Гуин си е падала по зимните сцени, защото и "Лявата ръка на мрака" (до която така и не стигнах по време на Поларотона) пак е в такъв зимен свят. Последен вариант е и аудио книга за Антарктика, но честно казано, не ми се слуша сега нещо научнопопулярно. Общо взето, язък че пустините в условието са ледени. Имам купчина фентъзита, фантастики и изобщо всякакви книги, които са горещи и сухи - като се почне от "Татарската пустиня", през "Дюн", та до "Розата и книжалът"</div><div style="text-align: justify;"><p><br /></p></div><div style="text-align: justify;"><b>6. Градът на слънцето<br />Книга за бъдещето на градовете, градското планиране, устойчива архитектура </b> - <i>"Летящата планета" на Александър Ненов, "Непоискано добро" или "Дивна" на Светлини сред сенките. </i>Това ми беше една от най-трудните теми, защото, ако не е нещо нехудожествено, как да се ориентира човек дали има бъдеща архитектура в книгата? Да речем, една от книжките, които четох миналата година, "Народът на моретата", всъщност много добре подхожда на темата. Там една част от населението (след като сушата на Земята се е превърнала в безплодни пустини и степи) живее в градове - куполи, а други - под водата. Но нямаше как да го разбера, ако не я бях прочела! Най-близкото споменаване в анотациите беше в "Непоискано добро", където явно хората живеят в подземни понички. Ако ще чета нещо на този колектив обаче, бих предпочела да е "Дивна", защото я имам на хартия. Някой да има представа дали може да мине метър с тази тема? "Летящата планета" също почти сигурно ще покрие точката за бъдещето на градовете, но просто е по-дебела от другите две :D <br /></div><div style="text-align: justify;"><p><br /></p></div><div style="text-align: justify;"><b>7. Мила Родино<br />Книга за българската природа </b>- както и с предната тема, ако книгата не е с пътеписи или нехудожествена (каквито не ми се четат сега), ми е трудно да преценя в кои заглавия има повече "природа". Следпрочитно например мога да препоръчам "Откраднато - Обречено - Опазено" на Искра Урумова, защото има много природни сцени със самодивите, с конкретни места и дори карта с тях. Мога да предложа дори "Тракийският код" на Владимир Сълов, защото, макар че част от книгата се развива в чужбина, имаше хубави описания и моменти в пещерата Утробата и Белинташ. Затова приемам идеи за интересни романи с българска природа! Ако не, ще заложа на Йордан Йовков. Знам, че няма да сгреша... но томът ми събира в една книга трите сборника - "Старопланински легенди", "Вечери в Антимовския хан" и "Ако можеха да говорят". Дебеличък е, а пък за четатон искам да си завърша книгата.</div><div><p>Вие ще се включите ли? Надявам се, а дотогава събирам идеи и мнения ! :D А аз отсега си признавам, че смятам да разширя времевите параметри на четатона - въпреки че през първата половина на месеца ще гледам да наблегна на клубни книги, може да почна някоя от четатонските малко преждевременно<br /><br /></p></div>Topchohttp://www.blogger.com/profile/00417901742040467894noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-8856812301167242037.post-43523690939099157222021-04-04T04:28:00.001-07:002021-04-04T04:28:07.811-07:00Трибагрен четатон - финален отчет<p> </p><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="https://1.bp.blogspot.com/-4x2cLDkyH3s/YGmac-5E2QI/AAAAAAAAGtY/CeY7ggr0Xc0XBLSyukt2EDU59tLgs4wkgCLcBGAsYHQ/s2048/%25D1%2582%25D1%2580%25D0%25B8%25D0%25B1.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" data-original-height="1536" data-original-width="2048" src="https://1.bp.blogspot.com/-4x2cLDkyH3s/YGmac-5E2QI/AAAAAAAAGtY/CeY7ggr0Xc0XBLSyukt2EDU59tLgs4wkgCLcBGAsYHQ/s320/%25D1%2582%25D1%2580%25D0%25B8%25D0%25B1.jpg" width="320" /></a></div><br /><p></p><p style="text-align: justify;">От една страна, този пост е напълно излишен, защото всяка седмица си правих мини-отчети на страницата; а пък така или иначе планирам да напиша ревюта на всички книжки. От друга... готино му става на човек да си направи една равносметка за добре свършена работа. Надъхва те някак за нови подвизи.<br /></p><p style="text-align: justify;">И така, от осем планувани български книги през март прочетох седем, и ми остават 40 страници от последната. Ето кои завърших и към кои условия от четатона ги съотнесох:<br /></p><p style="text-align: justify;">1<b>. Корица с цвят от българското знаме - бяло - "Ти ли си Тя?"</b> - Светлин Трендафилов. 4 звезди. Хареса ми... но по-малко от очакваното. Отдавам го на това колко разнообразен е сборника и че представянето на тази стихосбирка наистина беше много силно и подбрало най-добрите стихове.</p><p style="text-align: justify;">2.<b> Книга с исторически или фолклорен мотив: "Вълчи разкази"</b> - Васил Попов. 4 звезди. Хареса ми, и като истории, и като персонажи, като любима несъмнено ми стана дългата повест. Най-много обаче ми харесаха и фантастично-фолклорните нишки - някои от тях, като за вграждането на сянка знаех, но други ми бяха непознати. Във всеки случай се бе получила една много хубава комбинация от историческия и фентъзийния слой.<br /></p><p style="text-align: justify;">3.<b> Книга, избрана заради корицата - "Денят, в който мама отиде на небето" </b>- Петър Станимиров. 5 звезди. Отсега си знам, че ще ми е много трудно да напиша ревю за тази книга, но несъмнено ми хареса. Беше мрачна, без да е точно страшна, и въпреки оскъдния брой страници бе някак пищна, и думите рисуваха не по-зле от илюстрациите.</p><p style="text-align: justify;">4. <b>Книга, написана преди 2000 г. - "Перпендикулярно време" - колектив</b>. 4 звезди. Като изключим, че не мога да определя този сборник като хумористичен, повечето разкази ми харесаха - особено тези на Любен Дилов и Йордан Радичков</p><p style="text-align: justify;"></p><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="https://1.bp.blogspot.com/-i1UCMBZFgpw/YGmisPjLQtI/AAAAAAAAGto/E_OcNocF7H4KF82fa05HHxJSCSEx_U7fwCLcBGAsYHQ/s2048/168821421_281668183570718_7377848518575470779_n.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" data-original-height="1449" data-original-width="2048" src="https://1.bp.blogspot.com/-i1UCMBZFgpw/YGmisPjLQtI/AAAAAAAAGto/E_OcNocF7H4KF82fa05HHxJSCSEx_U7fwCLcBGAsYHQ/s320/168821421_281668183570718_7377848518575470779_n.jpg" width="320" /></a></div><br /> <p></p><p style="text-align: justify;"> 5. <b>YA или детски роман - на аудио, "Мина и магията за предсказание" - </b>Весела Фламбурари. 5 звезди Страшно заобичах този свят на Горната земя, с всичките му приказки и магии, а ако бях на 11 при първата си среща с тази книга, със сигурност Ренко щеше да стане една от книжните ми любови. Не знам обаче какви биха били отношенията ми с Мина на 11, но сега определено ме дразни.</p><p style="text-align: justify;">6.<b> Започната, но недовършена - "Орисия", Стефан Сефанов</b>. Напреднах с този сборник, но още не съм го завършила... Нямам намерение обаче да я оставям за още един четатон и обещавам, че първо ще приключа с нея, преди да премина към плановете си за април!</p><p style="text-align: justify;">7.<b> Автор от града, в който сте родени / живеете - "Тракийският код"</b> - Владимир Сълов. 4 звезди Хем беше много четивна, хем някои неща ми досадиха, но заради последните страници се пребори за по-висока оценка.<br /></p><p style="text-align: justify;">8. <b>Книга с нещо лично - среща с автора, препоръка и т.н. - "Невидeна река"</b> - Мирослав Моравски. 3 звезди. Въпреки че ми бе горещо препоръчана от другарче - и наистина беше интересно читателско изживяване - не си допаднахме с тази книга, и баш финалът не ми допадна. Все пак и аз се осмелявам да я препоръчам на любителите на експериментите - заради достъпността ѝ и заради комбинацията с музика.</p><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="https://1.bp.blogspot.com/-TPL46odEqCs/YGmiXrlwcvI/AAAAAAAAGtg/tscD4LLOS8wNig7sLOZT-Ph45Fva4a2jACLcBGAsYHQ/s2048/169525404_288726636089989_7501078416184407976_n.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" data-original-height="1411" data-original-width="2048" src="https://1.bp.blogspot.com/-TPL46odEqCs/YGmiXrlwcvI/AAAAAAAAGtg/tscD4LLOS8wNig7sLOZT-Ph45Fva4a2jACLcBGAsYHQ/s320/169525404_288726636089989_7501078416184407976_n.jpg" width="320" /></a></div><p></p><p style="text-align: justify;">И така, това бяха мартенските ми книги. Мога да споделя и едно друго, лично наблюдение, субективно и основаващо се единствено на читателски пристрастия. От тези заглавия, в три от тях авторите се бяха постарали текстът да не звучи съвременно и да отговаря на времето, когато се развива действието. Най-много ми допадна семплият подход в "Денят, в който мама отиде на небето". Приятна за четене ми беше "Вълчи разкази", но в един момент сякаш ми дойде в повече количеството изречения, започващи със съюзи. Вместо това да доведе до плавност на разказа, го накъса. Не си допаднахме със стила на "Орисия". Звучеше ми ... пресилено. Това обаче наистина е много лична преценка.</p><p style="text-align: justify;"> </p><p style="text-align: justify;">С другото предизвикателство от четатона, което си поставих - да напредна с ревютата на български книги, четени отпеди - не се справих толкова успешно. Публикувах само четири, а се надявах да са двойно повече. E, все някой ден ще наваксам :D <br /></p><p style="text-align: justify;">А тъй като месечните мини четатони нещо много ми се усладиха - особено сега, когато не участвам и не организирам годишни предизвикателства - имах намерение да си направя един за април, отново за лична употреба ... Но някой ме изпревари и вече има съвсем официален читателски маратон последните две седмици на април! Организаторка е Ани от Bookfan.tasy , а темата е "Четатон на бъдещето". Условията са труднички... Но утре ще ви покажа селекцията от книги, които си подбрах - да видим, дали ще са подходящи :D <br /></p><p><br /><br /></p>Topchohttp://www.blogger.com/profile/00417901742040467894noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-8856812301167242037.post-37719438194568996072021-03-19T02:15:00.000-07:002021-03-19T02:15:48.742-07:00[book review] "12 фантастични разказа с неочакван край" - Делян Недев, Стоян Новаков<p> </p><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="https://1.bp.blogspot.com/-oLyxcETNr2Q/YFRq2HO2qBI/AAAAAAAAGsI/SHEINoeWT9IyvxYfWG2Iy3W6Kh2njzZbgCLcBGAsYHQ/s1500/12-fantastichni-razkaza-s-neochakvan-kray-fabrika-za-knigi-9786192301316.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" data-original-height="1500" data-original-width="956" height="320" src="https://1.bp.blogspot.com/-oLyxcETNr2Q/YFRq2HO2qBI/AAAAAAAAGsI/SHEINoeWT9IyvxYfWG2Iy3W6Kh2njzZbgCLcBGAsYHQ/s320/12-fantastichni-razkaza-s-neochakvan-kray-fabrika-za-knigi-9786192301316.jpg" /></a></div><p></p><p>Заглавие:<b> "12 фантастични разказа с неочакван край"</b><br /></p><p>Автор: <b>Дeлян Недев, Стоян Новаков</b><br /></p><p>Жанр:<b> къси разкази, фантастика, дистопия</b><br /></p><p>Издателство: <b>Фабрика за книги</b><br /></p><p>Топчеста оценка: <b>4 звезди</b></p><p style="text-align: justify;">В този кратък сборник всеки от авторите се включва с по 6 ударни разказа. Всеки от тях представя късчета различни бъдещи сценарии, фантастични, но и на места стряскащо възможни. Едни до други са подредени картини от апокалиптични пустоши и утопични сценарии, виртуални реалности, зад които се крият страшни истини, пътуване и преплитане на времето. Всяка от историите гарантирано ще ви кара да отгръщате страниците, и не само - да посягате и към следващата ( изключително неочаквано за мен, прочетох книгата в рамките на един ден - а стандартният ми подход към разказите е да си ги разпределям по един - два на ден. ) <br /></p><p style="text-align: justify;">Преди да започна да чета лекичко се чудех дали ще различа двамата автори и кой от двамата ще ми допадне повече, но категорично не си поставях това за цел. Още преди да завърша сборника обаче имах отговор на това (още повече, че всъщност творбита на двамата автори се редуваха удобно). Поне в рамките на тази книга, повече ми допаднаха творбите на Дeлян Недев, основно защото те в най-голяма степен отговаряха на личната ми представа за това какви качества трябва да представлява един къс разказ. Те бяха по-кратки, позволяваха ни само да надникнем в един свят, в едно бъдеще, без да са ангажират да ни въвеждат в него. Поставяха проблем, оставяха героите да го развият и завършваха наистина ударно, всички до един гордо изпълниха обещаният от заглавието "неочакван край". Историите на Стоян Новаков, пък, обратно - строяха много по-сложни и детайлни светове и една голяма част от обемите на разказите бе посветена на това ни разясни обстановката. Честно казано, всяка от тези алтернативни вселени беше повече от очарователна. Любима несъмнено ми стана тази от разказа "Ой", където времена и пространства се преплитат и двойници от алтернативни вселени прекосяват границите. В рамките на тези кратки истории обаче тези обяснения на места дотежаха, въпреки че бяха колкото се може по-интегрирани. Сякаш ме оставиха повече в ролята на страничен наблюдател. Накратко, с огромно удоволствие бих прочела за развитието на тези бъдещи варианти в някое по-дълго произведение, повест или роман, където те ще имат колкото си искат и им трябва пространство да се разкрият малко по малко; но за къси-късички разкази, повече ми допадна подходът на Делян Недев. </p><p style="text-align: justify;">Един много приятен за мен детайл беше съвсем лекото присъствие на нещо българско в почти всеки от разказите - дали ще е споменаването на колежката Люба от Белене или произхода на името на бъдещия агент (някой подарил ли е вече екземпляр от тази книга на Григор Димитров? :D ). На места това беше просто забавно, но на други - придаваше допълнителна и доста стряскаща реалистичност - като например още в откриващия разказ "Тиймбилдинг". Още в началото там погледът ти се забива в българското име, а врътката на финала прави това бъдеще още по-притеснително. Подобен ефект имаше леката българска следа в разказа "Ваканция", която отстрани показваше едно бъдеще за страната ни, сякаш започващо именно от събития, случващи се днес.<br /></p><p style="text-align: justify;">Трудно ми е да определя кой от разказите в книгата ми хареса най-много. У почти всеки нещо привличаше вниманието ми - дали историята на бъдещия свят, дали детайли или герои. Но един заслужава специално споменаване - историята на "Ева". Това бе наистина различен разказ - като постройка и като връзка с читателя - в последните му редове наистина почувствах как ми влиза под кожата.<br /></p><p style="text-align: justify;">Анотацията на гръбчето на книгата завършва почти с предизвикателство - да изключим светлините, щом приключим с четенето. Дали ще го сторите или не, не знам, но гарантирам, че няма после лесно да заспите и в малките часове някои от тези сценарии ще се въртят в главата ви.</p>Topchohttp://www.blogger.com/profile/00417901742040467894noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-8856812301167242037.post-33084148393629429992021-03-14T03:04:00.003-07:002021-03-14T03:04:32.168-07:00[book review] "Мина, магиите и бялата стъкленица" - Весела Фламбурари<p> </p><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"></div><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="https://1.bp.blogspot.com/-A5l23pfZjW0/YE3esREt5CI/AAAAAAAAGrs/EXHwD365edgVQWIaUETTfv3UDSnguVrxACLcBGAsYHQ/s472/23812845.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" data-original-height="472" data-original-width="318" height="320" src="https://1.bp.blogspot.com/-A5l23pfZjW0/YE3esREt5CI/AAAAAAAAGrs/EXHwD365edgVQWIaUETTfv3UDSnguVrxACLcBGAsYHQ/s320/23812845.jpg" /></a></div><br /><p></p><p>Заглавие: <b>"Мина, магиите и бялата стъкленица"</b><br /></p><p>Автор: <b>Весела Фламбурари </b></p><p>Поредица: <b>Приказки от Горната земя #1</b><br /></p><p>Жанр: <b>фентъзи, детска, аудио</b></p><p>Прочетена от: <b>Яна Кузова</b><br /></p><p>Издателство: <b>Сторител / MBG Books</b><br /></p><p>Топчеста оценка:<b> 4 звезди </b><br /></p><p style="text-align: justify;">Мина винаги се е чувствала не на място в училището за таланти "Музите", защото тя самата не счита, че има каквато и да било дарба. След като дълго време е странила от другите деца, тя най-накрая се сприятелява с Янил и Китан и точно преди Коледа тримата решават да разкрият тайната на училищната директорка и на призрака в замъка в Балчик... Получават обаче много повече от това, което са очаквали, когато се озовават в приказната Горна Земя. Тя обаче е потисната под владичеството на Нищото и неговите черчовеци. Но клонката на съдбата, която се показва от русите къдри на Мина, е може би знак, че децата ще помогнат да се сложи край на това.</p><p style="text-align: justify;">Много се зарадвах, когато обявиха излизането на трилогията на Весела Фламбурари в аудио вариант - бях си я набелязала от доста време, но първите книги бяха с изчерпан тираж. А в случая озвучаването определено направи приключението още по-вълнуващо! Това е втората книга, прочетена от Яна Кузова, която слушам (предната беше "Винаги ще имаме Коледа), и в това си амплоа ми хареса дори повече - всяка роля в книгата изпълни чудесно, контрастите между езика и маниера на различни герои, като Мина, Кастин и Пакония бяха просто възхитителни.</p><p style="text-align: justify;">Слез няколко кратки мига, прекарани в Балчик - колкото ние, читателите, да се съвземем от приятната изненада къде стартира тази книга и да си дадем обещание при следващото си посещение непременно да потърсим дворцовия призрак - се мятаме на едно лудо приключение. С битки, магии, спиране на времето, изконни злодеи и изгубени престолонаследници. Къде ли? На Горната земя!</p><p style="text-align: justify;">Точно така! Оказва се, че противно на убежедението ни, че магичните приключения се развиват на Долната земя, това съвсем не е така. Долната земя си е нашето скучно местообитание, а на Горната се ширят различни племена и господарства, понякога наистина сродени с нас; а всичката магия иде от Жената с крилатата риза, Юначето с пламтящи очи, Момичето с рибя опашка, Старчето с дълга, предълга брада... както и две вълшебни стъкленици.</p><p style="text-align: justify;">Влюбих се в този свят, изграден от Весела Фламбурари. Тази Горна земя бе нешо изумително, качествено ново. Едно е да осъвремениш и пресъздадеш някой мотив, като например за самодивите или халите - и също е нещо чудесно, което много обичам. Но да създадеш нещо ново, което същевременно интегрира в себе си елементи, които може да разпознаеш... Наистина не знам как да опиша това, което е направила Весела Фламбурари с Горната земя, освен със суперлативни епитети. За да разберете този свят, трябва да го прочетете - и ще го обикнете, като свой. Защото освен фантастичните елементи, които взимат дейно участие в развитието на историята, Горната земя непрекъснато пее песни, разказва приказки, и се обогатява. Това бе може би една от най-любимите ми страни на книгата - когато за момент всичко притихва, битките спират, хаосът, дори да е в разгара си, се уталожва - и настава време за приказка - от господарство Горицвет, например. Тези приказки бяха толкова оригинални, но и естествени, носеха толкова уют, че няма как да не ги приемете като свои, и съответно да приемете Горната земя като неделима част от света. Какво ли е било преди, когато не знаехте за нея?</p><p style="text-align: justify;">Самата история пък е едно чудесно детско фентъзи. Тримата герои - Мина, Янил и Китан - откриват предсказание, съдържащо имената им, и скоро се оказват неразривно свързани със съдбата на Горната земя. По пътя си срещат нови приятели - като слепият Ренко и сестра му - воин Вербена; врагове и предатели; нови учители - като магьосницата Пимпинела, която ще им помогне да развият способностите си. И много тайни и мъничко отговори. Изобщо, наистина прекрасни, спиращи дъха приключения, едно през друго.</p><p style="text-align: justify;">На този фон от герои, магия и сюжет, които ме спечелиха обаче, трябва да призная нещо - Мина нещо не ми допада. Всички други герои са ми или симпатични, или интересни (най-често - и двете), тя обаче ме дразни. Надявам се в следващите книги да настъпи някакво развитие - защото не ми минава номера да "има характер". Хубаво може да си имаш характер, ама няма проблем той да е кофти.</p><p style="text-align: justify;">И - не е нещо, което оказа голямо значение - но изглежда имам лимит за употребата за умалителни думи. Не го очаквах от себе си (най-малкото защото в добрите форумни времена имах разказ, който се въртеше именно около тях), но тук се пренаситих.</p>Topchohttp://www.blogger.com/profile/00417901742040467894noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-8856812301167242037.post-43448346742211922782021-03-09T12:40:00.001-08:002021-03-09T12:40:14.633-08:00[book review] "Да се влюбиш във вещица" - Калина Иванова<p> </p><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="https://1.bp.blogspot.com/-x3Gr9OfS-xA/YEfar-STziI/AAAAAAAAGrQ/rzQUbAD2gZ4VOPczrwp2E2KBYYOGKlwVgCLcBGAsYHQ/s960/10000007496541_b.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" data-original-height="960" data-original-width="671" height="320" src="https://1.bp.blogspot.com/-x3Gr9OfS-xA/YEfar-STziI/AAAAAAAAGrQ/rzQUbAD2gZ4VOPczrwp2E2KBYYOGKlwVgCLcBGAsYHQ/s320/10000007496541_b.jpg" /></a></div><p></p><p> Заглавие: <b>" Да се влюбиш във вещица"</b></p><p>Автор : <b>Калина Иванова</b></p><p>Издателство : <b>Фондация Буквите</b></p><p>Жанр: <b>романтика, магически реализъм, дистопия</b></p><p>Топчеста оценка: <b>3.5 - 4 звезди</b></p><p><b>Бележка</b>: прочетена за четатона СОВА, "История на магията" - книга с вещици/магьосници</p><p style="text-align: justify;">Когато тази книга излезе преди време, страшно харесах корицата. Което бе прецедент за мен, защото като цяло не харесвам изобщо кориците на това издателство (съжалявам). Но победителите от този конкурс за любовни романи бяха стилизирани в подхождащи си корици, измежду които тази наистина ми легна на сърцето. За съжаление обаче анотацията на гърба ѝ беше писана като по учебник, стига този учебник да е "Как да откажем Топчо да прочете някоя книга". Не споменава нищо за сюжета и ми звучеше като ню ейдж книга за самопознание. Нямаше и нито едно лесно достъпно ревю на книгата. Е, поразпитах насам-натам из групите, попрочетох отзиви, за да добия представа и имах късмета да ида на представянето на втората книга на автората (която беше много симпатична). Та ето за какво иде реч (все пак, трябва и да изтъкна, че гуудрийдс представянето на книгата е доста по-съдържателно от коричното):</p><p style="text-align: justify;">В едно близко бъдеще на подобен на нашия свят е настанала една дистопична реалност , в която повечето хора доброволно се отказват от свободата на емоциите и чувствата си в замяна на сигурност. А тези, които не желаят, бързат да изчезнат в нелегалност, защото знаят, че правителството няма да посрещне отказа им радушно. В този свят, именно Влади - обикновен, срамежлив младеж, приел с радост възможността за спокойствие, е натоварен със задачата да раздава призовки на бунтовно настроените. Но един ден, вместо това получава... връзка ключове от младата Маргарет, която е толкова цветна и чудна, че неслучайно съгражданите им са я нарекли вещица. Щом влиза в света ѝ, той постепенно започва да осъзнава какво губи светът им. И не само той, а всеки, който се докосне до магията на вещицата - дори самият директор на Агенцията. И остава въпросът какво могат да направят, за да го спасят.</p><div style="text-align: justify;">Следпрочитно, жанрово бих определила тази книга не като фентъзи, или като дистопия. По-скоро бих я нарекла съвременна приказка, магически реализъм или модерна притча и за себе си се радвам, че сравнително рано взех това решение, защото попромених нагласата и очакванията си. Ако ги бях запазила, сигурно щях да се разочаровам, защото истинско фентъзи или дистопия би предполагало повече дълбочина в някои аспекти, които тук бяха ползвани по-скоро за фон. Трябва да изтъкна обаче, че ДА, това беше романтична история, и Да, всъщност бе идеално за темата, за която я избрах - "лов на вещици", защото засягаше точно тази тема - за преследването и обвиняването на инакомислещите.</div><div style="text-align: justify;"> </div><div style="text-align: justify;">Ако обичате истории, които боравят със символи и алегории, "<i>Да се влюбиш във вещица"</i> е вашата книга. В нея имаше толкова много метафори, че сигурно съчинение - разсъждение по нея би излязло дълго почти колкото романа. Като започнем още от началото, с къщата - градина на Маргарет, обградена от високи стени и защитена от чужди очи, мястото, където всеки от героите може да се скрие, и необезпокояван, да намери себе си . Символът на градината бе още повече засилен от тържественото връчване на ключовете и посягането към плодът на познанието, който тук може и да е череши, а не ябълки; но е все така апетитен и все така отваря очите на героите. Ако човек поиска, може да изнамери и още - например за дългите коси, като символ на вътрешна енергия и жизненост. Мотивите не спират до тук - имаме го пътят, по който героят решава да поеме, изпъстрен със срещи, които помагат, за да израстне и накрая да се върне у дома. В края на книгата дори буквално имаме едно връщане на властта на законния владетел чрез издирването на забегналия премиер, и така един вид завръщане и на доброто, на баланса и на мира в Царството.Всичко това прави усещането за модерна приказка изключително, изключително силно. Имайте предвид, че аз не се и никога не съм се занимавала професионално с литература, като изключим задължителния гимназиален досег (но винаги съм имала страхотни учители). Аз пиша и чета единствено като лаик, така че щом аз ги забелязвам без да търся под въже и камък, значи тези алегории са доста явни.</div><div style="text-align: justify;"><p>Но нека спрем дотук с урока по литература. Засега изяснихме, че "<i>Да се влюбиш във вещица</i>" е една съвременна приказка, и като приказка се четеше лесно. Главните герои в нея са трима - Маргарет вещицата, Влади и Алекс, и може би почти изненадващо те не влизат в любовен триъгълник помежду си. Няма да издавам как и кой се влюбва във вещицата. :D Ще споделя само, че Алекс несъмнено ми стана любим герой. Той беше принцът в лъскави доспехи както и да го погледнеш, но по-важното за мен бе как личната му история, и особено подробностите за семейството му, се навързаха в голямата картина. Чрез него успяхме да видим най-много от иначе оскъдната картина на това какво причинява тази емоционална кастрация, срещу която тръгват да се борят героите.</p><p>Разказът на книгата също върви по любопитен начин. Думата първо поема Влади и води историята от първо лице. От време на време, но за по-кратки епизоди, разказът се прехвърля върху Маргарет и Алекс, чиито глави обаче са от трето лице. Влади беше доста особен като разказвач. Въпреки че той бе деен участник в случващото се, начинът му на говорене предполагаше дистанция - и не го усетих като дистанцията на разказвач, който просто се връща в миналото си. Понякога Влади говореше за неща, които се случват междувременно другаде; в друг момент разполагаше с информация, която на този етап още не би трябвало да има. Начинът му най-много приличаше на този на всевиждащ разказвач. Дори в един момент заподозрях дали няма да излезе нещо такова, дали мистичният елемент на книгата няма да стигне своят апогей именно в лицето на нарочения за "най-обикновен" герой и той да крие нещо невероятно. Най-дискомфортно ми стана в една глава, която е означена, и започва като от Алекс, но в един момент преминава в аз- формата на Влади, а в края отново се връща в трето лице. Дали това е било целенасочено, или грешка - не знам, но определено ми беше неприятно . В нито един момент не ставаше някакво объркване, беше ясно какво, кой и кога го прави, но истината е, че си отдъхвах, когато думата вземаха другите герои. Всъщност една от причините да сваля оценката си е заради него, не заради жанровите разминавания, защото както казах, успях навреме да се наглася към стила. Но макар Влади като герой да беше окей, Влади като разказвач ме бъгваше на някакво психическо ниво.</p><p>И така - книжката като цяло ми хареса. От време на време фантастът в мен може и да се бунтуваше, но приказният романтик остана общо взето доволен. Това беше история за малките неща, за важността на уюта, на сетивността, на емоционалността, за опасността да ги потиснем и изгубим в ежедневния водовъртеж. . Ако си падате по жанровете и елементите, които изброих по-горе; ако обичате по-меката спекулативна литература, или сте фенове на Алис Хофман и други подобни автори, "<i>Да се влюбиш във вещица</i>" би трябвало наистина да ви хареса. На мен между другото тя ми допадна повече от срещите ми с Алис Хофман. <br /></p><p>Имам и втората книга на авторката, "<i>Сивият град</i>", която ми се струва, че в същността си, като идеи и поуки, засяга същите неща като "<i>Да се влюбиш във вещица</i>" и отново използва лека дистопия за фон. От откъса, който авторката прочете на срещата, всъщност леко ми напомни на "<i>Чернова</i>" на Лукяненко - не знам, просто направих такава асоциация. Надявам се да пристъпя с правилна нагласа към нея и да ми е интересно върху какво ще акцентира авторката и накъде ще поведе историята си.</p></div>Topchohttp://www.blogger.com/profile/00417901742040467894noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-8856812301167242037.post-67014182720462848322021-03-07T02:27:00.007-08:002021-03-07T02:30:23.387-08:00[book review] "Приказка за магьосници, физици и дракон" - Геновева Детелинова<p> </p><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="https://1.bp.blogspot.com/-aq1x5jlfVNA/YESmlEWIwwI/AAAAAAAAGqI/So-srEli7ZUxIpl_CtSnUNF2xjdwJzHQQCLcBGAsYHQ/s465/%25D0%25BF%25D1%2580%25D0%25B8%25D0%25BA1.jpg" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" data-original-height="465" data-original-width="318" height="320" src="https://1.bp.blogspot.com/-aq1x5jlfVNA/YESmlEWIwwI/AAAAAAAAGqI/So-srEli7ZUxIpl_CtSnUNF2xjdwJzHQQCLcBGAsYHQ/s320/%25D0%25BF%25D1%2580%25D0%25B8%25D0%25BA1.jpg" /></a></div><p></p><p>Заглавие: <b>"Приказка за магьосници, физици и дракон"</b><br /></p><p>Автор: <b>Геновева Детелинова</b><br /></p><p>Издателство: <b>MBG books / Човешката библиотека</b><br /></p><p>Топчеста оценка: <b>5 звезди</b></p><p style="text-align: justify;">В Света с дракон (но без компютри) винаги става нещо! И това нещо понякога се отразява и на нашия Свят, с компютри, но без дракон (обикновено, понякога със змей). Не е лесно да покриваш разноските по огромно влечуго, още по-малко да му уредиш среща, особено ако на главата имаш планирани бунтове, престолонаследници с неясни сили, почти зли братовчеди - магьосници, вещици, пред които тръпнат всички светове и някой апокалипсис тук и там. Но на помощ се притичват драконоложки, магьосници, физици, адвокати, вещици и богове/герои в период на обучение.</p><p style="text-align: justify;">Всичко това е само малка част от пъстрата калейдоскопична картинка, която се развива в книгата на Геновева Детелинова. И колкото и объркано на моменти да изглежда всичко, на всяка страница човек се залива от смях.</p><p style="text-align: justify;">С тази книга Ася и Десислава тотално ми развалиха плановете за Четатона :D Вече бях чела и препрочела тази книга, но тези двечките толкова много я споменаваха, че не устоях на изкушението, и я препрочетох пак. За този Четатон пък аз зарибих Ани от Book Fantasy :D След това пак трябваше да мине половин година, докато това ревю се появи в писмен вариант - въпреки че му отне по-малко време да се появи като видео. ( Правенето на клипчета определено ми липсва. Беше забавно, и имах планове да споделя за толкова други български книги - защото това бях избрала да бъде видео фокусът ми. Но работата ми е толкова много, та реших да се съсредоточа върху това, което поне мисля, че правя по-добре - писането)<br /></p><p style="text-align: justify;">Ако загледате корицата на книгата, или поне на хартиеното ѝ издание, ще забележите няколко неща. Първото е, че тя е победител в конкурса за фантастичен роман през 2012/2013 година, и това е една от най-заслужено получавалите награда книги, които изобщо съм чела. Второто е споменатата пратчетова традиция. Срещала съм много книги, наши и чужди, които да пледират, че я спазват (както и още десетки нови Стивън Кингове, Стефани Майърки и прочее). Тери Пратчет е единственият и неповторимият, но от нещата, които съм чела, "Приказка за магьосници, физици и дракон" може би ми даде най-хубавото и най-подобно чувство. Докато четях, си мислех за гилдиите в Света на Диска, най-вече на Алхимиците и Шивачките, и това бе напомняне по добър начин. И трето - ще забележите дупенцето. Вижте това дупенце и го запомнете добре, защото няма да го видите в другите издания :D (А също така посетете сайта на авторката, за да прочетете обяснението, защото е също толкова добро, колкото и останалата книга)<br /></p><p style="text-align: justify;">И да имах някакви опасения, че на трети прочит книгата няма да ми е забавна, те изфирясаха още на първата страница. На втора вече се хилех с глас, а на трета четях и разпращах цитати. Книгата съдържа една кратка, уводна новела - "Драконът и портокаловия сок", и после продължава със същинския роман, който се занимава с десетките неща и герои, които ми споменах. Той съдържа няколко под-сюжета, но да речем, че главният се върти около магьосническите способности на невръстния Балтазар, наследник на трона , син на Шефа - Елизабет и Александър, нашенски програмист и ясновидец на свободна практика, който последва в Света на Дракона големия си син Владимир (който се пада полу-брат на Балти). Абе вижте, сложно е, но е наистина готино, окей? Около тази история се навързват още няколко, засягащи отмъстителни вещици, още срещи с влечуги с цел брак, още малко ясновидство, сфинкс и баба Станка с мушкатата и... Ох, наистина е сложно, но си заслужава, наистина. Не се оставяйте този привиден миш-маш да ви уплаши, нито пък структурата на книгата - малки епизоди, прехвърлящи ни от един герой на друг, да ви обърка. Веднъж захапете ли, няма пускане.</p><p style="text-align: justify;">Всички герои се преплитат и прескачат по най-забавен начин, докато най-накрая не се съберат заедно на голямата сцена - буквално. Ако трябва да избера любима част от историите, макар че това е почти невъзможно - може би ще е сагата с призования жених - адвокат, на която също се смях до сълзи. Диалозите са разкошни, и сигурно съм изрецитирала (може би на различни хора, в зависимост от момента, но все пак) всичко поне за Сфинкса - от този за топлите му благодарение на гинко билобата лапи до :<br /></p><p style="text-align: justify;"><i>"-Сфинкс.</i></p><p style="text-align: justify;"><i>-Презиме?</i></p><p style="text-align: justify;"><i>-Няма, обмисляше кариера в попфолка и се отказа доброволно от името си"</i></p><p style="text-align: justify;">*свободен цитат по памет<br /></p><p style="text-align: justify;">Авторовата реч пък е не по-малко забавна и така лекичко очарователно засукана, както на мен ми харесва. Изобщо, всяка част от приказката за мен си беше кеф за четене. Не съм добра в препоръките, напоследък направо все се провалям в тях, но ако обичате комедийно фентъзи, погледнете поне "Драконът и портокаловият сок" и се надявам после да се присъедините към отбора фенове на Геновева Детелинова.</p><p style="text-align: justify;"> </p><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="https://1.bp.blogspot.com/-DlmkWqw6jbk/YESrK1Ce60I/AAAAAAAAGqQ/-7czqykMUUAHDJZpwIRPNPBbcNDbV7LsgCLcBGAsYHQ/s445/%25D0%25BF%25D1%2580%25D0%25B8%25D0%25BA2.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" data-original-height="445" data-original-width="318" height="320" src="https://1.bp.blogspot.com/-DlmkWqw6jbk/YESrK1Ce60I/AAAAAAAAGqQ/-7czqykMUUAHDJZpwIRPNPBbcNDbV7LsgCLcBGAsYHQ/s320/%25D0%25BF%25D1%2580%25D0%25B8%25D0%25BA2.jpg" /></a></div><br /> <br /><p></p><p style="text-align: justify;">Хубавото е, че поне с тези препоръки знам, че няма да ви набутам, защото наскоро "<i>Приказка за магьосници, физици и дракон"</i> получи втори живот от ръцете на Човешката библиотека и вече е налична в електронен вариант. Сигурно сте запознати с дейността на ЧоБи, ако не - то всяка тяхна книга може да пожелаете и да получите на имейла си, а кога и колко ще платите за книгата, избирате вие. Така че буквално нищо не ви струва да я пробвате. Аз имам физическо копие и много си го обичам, определено предпочитам неговата корица, макар че е може би по-бегло свързана със сюжета. (За мен лично тя представлява някакъв момент между последната глава и епилога, в който драконоложката Вирджиния, заедно със змейския си съпруг, се връщат заедно в Света на Дракона, хванали пътем и леля Станка. Или змейската тъща, но аз съм повече за леля Станка. ) Човешката библиотека може да посетите в електронния им дом - <a href="https://choveshkata.net/blog/">ЕТО ТУК</a> . <br /></p><p style="text-align: justify;">Ако пък изберете електронното издание, предполагам ще избегнете единствения кусур на хартиеното. Забелязах го чак сега, на третия прочит, което е показателно за това колко ме е погълнала книгата. Има едно прескачане между размера на шрифта, което определено не е свързано с акцент върху част от текста и този път много ме дразнеше. <br /></p><p style="text-align: justify;">Но на който и вариант да се спрете, пак ще получите една страхотна история. И в последен опит да ви убедя, че е такава, ето го видео ревюто ми от лятото, от което трябваше много да режа, защото избухвах в неконтролируем хилеж:</p><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><iframe allowfullscreen="" class="BLOG_video_class" height="266" src="https://www.youtube.com/embed/VJxsAos3rXc" width="320" youtube-src-id="VJxsAos3rXc"></iframe></div><br /><p style="text-align: justify;"><br /></p>Topchohttp://www.blogger.com/profile/00417901742040467894noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-8856812301167242037.post-21586417079589386512021-03-02T08:47:00.001-08:002021-03-02T08:47:10.958-08:00[book review] "Сините пеперуди" - Павел Вежинов<p> </p><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="https://1.bp.blogspot.com/-VmdFnjZ8Csc/YD5q6caiEeI/AAAAAAAAGpY/O_6dPsBg8vAofd9z2opDlNbfNmVcuJgbACLcBGAsYHQ/s348/%25D1%2581%25D0%25B8%25D0%25BD%25D0%25B8%25D1%2582%25D0%25B5.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" data-original-height="348" data-original-width="250" height="320" src="https://1.bp.blogspot.com/-VmdFnjZ8Csc/YD5q6caiEeI/AAAAAAAAGpY/O_6dPsBg8vAofd9z2opDlNbfNmVcuJgbACLcBGAsYHQ/s320/%25D1%2581%25D0%25B8%25D0%25BD%25D0%25B8%25D1%2582%25D0%25B5.jpg" /></a></div><br /><p></p><p>Заглавие: <b>"Сините пеперуди"</b><br /></p><p>Поредица:<b> Библиотека Галактика 17</b><br /></p><p>Автор: <b>Павел Вежинов</b><br /></p><p>Издателство: <b>Георги Бакалов</b></p><p>Жанр: <b>научна фантастика, философия, разкази</b><br /></p><p>Топчеста оценка: <b>4 звезди</b></p><p><b>Бележка</b>: четена за Трибагрения четатон, точка "Книга преди 2000 година"</p><p style="text-align: justify;">Сборникът "<i>Сините пеперуди</i>" приютява два разказа - "<i>В един есенен ден по шосето</i>" и "<i>Моят пръв ден</i>" и две повести - "<i>Сините пеперуди</i>" и "<i>Когато си в лодката</i>". <br /></p><p style="text-align: justify;">Посегнах към този сборник не на последно място защото живеех в ужас, че досега не съм чела нищо на Павел Вежинов. Е, още от първите изречения веднага разпознах "<i>В един есенен ден по шосето</i>", и всяка дума си дойде на мястото. Много е възможно да съм чела и същата тази книга цяла, защото основната идея на повестта "<i>Сините пеперуди</i>" ми се стори много позната, а тя същевременно е доста оригинална, та нищо чудно това да е далечен спомен за същата тази история.</p><p style="text-align: justify;">Може да се каже, че общото и за четирите произведения е темата за първия контакт, между човечеството и извънземен интелект, развити по четири различни сценария. Във "В един есенен ден на шосето" това е висшия безпристрастен наблюдател на човешката раса; в "Моят пръв ден" ролите се обръщат, и разказът се води от представителя на извънземната раса. В "Сините пеперуди" човечеството инициира този контакт; а в последната история, представителите на чуждата раса са с противоположна философия на решените на ненамеса извънземни от първия разказ.</p><p style="text-align: justify;">"В един есенен ден на шосето" си заслужава да бъде едно от най-известните и до днес произведения на Павел Вежинов. Като сюжет, поне днес не звучи особено нестандартно - нищо неподозиращ човек среща странник на пътя, който по стечение на обстоятелствата му разкрива някои тайни за вселената, и въпреки първоначалоно си решение за ненамеса, прави жест към своя земен домакин. Но като изпълнение той е толкова перфектно премерен. Не обсъждам актуалността на темите, защото всъщност и четирите произведения съдържаха неостаряващи идеи и тези. Във "В един есенен ден" обаче, освен това, всичко ми се стори идеално на място. Като изразни средства, като диалог и като философски идеи. Още от първите изречения, описващи леглото на болника и цялата атмосфера, всяка дума и всеки детайл пасваше така перфектно на цялата картина, чак до консервите доматен сок. По-нататък ще ви споделя как в останалите истории често ми ставаше тегаво - тук нямаше такава опасност.</p><p style="text-align: justify;">Вторият разказ, "Моят пръв ден" не беше нещо особено. Както казах, сравнително интересното тук е, че разказът се води от гледна точка на попадналото на Земята извънземно. Нямам намерение да се впускам в подробности, и направо ще премина към двете по-дълги произведения.</p><p style="text-align: justify;">"Сините пеперуди" дава името на сборника. Той побира една наистина оригинална идея - земните пътешественици се запознават с раса, която минава през стадий на метаморфоза. Междинното състояние на тези извънземни е с високо развити логика и интелект, докато крайният им стадий е с усет за красивото и за изкуството. Разкошна идея, може би от чисто научно-фантастична точка, най-стабилното в целия сборник. <br /></p><p style="text-align: justify;">"Когато си в лодката" бе много странен разказ. Началото супер много ме заинтригува. Средата... не ми беше толкова интересна, но ако историята беше писана повече в наши дни, бих казала, че е вдъхновена от всичките истории за древните астронавти и така нататък, които сами по себе си са доста забавно фентъзи. Както споменах горе, тук имаме извънземна раса, която е по-скоро благоразположена, но не изповядва идеята за ненамеса. Финалът обаче, дори направо последните реплики, навързаха неща, споменати из текста, както и самото заглавие, по-такъв интригуващ начин, че направо ме изправи на нокти.<br /></p><p style="text-align: justify;">Въпреки всички тези наистина интригуващи идеи обаче, разказите не винаги успява да поддържат интереса ми. Във всички разкази водеща бе нишката на философския разговор. Признавам, за разлика от много други произведения, на които съм попадала, това не беше налагане на изводи отвисоко. Във всички случаи това бе една равностойна размяна на мисли, идеи и становища между героите. Понякога нямаше и предложен правилен отговор и това бе чудесно; нещо, което много обичам и уважавам в литературата. Тази година се впуснах в малко повече ретро фантастика, и този философски подход, както и начините за описване на хуманизма, явно са нещо характерно за тази фантастика, особено не американската. Но това тук ставаше за сметка на развитието на самите фантастични идеи. Особено в "Сините пеперуди", толкова копнеех нещата да бъдат развити повече, може би и в малко по-друга посока.</p><p style="text-align: justify;">Все пак останах доста доволна от повторната си / първата си зряла среща с Павел Вежинов. Определено планирам още такива с другите негови книжки, които притежавам. Но първо смятам да се запозная с друг наш фантаст от близкото минало - Любен Дилов<br /></p><p><br /><br /></p>Topchohttp://www.blogger.com/profile/00417901742040467894noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-8856812301167242037.post-52068613537276947152021-02-25T10:38:00.002-08:002021-02-25T10:38:55.165-08:00[book review] "Второто нашествие на марсианците" - Аркадий и Борис Стругацки<p> </p><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="https://1.bp.blogspot.com/-WPXd7s58VP4/YDfnrZdV0VI/AAAAAAAAGoo/Kk9dDmXVZCkUJPkXb2nLrbXEORfP4FaiQCLcBGAsYHQ/s1952/%25D0%25B2%25D1%2582%25D0%25BE%25D1%2580.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" data-original-height="1952" data-original-width="1368" height="320" src="https://1.bp.blogspot.com/-WPXd7s58VP4/YDfnrZdV0VI/AAAAAAAAGoo/Kk9dDmXVZCkUJPkXb2nLrbXEORfP4FaiQCLcBGAsYHQ/s320/%25D0%25B2%25D1%2582%25D0%25BE%25D1%2580.jpg" /></a></div><br /><p></p><p style="text-align: justify;">Заглавие: <b>"Второто нашествие на марсианците"</b></p><p style="text-align: justify;">Автор: <b>Аркадий и Борис Стругацки</b><br /></p><p style="text-align: justify;">Поредица: <b>Библиотека Галактика 7</b><br /></p><p style="text-align: justify;">Издателство: <b>Георги Бакалов</b><br /></p><p style="text-align: justify;">Жанр: <b>научна фантастика, социална критика, пародия</b><br /></p><p style="text-align: justify;">Топчеста оценка: <b>3 звезди</b></p><p style="text-align: justify;">Братята Аркадий и Борис Стругацки са несъмнено голямо име във фантастиката. Аз самата недоумявам как до този момент не съм чела тяхно произведение. Ако случайно обаче и вие сте в същата позиция като мен, може би "<i>Второто нашествие на марсианците</i>" не е най-добрият избор за първа среща. Не бих определила повестта като лоша, но е доста специфична, и подозирам, че не показателна за цялостното творчество на дуото автори.</p><p style="text-align: justify;">"<i>Второто нашествие</i>" е социална критика, която обаче, за разлика от дистопиите, не залага на драмата, мракът и страха, за да разкрие слабостите на обществото. Напротив, то подхожда с пародия и ирония към нашия здравомислещ разказвач и неговите съграждани.</p><p style="text-align: justify;">В началото на книжката се озовах малко като в небрано лозе - нещо, което може би нямаше да ми се случи, ако си бях направила книжното домашно, и се бях осведомила, че тя е един вид реплика към "<i>Война на световет</i>е" на Хърбърт Уелс, която, изглежда, трябва да се явява "първото нашествие". Аз обаче нямам този навик, и силно се озадачих, когато започнах да чета. Това обаче не ми попречи кой знае колко - особено в първата половина искрено се забавлявах с позаплетения разказ на главния герой Аполон, който силно се интересуваше от съдбата на пенсията си и от колекцията си от марки, и между другото докладваше за евентуално извънземно нашествие. Доста дълго се чудех не само дали наистина има марсианци, а и дали не съм се оказала в някакъв още по-шантав от очакваното свят - например, до последно не бях сигурна дали този минотавър със склонност да злоупотребява с алкохола не е наистина с бича глава и халка през носа. <br /></p><p style="text-align: justify;">По принцип обичам абсурдистката проза, и я намирам за един от най-добрите начини да се поднасят истини. Докато повестта напредваше обаче, силно започна да ми липсва някаква по-изразена и ясна сюжетна линия. Целият обем на книжката бе зает от социалната гротеска описваща дребнавостта и малодушието на героите. Схващах идеята, която авторите искаха да поднесат по този начин, естествено, но това не ми достигаше да почувствам повестта като цялостно произведение. Все чаках нещо да изпъкне, историята да достигне до някаква кулминация - бях се настроила на вълна "фантастичен читател" и си търсех уликите. След като отпадна това да е някаква митологично-извънземна фантастика с истински минотавър (но нямаше да е зле, нали?) продължавах да се чудя - какви са тия агенти, са ли или не марианци, какъв е този стомашен сок, каква е тази пшеница? Но наистина, сюжет почти нямаше, и вместо това имаше много монолози за колекционирането на марки. Ясно, не е била това целта на произведението, дори е трябвало да почувстваме като читатели това безсилие и да се ядосаме на безхаберните герои... но така интересът ми се загуби, няма да лъжа, постепенно спря да ме забавлява и иронията, с която авторите поднасяха критиката си.</p><p style="text-align: justify;">Не мога да кажа, че останах особено доволна от "<i>Второто нашествие на марсианците"</i>. Беше малко като "<i>Сърцето в картонената кутия</i>" (ревю <a href="https://topchochanbooks.blogspot.com/2020/09/book-review_23.html">ТУК</a>), защото в началото бях много ентусиазирана за развитието на сюжета, поднесоха се много любопитни неща, но накрая акцентът на книгата се оказа другаде. Същевременно, хареса ми как пишат братя Стругацки. Стилът им беше лек и весело замотан, и вече с нетърпение очаквам да се срещна пак с тях, вече по-официално. <br /></p><p style="text-align: justify;">Накрая, особено след прочита, трябва да похваля корицата. Който не знае, имам love-hate relationship с кориците на тази поредица. В случая, първо се чудех, какви са тези космически кораби - вярно, че в модерния фолкор ги има "летящите пури", но пък сини? В момента, в който обаче осъзнах, че това са сини самуни хляб, се изкефих неимоверно. Но все още ме бъгват зъбите на зейналата уста и че няма кучешки зъби - повече от това, че горната част на главата липсва :D <br /></p><p style="text-align: justify;">Вие чели ли сте нещо на братя Стругацки? "Понеделник започва в събота", или някое</p>Topchohttp://www.blogger.com/profile/00417901742040467894noreply@blogger.com0