About Me

Моята снимка
Hi there! My name is Nina, a.k.a. as Topcho. I'm a med student from Bulgaria and I like to craft and create, to read and write, and to lose my time in everyway possible :)

Blog Archive

Follow by Email

Последователи

Етикети

понеделник, 27 юли 2015 г.

[book event] Review Marathon wrap up

Миналата седмица се зарекох да направя ревю-маратон и да напиша седем ревюта по зададените за всеки ден теми (оригинално като част от читателски маратон). Накратко равносметката е шест ревюта и едно книжно промо. Накрая се отклоних от плановете си, но като цяло считам начинанието за успешно завършено!

Ето и разширено как протече маратонът:
Ден първи: - нехудожествена, класика или литература за възрастни. Спрях се на "Ектопия" - роман, в който героинята е лекар, борещ се с кариерата и със сърцето си -ревю.


Ден втори: исторически романи. Писах за "Да опитомиш планинец" - Кинли МакГрегър. Въпреки че Син си остава моят любимец от тази поредица (и някак успявам да говоря за него във всяко ревю за нея), този том бе наистина силен. Беше пъстър, разнообразен и забавен и завърши наистина зашеметяващо.Ревю.

Ден трети: научна фантастика. "Пролетариатът на роботите" е странна смесица - някъде в бъдещето, роботи прислужващи във викториански домакинства се надигат. Звучи мрачно, но всъщност бе забавна. Ревю.

Ден четвърти: екшън. "Невъзможно бягство" на Джеймс Дашнър бе книга, която в крайно сметка изчетох на един дъх. Накрая ме остави с малко смесени чувства, по-точно с нещо глождещо ме отвътре. Но наистина я прочетох с голямо удоволствие, и се надявам да имам възможност да наваксам с останалите от поредицата. Ревю

Иии оттук нататък развалих поредицата :( Изпуснах петък, а в събота и неделя се отклоних от зададените теми. Все пак имаше още две ревюта до края на седмицата, та ето ги и тях:

"Време за всичко" бе наистина зашеметяващ исторически роман и горещо го препоръчвам! Беше част от първото ми книжно турне като част от една група и малко се притеснявах, защото моят блог бе първата спирка. Освен ревюто, в поста ще намерите откъс от книгата и томбола, организирана от авторката за ваучер за Амазон :D Ревю.

Завърших седмицата на маратона с част трета от "Момичето от Гласфорд". Наистина интересна поредица, с много оригинален подход към пътуването във времето и изпълнена с екшън и динамика (в някои отношения дори прекалено!). На третата част най-накрая можах с ръка на сърцето да дам пет звездички :D Ревю.

Та това беше обобщението на моя маратон. Доволна съм от резултата, въпреки че беше в известна степен натоварващо и понякога много ме мързеше да преведа ревюто - независимо на кой език го бях написала първо. Освен това ми изяде от времето и силите за НаНоРиМо... но не съжалявам, защото наистина напреднах с ревютата. Скоро смятам да си спретна пак нещо такова :D

неделя, 26 юли 2015 г.

[book review] Glassford girl part III / Момичето от Гласфорд 3

Title: Glassford Girl III
Author: Jay J. Falconer
Series: Emily Heart Time Jumper #3

Note: I got a review copy from Inkspand

Pre-read thoughts:
As you can see from my reviews for GG part I and GG part II   from the beginning it was a fast paced, interesting story, but there was always something not enough for me to give it a maximum rating

The Story:
After an attack that almost took lives, Emily is frantically jumping in time again - but this time only a short distance. Reunited with her friends and love ones, it seems that she is having few peaceful days - but, of course, for Emily this just means no time and space travels and just happens to include as much fight and blood as usual.  The young girl is determined as ever to find who and why did this to her. But first she has to work out her current situation and decide who to trust.

After-read thoughts:
Rating's rounded up fro, 4.5 stars. but still I am so glad to finally give a volume of this series a 5 star rating.
It was wonderful for me to observe from the beginning how the story and especially the writing style were changing through the parts. In this piece, the writing was awesome. So much better, if compared to the first part. Solely for it the novel deserved higher rating.
In this part of the Glassford Girl, the story is more centered around Emily's psychic / sixth sense powers, and not her time jumping. Still, it keeps the fast pace of the previous books while giving the feeling of belonging for Emily - not that much having roots somewhere but rather with certain people she can trust. I loved seeing how the group supporting her was getting bigger and how they were keeping it together. Of course, it didn't go withour some misunderstandings, but in the end all was well. Apart from the friends sharing her secret, there were also some strangers willing to give a hand - and this was great, an opposition to all the mean and the evil she encounters.
Derek played a bigger part in here. We readers were able to get in his head, to see things from his point of vue and to understand better his desires and motivations; and also to partake in some of his misadventures. All of this certainly helped build the character. I guess I too warmed up a bit towards him, tho I still keep my opinion from the previous parts - the romance between them just doesn't work for me. I understand it is important - why, given the last chapters, it would seem crucial - for the plot developpment, and 9 times of 10 I am all for all kinds of romance, so I just don't know why I feel this way.
As for the bigger picture - the uncovering of the Emily Heart secret - well, actually it didn't progressed much. I would usually complain about it, BUT in this case it didn't affect the story. There few minor appearences and clues scattered around the book, and with the cliffhanger ending, I strongly hope it was all about building tension and preparing for some serious alien action in the next novel.

Overall, Glassford Girl III bettered her sisters in terms of style, story, character developpment and interactions and even with few personal complaints about it, I am happy to round thing to 5 stars.

 Заглавие: Момичето от Гласфорд 3
Автор: Джей Фалконър
Поредица: Емили Харт #3

Бележка: получих копие за ревю от Инкспанд

Предпрочитно:
Както може да видите от ревютата ми за част I и част II, тази поредица още от самото начало бе динамична и интересна, но всеки път нещо и липсваше и не можех да ѝ дам максимална оценка.

Историята:
След мистериозна атака, в която почти не загиват, Емили прави пореден скок напред във времето. Този път обаче пропътува съвсем малко разстояние, и скоро отново се среща с приятелите си. Изглежда, за няколко дни ще ѝ се отдаде да живее нормално - но в нейния свят нормално значи просто да не подскача във времето и пространството. Съвсем нормално си е да влезе в ръкопашна битка или да се измъкне за пореден път от полицията. Ем смята да използва това време, за да научи повече за състоянието си и да се опита да открие кой е зад това... както и да се възползва от всеки миг, прекаран с Дерек.

Следпрочитно:
Въпреки че оценката ми е закръглена от 4.5, все пак много се радвам най-накрая да дам отлична оценка на книга от тази поредица.
Винаги ми става готино, когато виждам как дадена история става по-добра, а третата част на "Момичето от Гласфорд" като стил направо не може да се сравни с първата. Само заради огромния скок в това отношение си струваше да дам по-висока оценка!
В тази част от "Момичето от Гласфорд" в центъра на историята са не толкова способностите на Емили да пътува във времето, колкото шестото ѝ чувство - начините, по които тя се свързва с другите хора и ги разчита. Създава се нещо като връзка между Емили и новооткритите ѝ приятели и съюзници - сега тя не е само едно загубено момиче, лутащо се из времето и пространството. Същевременно обаче се запазва темпото, наложено от първите части. Групата от хора, поддържаща Емили и посветена малко или много в тайната ѝ, започва да наброява все повече души. Естествено, не се размина без някои подозрения и търкания, но накрая всичко се оправи. По пътя си момичето успя да срещне и неколцина пълни непознати, готови да ѝ подадат ръка - детайл, който контрастираше със злото и извратеното, което срещаше у други хора и в крайна сметка придаваше по-скоро положително звучене на историята.
Дерек, гаджето на Емили, играеше основна роля тук. Много сцени бяха предадени от негова гледна точка, успяхме да го опознаем по-добре като характер, като мотивация и желания, а също и да съпреживеем доста. Това определено успя да го накара да изпъкне като герой, и дори и аз поомекнах малко спрямо него. Но чувствата ми към Дерек все пак не се промениха драстично спрямо предишните книги. По принцип в 9 от 10 случая съм върл фен на романса - във всички форми и измерения, но май това е десетият случай. Тук ме отгечаваше, въпреки че не мога да посоча точно защо.
Колкото до по-голямата картина и разкриването на тайните зад експеримента, превърнал Емили в това, което е днес - трябва да призная, че на този фронт не напреднахме много. Обикновено бих мрънкала протяжно заради това, но в този случай сякаш книгата не пострада много. Насъбраха се някои разпръснати факти и самият том завърши доста изненадващо (не съм сигурна дали ми харесва как) - но във всеки случай изглежда всичко това е подготовка за следващата част, където, надявам се, ще ни очаква много екшън с извънземни!
Обобщено, третата част от "Момичето от Гласфорд" надмина сестрите си по всичко - като стил, история и герои. Някои неща не ми харесаха, заради което и отнех половината звезда, но то бе по-скоро лично отношение и с радост закръглям на пет звезди.


събота, 25 юли 2015 г.

[book tour][book review] A time for everything/ Време за всичко


Title: A time for everything
Author:Mysti Parker

Note: this is a part from a Reading Addiction Book Tour, so check the whole post for more goodies and links than usual! :D

Pre-read thoughts:
Cover love, no? :D Also, I've never ever read a book from the period, and was curious, tho bit worried if my feeble knowlege will provide enough background

The Story:
After losing her husband and only child to the ravages of the Civil War, twenty-five-year-old Portia McAllister is drowning in grief. When she sees an ad for a live-in tutor in another town, she leaves everything behind in hopes of making a fresh start. But as a Confederate widow in a Union household, she is met with resentment from her new charge and her employer, war veteran Beau Stanford.
Despite their differences, she and Beau find common ground and the stirrings of a second chance at love—until his late wife’s cousin, Lydia, arrives with her sights set on him. Burdened with a farm on the brink of bankruptcy, Beau is tempted by Lydia’s hefty dowry, though Portia has captured his heart.
In another time and another place, his choice would be easy. But love seems impossible amid the simmering chaos of Reconstruction that could boil over at any moment into an all-out battle for survival. Will Beau and Portia find their way into each other’s arms, or will they be swept away by raging forces beyond their control?

After-read thoughts:
This book was beautiful. I was wondering weither to pick wonderful or beautiful, but I'd say the latter gives it more justice.I enjoyed every bit of writing.
The novel kick off with a very strong  and very moving beginning and connected me with the main character right away.  Actually, I cared a great deal for almost every character in the book, but for this bit later. I loved how all sides of the war and the issues of the time were depicted, as well as the heavy toll it took on everyone. I'd say the book was quite historically accurate, and I learned few things from the author's research that I'm now bound to remember, because they were enveloped in such a good story :)
The romance between the two main characters bloomed slowly and softly as they fought the sorrow of their pasts as well as the obstacles of the present. It is a clean romance, but with lots of hidden passion and great, strong characters. By the way, may I mention that this book is full with names I love. Such a pity Beauregard didn't stick with the full form of his name! The rest of the characters were complex and well-developped too. The book keeps few minor subplots and everything is interwined to make the full picture. I especially liked Lydia, Beau's wife's cousin he was about to marry. I thought her wondefully out of the cliche for in romance novels it is easy to just belittle "the third wheel" in the romnce and make her a b***h. But Lydia, tho def spoiled and sometimes mean, was also determined, not bad at heart, and actually in love. I can go on and spare a paragraph on every character in the book, because it was indeed job very well done. Ezra - Beau's awesome father, Jonny - his introverted kid that Portia helped recover; Bessie and all the servants; aunt Amelia who brought an amazing plot twist - a plethora of well build characters that brought the story to life.
I must say that the last few chapters I didn't enjoy as much as the rest of the book. Too much last minute action, shooting from Portia's side, drama, and a character I wanted to go up, went down instead. I at least think the novel would've been better off without it.
But even so, A time for everything is the best historical romance I read so far this year and I whole-heartedly give it 5 stars.

Now for some more tour info and goodies!

Meet the author!
Mysti Parker is a wife, mom, author, and shameless chocoholic. She is the author of the Tallenmere standalone fantasy romance series and The Roche Hotel romantic comedy series. Her short writings have appeared in numerous anthologies and magazines. Her award-winning historical romance, A Time for Everything, will be published this summer by EsKape Press.

Other writing pursuits include serving as a class mentor in Writers Village University's seven week online course, F2K. She has published two children's books (Quentin's Problem & Fuzzy Buzzy's Treasure) as Misty Baker.

When she's not writing fiction,Mysti reviews books for SQ Magazine, an online specfic publication. She resides in Buckner, KY with her husband and three children.



Contact Information

Website: http://www.mystiparker.com

Facebook: https://www.facebook.com/pages/Mysti-Parker/103786449704221

Twitter: https://twitter.com/MystiParker

Goodreads:  https://www.goodreads.com/author/show/4625596.Mysti_Parker

Do check her, because she has the best reader/author mantra!

Purchase Links

Amazon: http://www.amazon.com/A-Time-Everything-Mysti-Parker-ebook/dp/B00ZFUKEC4

Read an excerpt!

Brentwood, Tennessee — December 25, 1865 The angels are coming. Portia lay on the frozen ground between her husband and daughter. Snow fluttered softly toward the earth in delicate flakes, each one melting on her face with a pleasant sting. She wouldn’t have to wait much longer. The sunrise, hidden by snow-laden clouds, gradually lit the gray sky. With numb fingers, she traced her husband’s name, carved into the stoic slate. Jake McAllister, but let her hand drop to the ground before she touched that wretched date. December 16, 1864 — the day her whole world began to fall apart. It had been a day as cold as this one when Jake returned. Portia had stood on their porch, holding Abigail, both of them wrapped in shawls and a quilt. Yet the cold had managed to seep inside, wrapping icy fingers around her heart. Her husband lay lifeless in the back of a wagon. His once-rosy face had turned ashen. Blood caked his Confederate jacket. His hands, large and strong, yet once so gentle, were posed across his belly. His fingers were stiff and claw-like, wrapped around a phantom gun. He did not look like Jake. It had to have been a mannequin with a wig the same dusty red shade of his hair “That’s not him,” she’d repeated to the men who’d so methodically carried him into the house. Jake would pop out from somewhere, still the jokester he had always been, and she would slap him for playing such a cruel prank. Then she would laugh with him and hold him tight because he had finally returned to her and Abby. But the longer her eyes absorbed the wretched sight, the more evidence she had discovered. Little freckles and scars she knew so well. The pea-sized patch on his jaw where his beard never grew. The missing end of his middle finger, taken by a vicious dog when they were children. It wasn’t a joke. Jake was dead.


 And I hope I am doing this right, but here should be a giveaway! Enter for a chance to win!

a Rafflecopter giveaway
 Заглавие: "Време за всичко"
Автор: Мисти Паркър

Бележка:получих тази книга за ревю като част от книжно турне, организирано от Reading Addiction Book Tour

Предпрочитно:
Cover love :D Освен това ми стана любопитно за епохата, в която книгата се развива - след Гражданската война в САЩ - за която съм чела съвсем малко (да не кажа хич). Освен това, тази година ми върви на МакАлистъровци, какво да кажа :D

Историята:
 След като губи съпруга и детето си по време на войната, двадесет и пет годишната Порша МакАлистър тъне в скръб. Когто вижда обява за частна учителка в друг град, тя напуска дома си с надеждата новото място да ѝ помогне да започне отначало. Но като вдовица на войник на Конфедерацията, в дома на ветерана от Съюза Борегард Станфорд, тя е посрещната с недоверия от новите си работодатели.
Въпреки различията си обаче, тя и Бо постепенно намират много общо в загубата на любимите си хора, и може би дори шанс за нова любов.Но въпреки че Бо дава сърцето си на Порша, когато братовчедката на покойната му съпруга пристига в града заедно с щедрата си зестра, той е изкушен да погледне на това като на шанс да измъкне фермата си от банкрут.
В друго време и място изборът би бил лесен. Но в следвоенния хаос, където някои търсят изгода на гърба на пострадалите от битките, а положението на освободените роби е още несигурно, е трудно да рискуваш и да се вслушаш в сърцето си, вместо да заложиш на безопасното.

Следпрочитно:
"Време за всичко" беше красива книга. Колебаех се между "страхотна" и "красива", но се спрях на последното. И нямам предвид само стила на авторката, въпреки че беше удоволствие за четене.
Романът започна с много силни сцени - драматични по един тих начин - заради които още от първите страници взимаш присърце съдбата на главната героиня - Порша МакАлистър. Всъщност, привързах се към почти всички герои, но за тях малко по-късно. Книгата обрисува, макар и по-отстрани, ужасите на войната и белезите, които тя оставя върху всички, независимо дали са били на бойното поле, и за коя кауза са се били. Мисля, че и исторически беше доста акуратна - от подробните бележки накрая си личеше, че авторката е проучила всичко. Научих и нови неща, а заради интересната история, в която бяха поднесени, като нищо и да ги запомня.
Романсът между двамата главни герои започна бавно и постепенно прерасна от приятелство, основано на общата загуба и утеха в нещо повече. "Време за всичко" е "чист" любовен роман от гледна точка на графични сцени, но въпреки това си остава зареден с много страст. Беше удоволствие да чета за сблъсъка на тези два силни характера. Между другото, може ли да спомена, че тази книга бе направо колекция от готини имена? Жалко наистина, че Бо не си обичаше пълното име :D
Второстепенните герои не отстъпваха на главните по развитие и представяне. Книгата не се ограничава с една опростена любовна сюжетна линия и нейните двама участници, а преплита различни съдби, за да изгради цялостната картина. Трябва да изтъкна колко ми хареса начинът, по който бе изградени образът на Лидия - жената, за която Бо щеше да се ожени. Тя се оказа по-сложен и многоизмерен герой, отколкото можех да предположа отначало. Лесно е да изобразиш третото колело в романса, героинята, която е в опозиция на протагониста, като въплъщение на всичко гадно - или накратко, като пълна кучка. Лидия наистина бе разглезена, а понякога дори се държеше зле - но същевременно бе целеустремена, сърцето ѝ бе на мястото, когато трябваше да се помогне, и наистина бе влюбена искрено в Бо. Може би в друг роман тя би била главната героиня.
Мога да отделя по един абзац за всеки от героите - за Езра, супер готиният баща на Бо, за Джони, затворения в себе си син на Бо, чрез обучението на който Порша наистина показа на какво е способна; Беси и другите бивши роби, леля Амелия, на която се дължеше най-неочаквания елемент в сюжета. Голямо количество страхотни герои, които карат историята да изпъкне.
Признавам обаче, че последните глави не ми донесоха така голямо удоволствие като останалата част от книгата. След като вече имахме един шастлив завършещ, те го натовариха допълнително с драма и екшън в последната минута, много стреляне от страна на Порша и падението (морално и физическо) на герой, който напротив - аз исках да се оправи. Поне според мен без тези страници историята щеше да си е по-добре. Но и с тях, "Време за всичко" е може би най-добрият исторически любовен роман, който съм чела тази година и си заслужава всяко блещукване от петте златни звездички оценка.

А сега, тъй като това е част от книжно турне, възползвайте се от възможността да посетите сайта на авторката (в гудрийдс има най-готината читателско/авторска мантра, заради която започнах да я следвам още преди да прочета романа ѝ), прочетете кратък откъс от романа (най-накрая открих html код за спойлери, който да ми върши работа!!! Натиснете бутончето горе, за да отключите откъса ) и се включете в томболата, организирана от нея за ваучер от Амазон!


четвъртък, 23 юли 2015 г.

[book review] The Maze Runner/ Лабиринтът:Невъзможно бягство

Заглавие: "Лабиринтът:Невъзможно бягство
Автор:Джеймс Дашнър
Поредица: Лабиринтът #1 (ако тъй се зове поредицата всъщност)

Бележка: от варненската библиотека.

Предпрочитно:
Доста време избягвах тази поредица, най-вече заради нотките на разочарование, които срещах в ревютата на други хора, особено тези по-напреднали с поредицата и изказванията, че филмът е бил по-хубав. Така че бе класическа ситуация на "видях я в библиотеката, нищо не рискувам".

Историята:
Томас се събужда в мрака на една издигаща се нагоре кутия - без спомени, без нищо, освен собственото си име. Озовава се в Езерото - една странна общност от момчета без минало също като него, защитен оазис насред убийствен лабиринт. И всеки ден момчетата се опитват да намерят изход.
Но още преди Томас да успее да свикне с мисълта, започват да стават странни неща - за първи път в Езерото пристига момиче, преживели "Промяната" хлапета се кълнат, че са виждали Томас и преди и искат да го убият. Едно е ясно - статуквото е променено и идва време за едно финално невъзможно бяство.

Следпрочитно:
Пръвите дузина страници книгата ми вървеше тегаво. Заради негативните си очаквания ту я взимах, ту я оставях. Но когато най-накрая се зачетох, наистина ме увлече и я завърших за броени часове.
 Сюжетът на книгата захвърля Томас насред Езерото - както уточнихме, едно доста странно общество. Романът върви в комплект с доста отличителен и тежък жаргон. От една страна това бе доста объркващо, а от друга - много добре измислено, именно защото бе объркващо. Читателят, макар и в много по-лека степен, се оказва като Томас - без да знае къде е, какво се случва, и какво се казва.
Историята е изпълнена със силни характери, екшън и непрестанно нарастващо напрежение. Относно героите, ще призная, че главните - Томас, и да речем и Тереза, ми бяха най-малко симпатични. Томас бе една идея по-арогантен, отколкото би ми било приятно, а за Тереза още твърде малко знам. Но като цяло романсът им ми бе досаден. Затова пък останалите герои наистина ги заобичах - Чък, Миньо, Алби, Нют... и да, добре че имената им си намериха обяснение :D Миньо ми е любимецът май засега, и освен това мисля, че малко шипвам АлбиНют ^^
Екшънът е един от най-големите плюсове в книгата. Беше динамична и не оставяше както героите, така и читателите да си поемат дъх за дълго време. Напрежението също непрекъснато се надграждаше чрез малките тайнствени подсказки, които изникваха и това задържа интереса ми висок през цялото време и ме накара в крайна сметка да дам 5 звезди на книгата. Но заедно с това признавам, че насред всичките битки, преследвания и тегнещи опасности се промъкваше и едно друго чувство, което се затвърди в края на книгата. Чувство за безсмисленост. Поне на този етап, дори и с тайните, които разкриха, целият този експеримент е абсолютно нелогичен. Не мога да го обсъдя без да разкрия целия финал на книгата и когато я затворих, бях малко разочарована. Мога само да се надявам, че в следващите книги нещата ще придобият по-голям смисъл.
Хмм цялостният тон на ревюто сякаш излезе по-негативен, отколкото го планирах. Но "Невъзможно бягство" бе изпълнено с действие и загадки, с интересна идея и интригуващи герои и заслужава една висока оценка.

Title:The Maze Runner
Author:James Dashner
Series:The Maze Runner#1

Note:library

Pre-read thoughts:
Picking this book was a classic - it's from the library, I don't risk anything scenario. I guess I had some prejudices, because everyone around me kept saying the movie was better.

The Story:
Tomas wakes up in the dark, inside a box - without memories, without anything but his name. When the box open and he finds himslef in the Glade, things are not getting clearer - he is amidst a strange group of boys, all confined in a small safe zone in the middle of a deadly maze . And every day, they try to make their way out.
But Tomas doesn't even have time to get used to the new surrounding when something else happens - a girl arrives, the first girl to ever show up and brings a weird message. In the same time, some boys claim they've seen Tomas, and the maze itself starts to behave out of the pattern. The time for the final last run is coming.

After-read thoughts:
The first douzen pages went slowly. I was traveling in the bus, and I was picking and dropping the book, having read only few sentences. But when I actually started reading, the book sucked me right in, and I finished it in couple of hours.
The plot drops Tomas in the Glade - quite the strange setting, as it is already clear. The novel goes along with a very weird and original slang, and I though it an awesome idea. It confuses the reader, and in a way, we can imagine ourselves in Tom's place and understand better the feeling - not only he doesn't know where he is and what is happenning, but he can't quite get what the people around him are speaking.
The story is full with strong characters, lots of action and building tension. As for the characters, to be honest, I liked the main ones the least. Tomas was tad bit too full of himelf for me to grow fond of him. And Teresa, we still don't know much about her, but I didn't enjoy the slight romance between them. However, I loved the rest. Minho must be my favourite one, and I think I ship a little AlbyNewt.^_^
The action is this book's greatest advantage. Very dinamic, very fast paced, and the characters hardly had the time to catch their breath. As mentioned, the tension was slowly building up the whole book through the small clues given away. It was those factors that kept me interested till the very end and prompted me to give The Maze Runner 5 stars. But along with it, another feeling crept in - that it was all pointless. I was also bit disappointed when I closed the book, because in the light of the last findings, the whole thing seemed absolutely pointless and illogical. I can only hope the other books will fix this up.
Hmm, the last bits of this review were more on the negative side, but The Maze Runner was a captivating read based on an interesting idea and I think it deserved its stars.





сряда, 22 юли 2015 г.

[book review]Robot Proletariar/Пролетариатът на роботите

Заглавие: "Пролетариатът на роботите"
Автор: Шон Плат и Джони Б. Труант
Поредица: "Пролетариатът на роботите", 1 сезон

Бележка: Получих книгата като част от Sterling & Stone Street Team

Предпрочитно:
Досега съм чела няколко книги от това дуо автори, сред които  "Машината за сънища" и Уестърн с еднорози"и общо взето вече ми е ясно, че май няма жанр, до който да не са се докопали. А като им свършват, започват да ги смесват :D

Историята:
В неопределен момент в бъдещето домакинствата се въртят от роботи като Марс и Кормуел, които обаче бавно започват да мислят все по-самостоятелно. Въпреки че по-голямата част от тях са доволни да служат, когато получават заповед да рециклират един от роботите - от приятелите си - те осъзнават, че не могат да се подчинят просто така. Плановете за спасяването на Барни прерастват в нещо грандиозно...

Следпрочитно:
Съдейки по приказките за секс и псуването, човек не би предположил, че това е книга с главни герои роботи :D За разлика от други книги с подобни сюжети, където наблюдаваме бавното пробуждане на самосъзнанието на роботите, тук всъщност наблюдаваме едни доста осъзнати личности още от първите страници. Макар и само помежду си, Марс, Кромуел, Мири и всички останали, свободно обсъждат и изказват мнение за своите господари. Отначало това ми беше малко достадно, защото имах чувство че отнема част от чара на историите с изкуствен интелект, а и начинът, по който пребориха Законите на Азимов ми се стори твърде елементарен. Но по-нататък в книгата започнаха да се надграждат други елементи, като например вирусът, позволяващ на роботите да правят съждения и да си изграждат характер и в крайна сметка наистина "роботския" елемент не бе изгубен.
Атмосферата на книгата наистина е любопитна и на нея се дължи в голяма степен чара на историята. Насред Викториански маниери и порядки, имаме роботи и технологии. Още в анотацията книгата е оприличена на сериала Абатството Даунтаун с роботи - и въпреки че не съм го гледала, наистина си представям атмосферата. Трябва да се изтъкне, че това не е стиймпънк и не се развива в оригиналната викторианска епоха, а в някакъв неопределен момент в бъдещето. Наистина ми се щеше това да бе малко по-уточнено, а да не е оставено да виси.
Искрата, която запалва пролетариата на роботите, е решението на семейството, у което служат, да рециклира Барни. А различните планове, които останалите мъдрят, в опит да го спасят, прераждат в нещо много по-голямо и разкриват различни тайни - както за отношенията в имението, така и за природата и еволюцията на роботите. Всичко това бе подкрепено от доста философски спорове и приказки, които, макар и подходящи за темата, в един момент ми досадиха, защото едни и същи неща се повтаряха и предъвкваха отново и отново. Беше бавно напредваща книга, особено в средата .За щастие, това бе балансирано от хумор и сарказъм.
Поредицата неслучайно е разделена не на томове и глави, а на сезони и епизоди. Има го това чувство за телевизионна поредица. И, подобаващо на всички самоуважаващи се сценаристи, двамата автори оставят първи сезон с наистина шокиращ завършек. И аз за себе си не мога да преценя дали това ми хареса, но наистина постави човек на нокти в очакване на следващия сезон.
И още нещо. Тази книга е налична и като аудио, и мисля, че ако си падате по този начин на възприемане на книгите, мога да препоръчам. В книгата се говори много с акценти, специфични за роботите маниери и други неща, на които аудиото да придаде живот. Чух наличното в Гудрийдс, и са се справили наистина добре. Къде другаде ще чуете робот с немски акцент?
4.5 звездички за Пролетариата.

Title: Robot Proletariar
Author: Sean Platt & Johnny B.Truant
Series: Robot Proletariat, season 1

Note: I got this book for review as part of the Sterling and Stone Street Team

Pre-read thoughts:
I've read few of this duo's book so far, including The Dream Engine and Unicorn Western and I know already that there isn't a genre left where they haven't ventured. And when running out of genres, they're mixing them :D

The Story:
Some time in the future, intelligent robots like Mars and Cromwell are taking care of the households. While most of them don't mind doing their work, they start to think more and more like individuals and when an order is given to recycle one of them - they realize they can't just comply.

After-read thoughts:
Well now, given all the cursing and the sex talk, one would hardly believe this is a robot novel! :D
Unlike other stories with similar plots where robots slowly start to think for their own, here from the beginning we have a set of very opnionated individuals. While only between themselves - very much like any other staff - they exchange thoughts and freely speak of their masters. In the beginning, I didn't like this, because it felt like it robbed some of the charm of the artificial intelligence stories. Also, they way to override  the Asimov's laws was bit boring and easy, But as the story progressed, more details piled up - like the virus giving character to the robots, and overall, the charm of the genre wasn't lost.
The story is set in the future tho (it's not steampunk, but modern sci-fi) and I would've loved it to be specified of when and why this was happenning. It was like the novel had no roots and no background, and good background was something I appreciated in the other books of the authors.
What starts the silent riot and later gives birth to the robot proletariat is an order from the family they serve to recycle - to kill - one of their own. The robots's plans to save Barny become more and more complicate and meanwhile lots is discovered - about the relations in the family as well as the evolution of the robot kind. There was a lot of philosophical talk about it, and while appropriate, it became too much for me at one point, because the same things were repeated over and over. It all gave impression the book was progressing slowly, but actually a lot happened in those pages. Good thing was that there was humour and sarcasm that almost fully balanced the slow talk.
 One of the most characteristic traits of the book is the atmosphere and the Victorian like setting. From the blurb, the book is compared to the Downtown Abbey, something I haven't watched,  but kind of grip the feeling :D it indeed gives that tv series sensation, and not only because it's divided in seasions and episodes instead of volumes. And like every self-respected directors, the authors leave season one to end with a huge cliffhanger. While I am unsure wether I like it this way or not, I'm def in for the next season.
By the way, this book is available as audio too. I listened to the samples, and can say the narrator did great job of the accents and the robot speech, so I can reccomend this version too. After all, where else you will have the chance to hear a robot with German accent?

Robot Proletariat gets 4.5 stars from me.

[book promo] No good deed/Никое добро дело



Historical Romance / Lesbian Romance
Date Published: July 1, 2015

 photo add-to-goodreads-button_zpsc7b3c634.png


Eva and Zoe Lambros are back in the fifth novel of the historical lesbian romance Intertwined Souls Series. They have left Greece and Germany behind, taking their secrets and their love back to Australia to finally settle down for that normal life they so desire.
Eva is offered a new job and it looks like they're finally ready to settle down into a contented life. Fate has other plans for both women when Eva is involved in a life-threatening accident that reveals a shocking secret from Eva's childhood.
Zoe finds out their wish for children will soon be fulfilled when she finds out she's pregnant but she has to contend with the possibility of losing the woman she loves.
Eva's accident reveals yet another family secret. A decision taken by Eva's mother to protect her child has major repercussions. Eva's wish for an uneventful life is shattered by the accident and the revelation. She must now accept the gifts that are her destiny.
Truly, no good deed goes unpunished.




About the Author

Mary D. Brooks lives in Australia and has been writing for forty years including short fiction stories for various Australian magazines and some non-fiction articles. Mary published her first novel "In the Blood of the Greeks" in 2001 and that soon became evident that there was more to the characters and their story that needed to be told so the Intertwined Souls Series was born. Mary works as a web and graphic designer in addition to being the chief editor and owner of the AUSXIP News and Multimedia Network of sites. When she's not writing, reading, creating art or designing new sites, Mary travels when the travel bug hits and is always on the lookout for new adventures. You can find Mary's sites at www.ausxip.com and her official author site at www.nextchapter.net


Contact Links



Purchase Link


 photo readingaddictionbutton_zps58fd99d6.png 

 
Some personal thoughts:
When I checked about this book before signing for the promo, I thought that the only bad think about it is that it's fifth in a series and therefore you better check the rest first. When I got through the previous books I was delighted. They sound so good as a story plot, and I think it is rather hard to find lgbt novel with female protagonists and a strong, interesting story to back it, which is a pity. So in case you're in search of a diverse read or just a fan of the historical, I estimate this is worth giving a try. I'll do my best to spare some time to do so in the future. Oh, and the cover may look bit blank to you now, but let it stand next to the other of the series, and you'll be surrounded of gentle, sepia-coloured beauty, reminding me of old photos and yellowed lace.

Малко мисли:
Преди да се запиша за това книжно промо, прегледах инфото за книгата, и май единственият ѝ недостатък е, че е пета подред. Минавайки през анотациите и мненията за първите, наистина останах заинтригувана  и очарована. Не е лесно сякаш да намериш lgbt роман с жени в главните роли и силен сюжет, което е жалко. Така че ако търсите по-разнообразни четива, или сте фен на историческите романи от 19 век по принцип, мисля, че това ще си струва. Аз поне се надявам в бъдеще да отделя време. А, и корицата сега може да ви се струва малко постна, но ако я поставите до останалите от поредицата, ще видите колко си отиват и допълват всичките, един ансамбъл напомняш на стари снимки в сепия и пожълтяла дантела.

вторник, 21 юли 2015 г.

[book review]Да опитомиш планинец/Taming the Scotsman

Заглавие: "Да опитомиш планинец"
Автор: Кинли МакГрегър
Поредица:Братството/МакАлистър #4

Бележка: спечелих книгата от конкурс, организиран във форума на издателство Тиара Букс, за което благодаря

Предпрочитно:
"Да опитомиш планинец" е четвърта подред книга, преди която в поредицата са "Господар на желанието", "Покоряването на шотландеца"  и "Роден в грях". Вече свикнах да посягам към книгите от тази серия с трепет и дори известен уплах, защото от книга до книга впечатленията ми бяха ту в една от двете крайности, ту някъде по средата и нямаше как да съм сигурна какво ме очаква в следващата.

Историята:
Приказливата и свободолюбива Нора решава да вземе съдбата си в свои ръце и да избегне нежелан брак. За целта обаче ѝ трябва ескорт, за да достигне необезпокоявана до леля си, Елионор Аквитанска, която ще я защити. Трябва ѝ някой силен, някой, от когото всички се страхуват, но същевременно е достатъчно галантен и честен рицар, с когото да се чувства сигурна.
Изборът ѝ пада на Юън МакАлистър.
Преследван от трагичните последствия на една своя отдавнашна постъпка, Юън се е оттеглил от братята си и от света. Но когато млада девойка - която май не е съвсем наред с главата, съдейки по някои нейни твърдения - нахлува в пещерата, която той нарича дом, Юън просто не може да я остави да скита сама.

Следпрочитно:
"Да опитомиш планинец" не започна така силно както "Роден в грях". Докато началото на книгата на Син ме заплени от раз, то при сцената, в която Нора точи лиги по Юън още от първите страници, по-скоро въздъхнах. Но след това историята започна да се развива шеметно и се оказа много по-разчупен от този на предишните книги. Може би ако тръгна да броя сюжетните линии и героите, няма да е така, но субективно чувството бе точно такова - "Да опитомиш планинец" ми се стори много по-пъстра и по-динамична от предшествениците си. Тук също както в "Покоряването на шотландеца" присъстваше мотивът за пътуването, но сега тази карта бе изиграна много по-добре. Не просто самите събития бяха по-интересни и по-добре представени, но и ако погледнем на това метафорично - ако изобщо върви да говорим за метафори в любовни романи от този тип - по своя път Нора и Юън научиха и осъзнаха много повече неща, отколкото Маги и Брейдън. В това отношение най-голямата победа за мен бе промяната у Юън в отношението му към починалия му брат и към него самия. Киърън бе избрал лесния път, оставяйки цялото си семейство, и най-вече Юън, да носи огромна тежест на плещите си. Когато най-накрая Юън се отърси от нея, наистина бе друг човек. По отношение на семейната история на МакАлистър, ще спомена само, че книгата завършва с едно наистина грандиозно разкритие, и нямам търпение да видя как ще се развие то.
Пъстротата на книгата се дължеше и на многобройните други герои, които се намесваха. Някои от тях, за мое голямо съжаление, определено няма да видим в другите книги, но затова пък някои със сигурност ще видим :D Напрежението между Локлан и Катарина определено ще трябва да намери отдушник, а Пейгън бе мрачен и изключителни интригуващ герой, за когото поне аз копнея да узная повече.
Все пак, Юън не успя да детронира Син от първото място в тази поредица. По-малкият брат несъмнено бе интересен персонаж и особено в някои моменти нямаше как да не го обичаш. Но много ме издразни отношението му към уредения брак на Нора - "Щом така са казали, значи ще се омъжиш за него". "Щом той те обича, значи трябва да се омъжиш за него" - без изобщо да взима предвид какво и кого иска Нора. Някой може да изтъкне, че това е очаквано за епохата на романа. Но, две неща - първо, ако ще настояваме за историческа акуратност, първо трябва да махнем от тук полупрозрачните материи и стрийптийз-танците. И второ - докато четем един роман, имаме възможност да се разходим из главата на героите. Не съм и очаквала действията на Юън да го отразят, но все се надявах да срещна едно заблудено "Хм, но Нора май не иска това. Може би трябва..." да се мотае из мислите му.
Затова и "Да опитомиш планинец" не бе приравнен с "Роден в грях", където супер много се кефех на Син и отношението му към Кали. И така, четвъртата книга от Братството получава четири звезди от мен. Нямам търпение да разбера как продължава историята, но ах, защо ли имам чувство, че отговорите на въпросите ми ще са чак в последната?


Title: Taming the Scotsman
Author: Kinley MacGregor
Series: The Brotherhood/MacAllister #4

Note: I won this book from a contest in the fan forum of the publishing house

Pre-read thoughts:
This is the forth novel in the series, preceeded by "Master of desire", "Claiming the highlander" and "Born in sin"  With this series, I never know what to expect - the books so far went from loving it to hating it and when picking the next I always wonder what feelings it will evoke in me.

The Story:
Nora loves her freedom - and freedom of speech too - too much to give it away and marry a man who will make her miserable. So, she decides to run to Eleanor of Aquitane who happens to be her aunt and seek refuge. But she is not foolish - on her way she needs someone to protect her. Someone strong, someone everyone is scared of... but also someone who keeps his word and is a real knight.
And that would be Ewan MacAllister. Plagued by his past and a mistake from years ago, the young man has turned his back to the world. But when a lady - pretty weird, but still a lady - invades what now he calls home, he has no choice - his pride and honour won't let him leave her in danger. And maybe, his heart too...

After-read thoughts:
For me the beginning of Taming the Scotsman wasn't as good as that of Born in sin. Actually, the scenes in the first pages, where Nora was eyeing naked Ewan, more of made me sigh. But, as the story went on, it was becoming more and more dinamic and richer than the previous books. Maybe if I started counting the characters or the subplots in the books, it won't turn so - but in a subjective kind of way Taming the Scotsman was more colourful and fast-paced.
The travel theme was present here just as in Claiming the highlander. However, not only in this novel the adventures of the characters were more interesting to read but if we take the road as a metaphor (yeah, I know it is rather weird talking of metaphors in a book like this. Deal with it) - then Nora and Ewan grew up much more on their way than Maggie and Braden.
The greatest battle won in my opinion is that Ewan changed the way he thought of his brother and of himself. He realised Kieran took the easy way, leaving a heavy burden onto all of his brothers and Ewan was actually strong and worthy of happiness. This realisation changed him and it was great to observe. Talking about the MacAllister family history, the book ends with a HUUGE cliffhanger, and I'm dying to read on.
The supporting characters in the book were a really nice addiction. While obviously we won't see some of them again (sad) there are others whose return I'll be awaiting. And I'm hoping not only for Lochlan and Catarina :D
However, Ewan couldn't outdo his big brother and Sin is keeping first place. It really annoyed me how Ewan was all about returning Nora, because she was told to, and because that guy "loved" her - not apaying any heed to Nora's feelings. I know what you might say - this the spirit of the age and so on. But, two things. First - if we insist in being accurate (in this case, I don't) we should start by excluding the exotic dancing moves. And second - when reading a novel, we have a chance to take a stide in the hero's mind. I wasn't expecting Ewan to go straight away against all customs - but I really needed him to think more of Nora, her feelings and rights.
And this is why Sin wins and the forth book gets four stars.

понеделник, 20 юли 2015 г.

[book review]Ectopy/Ектопия

Заглавие:"Ектопия"
Автор: Сцила Уилям

Бележка: получих безплатно копие за ревю

Предпрочитно:
Всъщност рядко чета художествена литература, в която са замесени медици (въпреки че зяпам сериали). Дори не мога да се сетя коя е последната такава, която съм чела, и като нищо да се окаже "Приключения в два свята" (която е разкошна, препоръчвам). Предполагам просто не ми беше попадало нещо, което истински да ме заинтригува, не и докато не видях "Ектопия" в пощата си.

Историята:
Ектопия значи нещо, което не е на мястото си. Като бъбрек, който откриваш не където очакваш, или клетки, решили да си правят каквото им скимне. По принцип, не е хубаво нещо.
Точно такива нередни, неуместни неща започва да открива д-р Зара Пендъргаст като завеждащ клиниката по кардиология в голяма болница. Завишени бонуси за хора, които не го заслужават. Интервенции и операции, от които няма нужда. И когато, макар и временно, я назначават начело на болницата, тя е решена да разрови тези случаи.
Но има още нещо, което не е съвсем на мястото си в живота на Зара. Затрупана от работа и амбиции, тя е на път да пропилее шанса си за щастие. Улисана в грижа за чуждите сърца, дали Зара ще намери време да се вслуша в своето?

Следпрочитно:
"Защо самолетите не прелитат ниско над Плевен?
За да не сложат стентове на пътниците и пилота."

Това горе е виц. Доста хубав виц, между другото (моля плевенчани да не се обиждат, и да се чувстват свободни да разказват бургаски вицове :D Ако не знаят, аз ще им разкажа :D ). Ако не сте го схванали обаче, важното е да знаете, че засяга свръхдиагностицирането и ненужните интервенции на сърцето, понякога без оглед дали са те наистина полезни за пациента. Точно с такава схема се сблъсква и главната героиня тук. За да оцелее болницата, в която тя работи, се сключва договор с частна кардиологична клиника, която да ползва тяхната база - и която е малко твърде ентусиазирана да назначава оперативно лечение. А всеки, който изкаже съмнение, относно дали това е нужно и правилно, рискува санкции, уволнение, и дори по-лошо. Зара се впуска в една нелека битка срещу корупцията.
Наистина още от първата страница беше видно, че авторката на книгата е наясно с нещата. Това си личеше от цялостната атмосфера и от разбирането ѝ, и направи книгата толкова реалистична за мен. Самата Зара Пендъргаст беше изключително пълнокръвна героиня. В някои аспекти я разбирах толкова добре - например, когато споделяше причините, поради които е станала лекар - че просто кимах в съгласие пред екрана. А в други никак, ама никак не я разбирах - когато говореше за амбициите да речем. Даже много ме ядосваше с начина, по който съдеше липсата на амбиции и я приравняваше с липса на интерес към работата и похабяване на потенциала.  Но точно това я правеше така истинска.
Книгата проследява паралелно професионалните и личните перипетии на д-р Пендъргаст - разследването ѝ на злоупотребите и начинът, по който работата я поглъща от една страна; и опитите ѝ да намери баланс със себе си и връзката ѝ с Грег от друга. "Ектопия" категорично не е само любовен роман, но връзките на героинята са част от собствената ѝ история. В живота ѝ влизат няколко мъже (но не говорим за любовни триъгълници) и те бяха все наистина свестни. Това ме постави в един момент в неудобно положение, защото моите симпатии бяха към Грег - "обикновения техничар" от екипа, отговарящ за софтуера на болницата. Наистина го харесах,  и затова и както изтъкнах по-горе, наистина се ядосвах на Зара, когато го упрекваше, че не може да я разбере, защото няма стремежи и амбиции. Поне според мен, истинската амбиция не се изразява просто в кариерно израстване и титли. Няма значение дали си професор начело на катедра или селски доктор, дали си голям шеф начело на компанията - или просто програмист. Да, важно е да се усъвършенстваш и да вървиш нагоре, но да правиш това, с което се занимаваш както трябва, и да си щастлив от това е най-важната цел, която трябва да бъде постигната. А Грег беше постигнал това в професионален план и не бих казала, че прахосваше таланта си.
Радвах се, че накрая Зара в голяма степен се осъзна - макар че бе малко късно и вече имаше нанесени щети. Но все пак по тази линия получихме хепи енд. В тази връзка не ми допадна, че мистерията (малко силно, но все пак) обгръщаща Грег бе разкрита просто в рамките на два монолога. Като цяло на места книгата бе малко твърде дескриптивна, но все пак не ми развали и удоволствието от четенето. Надявах се и на по-глобален хепи ендинг - всички лоши са наказани и така нататък. По тази точка обаче сюжета остана малко по-отворен, въпреки че нещата вече се бяха задвижили в правилната посока. Предполагам, в това отношение ми се искаше книгата да не е толкова реалистична.
"Ектопия" наистина много ми хареса - беше ангажираща и провокираща и съпреживявах на героите от начало до край. Заслужени пет звездички.

Title: Ectopy
Authort: Scylla Willam

Note: I got a free copy in exchange of my honest opinion

Pre-read thoughts:
I actually haven't read much medical themed novels, even if I watched more than a few series. I won't be surprised if it turns that the last one was Kronin's Adventures in two worlds (which is awesome). There's no set reason for this, I guess such book just didn't come my way much. Untill I saw Ectopy in my mail, and really wanted to read it.

The Story:
Ectopy means basically something that is out of its place. Like kidney gone astray or cells going wild. As a rule, it's not something nice.
Dr Zara Pendergast starts observing such ectopic things happening in the hospital where she works. Unusally high bonises for some. Unnecessary treatment. When appointed chief of the hospital, she sees it a chance to dig further.
But there is someting else that it is not in its rightfull place in Zara's life. Buried in work and ambition, is she going to waste her chance for happiness?While in care of other people's hearts, will she find time to listen to her own?

After-read thoughts:
"Airplanes don't fly low while above Pleven. Why?
Because otherwise the passengers and the pilot will get a new stent"

Well, this above is actually a joke about one city. I don't know if I translated it right, and even if you did, I don't know if you get it. But what you need to know is the reason why such inside jokes exist - the almost worldwide malpractice in cardiosurgery. Exactly such case encounters Dr Zara Pendergast. The hospital where she works and teaches is forced to tolerate a cardio clinic that is a little too over enthusiastic when it comes to surgery. And everyone who dares to voice this risks their career. The battle that Zara is about to undertake won't be easy.
From the very first page it was clear that the author is indeed into things - it was not the medical terms that proved it, but the whole atmosphere and understanding. Zara was extremely realistic character. In some moments, I understan her so well - like when she was explaining her reasons to enter this profession. And in others, I didn't understand her at all. When she was talking about ambition and making lack of ambition and lack of love for the work sound the same, I was really annoyed with her. But this is exactly why she was so live.
The book follows Zara's professinal as well as personal life and the delicate balance between those two. Ectopy is in no way just a romance novel, but the relationships Zara has are a part of her life and what she is. The men she meets (but there aren't any love triangles or such) were both decent guys which put me as a reader in kind of difficult position :D. Still my symathies went to Greg, the "just a tech guy" in charge of the computers in the same hospital. I really liked him, and as mentioned before, I was quite angry with Zara for claiming he could not understand her because of his lack of ambitions and blamed him for wasting his potential. I really don't think that having ambitions and wanting to grow and better yourself is necessarily equal climbing the hierarchical ladder. It doesn't matter if you work in a grand hospital or if you are a doctor in a small village; nor if you're the big boss of the company or just a worker if you're not happy with what you're doing and not giving your best - and vice versa. And Greg was both good with what he was doing and happy while doing this (even if we don't dig now in his past).
But mentioning his past, I was bit disappointed that all the mystery around him was revealed in two short monologues. The book indeed was bit too descriptive in some parts but there was also some unexpected action to balance it. I was glad that towards the end Zara realized what really matters - without giving up on who she is - tho there was already some damage done. Still it was a happy ending for those two, and I was happy.
 I was also hoping for a happy ending in the big picture - all the bad guys punished and so on. It is true that things where set in motion in the right direction tho. I guess this part was bit too realistic and I wanted the good and the just to prevail at least in literature :D
Overall, Ectopy was very engaging and thought provoking and I really cared for the characters. 5 stars.





All of the pretty quote art is taken from the author's facebook page. Feel free to head this was to show support and find more about the novel :) Also, this is review number one in my Review-thon this week!




неделя, 19 юли 2015 г.

[book event]Week of wisdom REVIEW-THON

Фийдът ми отново преливаше със съобщения за това събитие, както на български, така и на английски, и накрая проверих какво е. Идеята на групата в Гуудрийдс е доста оригинална - седем дни, седем тематични книги, и правилата са всъщност доста либерални, но устоях на изкушението да се включа. Не че купчината ми с книги за четене е малка, но в момента се опитвам да наваксам по друг фронт - ревюта. Затова ето я и моята модификация - ще се опитам да пусна седем ревюта, отговарящи на темите, заложени в събитието.
 (https://www.goodreads.com/group/show/135094-week-of-wisdom-readathon-summer-2015)


Mature Monday- Read Nonfiction/Classics/Adult Fiction - Смятам да напиша ревю на една книга, която получих за ревю със заглавие "Ектопия" и главна героиня кардиоложка, която се опитва да пребори корупцията в болницата, в която работи и същевременно да сложи ред в личния си живот.
Timeless Tuesday- Read Historical Fiction/Classics/Timetravel Fiction - след ревюто за Син се канех веднага да напиша и за книгата на Юън. Надявам се във вторник да остане време и за "Да опитомиш планинец"
Whimsical Wednesday- SciFi/Fantasy - за тази категория има доста желаещи. Но мисля, че ще се заема  с "Пролетариатът на роботите"
Thrilling Thursday- Horror/Thriller/Mystery/Action - ако успея да завърша книгата си със зомбита, Lockdown, както се надявам, ревюто ще е за нея. Ако ли пък не, честта ще се падне на "Лабиринтът: невъзможно бягство".
Friday Feels- Contemporary/Romance - "Кажи на вълците, че съм си у дома" слагам в категорията за съвременни романи. От поне седмица се опитвам да напиша ревю за нея, но книгата е просто твърде силна за моите думи.
Series Saturday- Catch up on a series - "Разкриването на Атлантида". Изгарям от нетърпение да пиша за Алексий. Толкова добре си прекарах с тази книга, че почти не ми се продължава напред с поредицата. Освен това на тази дата трябва да имам още едно ревю, но то не може да влезе в темата.
Sunday Funday- Read a random book - Хмм, това за случайната книга наистина ще го реша на момента.



събота, 18 юли 2015 г.

[book tag] Zombie Apocalypse

Too lazy to wirte a review...

Този таг вече се появи на няколко места, но аз за първи път го видях в Atta's Bibliophilia. Хареса ми колко е мързелив, защото дори не изисква да търсиш книги, които отговарят на определени условия, а можеш просто да грабнеш петте най-близки (точно каквото направих аз). И така, 10 въпроса, по два за всяка книга. Да видим кой зомбяса.

Книгите са
  1. "Проклятието на Титана" - Рик Риърдън
  2. "Тъгата на сукубата" - Ришел Мийд
  3. "Игрите на глада" - Сюзан Колинс"
  4. "Воден огън" - Лине Кобербьол (не ме интересува, на постоянна Уич вълна съм)
  5. "Бегемот" - Скот Уестърфилд
И така, нека отворим на произволна страница и да видим чии карантии и мозъци ще хвърчат!

"Проклятието на титана"


1. Кой ще е първият човек, който ще умре?
Аааа, Гроувър. Трябва да кажа, че хем ми е гадно, хем съм облекчена. Тъй де, имам толкова любими герои от тези книги, и ме беше страх да не е някой  от тях. Освен това, като сатир Гроувър наистина се опитва да пази поверениците си, и честно казано, мисля, че ако беше постадал някой от тях, щеше да го приеме по-тежко. 

2. Кой ще е героят, който ще спънеш, за да избягаш от зомбитата?
Зои. Ъм, сори, отначало дори не се сетих коя си. Нищо лично. Тъй де, вярвам, че Артемида евентуално ще те оправи.
"Тъгата на сукубата"

3. Кой е първият човек в отбора ти, който ще се превърне в зомби?
Дъг. Сравнително симпатичен помощник-управител. Сори пич.

4. Кой е героят, който спъва теб, за да избяга от зомбитата?
Ъ, Сет? Не, това е грешка. Определено. Сет по-скоро би се спънал, и аз ще се спъна в него.
"Игрите на глада"

5. Кой е идиота на отбора?
Ъгх, на първата страница нямаше дори едно име. Скучна, скучна Катнис. После излезе Хеймич. Той определено не е идиот, но под действието на някои субстанации определено може да влезе в ролята


6. О, да, кой е мозъкът на отбора?
 Ефи. Ефи Тринкет. О, божичко, всички сме мъртви. Но дали? Нека не подценяваме Ефи!
Или поне ще умрем със стил.

"Воден огън"

7. Кой е лечителя на отбора?
Г-н Бъкингам. Един пич да има с пушка, и той ще се падне лечител. Иначе става дума за едно лудо старче, което не се появява никъде другаде.

8. Кой е експерта по оръжия?
Питър. Пълна книга с магични същества, но ми се падна иначе готиният, но съвсем немагичен брат-сърфист.
"Бегемот"

9. Кой е отборният боец?
Дерин. Е, Дерин е повече по техническата час и тепърва се учи на фехтовка и прочее, но е умна и я бива да импровизира

10. Кой е капитана на отбора?
Алек. Хм, той е принц и има обучение като водач.Пък ии на фона на състава на отбора, си е тамън.

И така, това е моят анти-зомби отбор! Мисля, че всички ще умрем в първите 20 минути, но след това може да се върнем да ви преследваме. Мухахаха!

вторник, 14 юли 2015 г.

[book review] Wantin/Копнеж

Заглавие:"Копнеж"
Автор: Трут Девоар *
Поредица: Копнеж/Талия Джейкъбс #1

Бележка: копие за ревю от Инкспанд
*Къса ми се сърцето да напиша името като английската транскрипция с кирилица, затова в името на благозвучието, нека приемем по... френско произношение.

Предпрочитно:
В Инкспанд тази книга привличаше погледа ми от доста време, най-вече заради корицата, но и отзивите там бяха нелоши. Когато ми я предложиха, с радост приех, още повече, че прочетох първите глави, налични в Гудрийдс, и наистина звучеше обещаващо.

Историята:
Малката Талия обикаля света с родителите си и съдбата я отвежда на Хаити, където се омайва от местните обичаи и магия, и може би среща първата си любов. Но на това щастие бързо е сложен край, когато родителите ѝ загиват и тя отива да живее в Австралия при чичо си и леля си.
Малкото момиченце пораства и става жена, която поема на пътуване към себе си, миналото си, и любовта.

Следпрочитно:
Наистина, ама наистина исках да харесам тази книга.
За целите на ревюто, разделих условно историята на три части - първата, докато Талия навършва пълнолетие и получава завещанието на родителите си, втората - докато не решава да потърси корените си, и трета - от тази точка до края.
"Копнеж" започна доста добре. Първата глава стоеше самостоятелна и беше може би малко шокираща с любовните си сцени, но пък запалваше любопитство кой е точно любимият на Талия. След това линията се прехвърля в началото на историята през детството на Талия. Това със сигурност бяха любимите ми глави, изпълнени с прекрасна атмосфера и обещаващи магическия реализъм да се разгърне по-нататък. Малката Талия много ми хареса и изгарях от нетърпение да видя какво ще излезе от вуду магиите и  тайнственото момченце, с което тя се запознава; а всичко това се разиграваше на пищния фон на Хаити и после Австралия.
Но Талия порасна и я намразих.
Съжалявам, но дори и като се напъвам не мога да се сетя за друг герой, при това уж протагонист, към когото да съм изпитвала такава дълбока ненавист и раздразнение. През цялата втора част Талия се държеше като разглезена тийнейджърка, като това е просто най-мекото определение, иначе ще се наложи да ползвам звездички. Под претекста да бъде самостоятелна и да отстоява мнението си, тя бе студена, груба и потайна без причина. Десетки пъти ми се искаше да ѝ ударя един шамар, задето бе просто ужасна с хора, на които наистина им пукаше за нея. Но не, изглежда е недопустимо да се интересуваш от миналото или от това как си изкарва прехраната момичето, с което се виждаш от две години, например. Но моля ви се, къде отиде личната свобода! Недоверието ѝ към всички бе направо обидно. Същевременно ме изуми колко малко се интересуваше понякога от неща и хора, пряко свързани с Талия - например, когато  получавайки завещанието на родителите си, твърдеше, че доскоро дори не е знаела фамилията им. Е защо, за бога? Нито бе малка, когато починаха; нито бе в неведение, че я отглеждат леля ѝ и чичо ѝ. Утф? Дори и когато не харесвах партньорите ѝ (дори любовници в повечето случаи не си струва да ги нарека), а още повече  - когато ги харесвах - не одобрявах държанието ѝ.
Опитах се да разбера Талия. Наистина.Харесват ми самостоятелните момичета, а щом иска да живее без обвързване - окей. На едно място почти успя да се оправдае пред мен, но що годе сносното ѝ обяснение бе провалено само няколко реда по-късно, когато Талия просто се разврещя "да я оставят на мира" и отиде да си легне "защото не я ебавало".
Да, знам. Зряло държание.
Глава след глава бях свидетел на лицемерието ѝ.Обвиняваше родителите си, че обикалят света, само за да харчат пари и да зяпат, но направи абсолютно същото. На гаджето си от години отказваше дори и най-базисна информация за себе си, но си изпя съкровените спомени на пича, с когото преспа няколко часа, след като се бяха срещнали.
И глава след глава съдене на другите. Приказката за сламката и гредата я знаете.
Ох, мога да продължавам още километри. Но мисля, че наистина вече показах, че нещата между мен и този главен герой не проработиха. В края на втората част не ми пукаше ни най-малко за Талия. Отгоре на всичко историята продължаваше да върви без посока, без никаква връзка с интересните събития от началото, а обещаните в анотацията нотки на магия бяха толкова слабо загатнати, че общо взето ги нямаше.
Последната част всъщност бе по-добре, въпреки че почти се разплаках от смях, когато Талия се обяви за "мъченица". Въпреки това, имаше някакви зачатъци, че започва да израства. Може би едни по-положителни глави в тази част бяха тези с Лена, защото Талия се научи да уважава дори и неща, които не споделя. Но в края на книгата все още бе твърде далеч от определението за приятен или дори поносим герой.
Накратко, в тази книга ми харесаха единствено посещенията в различни страни, и описаните различни култури, изкуства и начини на живот. Стилът на авторката беше лесен и приятен за четене. Имах, както стана ясно, огромен проблем с героите, с липсата на сюжетна линия и нещо, около което да центрирам историята, и надеждите ми за нещо свръхестествено бяха излъгани. Беше разочароващо и че така и не обяснихме случващото се в първата глава. Може би това се случва в следващите книги от трилогията, но на този етап това ми остави усещането за зле изпълнен трик, който да шокира в началото и да привлече вниманието.
Може би щеше да е по-добре, ако трите книги бяха събрани в един том. Така или иначе първата не беше особено дълга. Както изтъкнах, към края Талия наистина започна да се държи по-зряло, и искрено се надявам да продължи да се развива. Ако човек прочете цялата ѝ история като едно цяло, може и да успее да оцени израстването ѝ. Но сега, като читател, нямам абсолютно никакво желание да продължа с поредицата.
Предполагам, мога да препоръчам книгата на любители на пътуванията без посока, книги за откриване на себе си и фенове на ню адълт еротиката. Дали ще харесаш един герой или не е субективно, но наистина не разбирам хората, които биха харесали Талия Джейкъбс.



Title: Wantin
Author:Truth Devour
Series:Wantin/Talia Jacobs #1

Note: I received a review copy from Inkspand in exchange of my honest review

Pre-read thoughts: 
I was eyeing this book on Inkspand for some time, mostly because I loved the cover designs, but the reviews were quite positive too. When I was offered to read it, I checked the first chapters on GR too, and it sounded promising indeed.

The Story:
Little Talia travels the world with her parents and ends up in Haiti, where she finds a world of mystery and maybe her first love. Byt the death of her mom and dad puts an end to this happiness, and she must go live with her aunt and uncle in Australia.
The little girl grows up and embarks on a journy to find herself, her past, and her love.

After-read thoughts:
I really, really wanted to like this book.
For review purposes, I'll divide the story into three parts - first, till Talia became of age and receive her parents' will, second - until she decided to trace out her roots, and last - from this point till the end of the novel.
Wantin started quite good. The first chapter may be shoking for some people, but for me, it just left me curious who was the person she was interacting with. It went on following the childhood of our main character, Talia, which was my favourite part of the book. Those first chapters had beautiful atmosphere and a great promise for magical realism. I loved little Talia and this part left me eager to know how things will progress with the voodoo and the mystery boy and with beautiful images in my mind of Haiti and Australia.
And then Talia grew up and I hated her. I am sorry to say, but I can't even recall when last I disliked so much a book character, and one that is supposed to be the protagonist as well. In the second part of the novel Talia was acting like a spoilt teen. Under the pretext of being intependent and standing her ground, she was mean and secretive for no reason. More than once I wanted to slap her when being terrible or ignorant to the people who cared for her. Apparantly, it is totally out of line to want to know what your girlfriend of two years past is or what she does for a living. Her mistrust for the people around her was almost insulting. It was also striking for me how little she was interested sometimes in the people connected to her - like when she claimed she didn't know until recently the names of her parents (why?!) Even when I didn't like her partners (and even more when I did), I didn't approve her ways. I tried to understand her, honest. I like independant girls, and I am totally okay with people not willing to be in a long term relationship. There was one place she almost made it, when she tryed to explain herself - but just few lines after Talia just snapped with a "leave me alone".
Chapter after chapter she proved to be quite the hypocrite. Blaming her parents for going around the world with no set reason when doing the same. Denying her boyfriend of years even minor facts about her and later proceeding to confess them to a guy she met just a day ago. And a lot of jugding people.
Sigh. I can go on, but I just wanted to make a point that me and this character just didn't work out. At the end of the second part I didn't care even a bit for her. The story seemed to go on without even a general direction and the "undertones" of magic were def not enough to keep me interested.
The last part was bit better, tho I laughed so hard when she claimed to be a "martyr". However, Talia really started to mature, even if just barely. I think the best chapters were with Lena - just because she learned to accept something even if she's not sharing it.. Still, in the end of the book, she was far from being likable.
In short, in this book I liked the journey through different countries, and the new cultures, arts and ways of living we see. The writing style was nice and provided swift reading. I had a big problem with the characters, I couldn't center the story and my hopes for more paranormality were unsated. I was also disappointed that we never got back to the events of the first chapter. Probably we will get to it later in the books, but on this stage it just seemed like a trck to shock in the beginning.
I thought it would have been nicer if all the books of the trilogy were gathered together in one volume. As said, Talia did start to act more maturely to the end of Wantin, and I guess she continues to progress further. Maybe if one reads is as a whole, will be able to acknowledge her growth of character. But like this, I like a reader lost interest in the next books.
I could still reccomend Wantin to people who like reading stories for journey for the sake of the journey and fans of new adult erotica, since liking a character can be very subjective. Still, I can't understand the readers who'd like Talia. I don't judge, I just totally don't understand.

понеделник, 13 юли 2015 г.

[book review] Жътварите/The Reapers

Заглавие: "Жътварите"
Автор: Джон Конъли
Поредица: Чарли Паркър #7

Бележка: от библиотеката (Варна)

Предпрочитно:
Още една книжка, която избрах за Юнското предизвикателство във Форум Муза. "Жътварите" е книга, която съм препрочитала няколко пъти, но все упорито я взимам от библиотеката, а не си я купувам, въпреки че и това ще стане някой ден, за да си попълня колекцията. Имам смесени чувства към нея (които ще обсъдим след малко), но винаги ще имам сантиментално усещане към "Жътварите", защото тя беляза ренесанса на Конъли в личната ми библиотека.

Историята:
Луис е оставил кариерата си на наемен убиец в миналото и вече действа само по съвест. Но когато сянка от миналото му, той просто не може да откаже предложената задача. В плана обаче има нещо гнило и съвсем скоро Ейнджъл и Луис се оказват дълбоко затънали в изкусния капан, заложен от някой, който от дълго време желае смъртта на Луис. И дори и целият събран отбор от техни приятели, начело с детектива Чарли Паркър, може и да не успее да им помогне.

Следпрочитно:
Мда, ще трябва да започна може би както всички - това е най-слабата книга на Конъли, която съм чела, може би с изключение на една от "Нощните приказки".
Случаят, с който нашите момчета се занимават е средна стока - става за редовия средностатистически трилър. Архизлодеят е гаден - да, гнусен - определено, жесток - дума няма, но поставите ли го до всеки един от другите антагонист от книгите за Паркър, ще е все едно да турите Ам-гъл до Саурон. Тъй като споменахме фантастичен елемент, тук ще добавя - деликатният свръхестествен повей, заради който съм така голям фен на Конъли, присъстваше и тук, но в крайно недостатъчно количество.
Освен това, това е книга за Луис - а не за Ейнджъл и Луис, както се бях надявала. Историята му е събрана на едно място и разписана подробно, но въпреки многото несъмнено интересни детайли, някак нямах чувството за нещо качествено ново и допълващо образа му, което да не съм събрала на парче от другите книги. А тъй като просто ги обожавам двамата, наистина ми се искаше да има повече и за Ейнджъл.  Но и на емоционално ниво, едно-единствено изречение от "Белият път", например", говори повече за връзката им от всичко, което ще намерите и почувствате в "Жътварите".
Към края на книгата става едно стабилно меле, в което имах чувството, че са вкарали който падне. Нямах нищо против повечето от тях, като изключим Чарли. Не ме разбирайте погрешно. ОБОЖАВАМ ЧАРЛИ ПАРКЪР. Но тук не му беше мястото. Бих предпочела "Жътварите" да мине без него.
И така, Ейнджъл и Луис определено заслужаваха нещо повече в книгата, отредена за тях.
Чакайте обаче. Сигурно сте забелязали, че съм дала на книгата пет звезди. Да, така е.
Просто защото дори и въпреки всичко изброено, четох книгата с огромно удоволствие, и преди и сега.

Същината на проблема се корени във факта, че Конъли изглежда не може да пише зле. По глобален стандарт, и лошото му представяне пак е много добро. Той описва, разказва, вълнува, интригува и безпощадно оплита читателя, независимо дали рисува ежеднавната скука или кървава вакханлия.Влюбена съм и в стила му, и в героите му. Сега ще ви разкрия Топчеста тайна - не знам защо, но винаги ми е много лесно да си представя тази поредица в анимиран вариант с кучета за главни герои. Луис ще е сериозен огромен немски дог, а Ейнджъл - абсолютно мърляво помиярче :D Стил Дисни, моля. Травмирах ли ви? Добре, да се върнем на темата. Смях се заради Ейнджъл, ревах заради Уили, попивах всичко, излязло изпод ръката на Конъли.
Споменах, че сантименталното ми отношение към "Жътварите" се дължи и на факта, че върнаха автора си обратно в читателския ми живот. Бях взимала преди доста време негови книги от Бургаската библиотека, но изглежда не им бях обърнала достатъчно внимание. Преди две лета грабнах "Жътварите" и когато я затворих, просто исках още, и още, и още.
Та, такава е най-слабата книга на Джон Конъли от поредицата му за Чарли Паркър. Ако не сте изпитали от първа ръка какви са по-силните му, мисля, че вече е крайно време.

Title: The Reapers
Author: John Connolly
Series: Charlie Parker #7

Note: library book

Pre-read thoughts:
I decided to go throught this book again as part of the same challenge I spoke of in my last review. The Reapers is a book I've read more than once, but always take from the library, tho I do plan to add it to my Connolly collection. I've mixed feelings (we'll talk about them in a minute) but I'm also pretty sentimental when it comes to it, because The Reapers marked the return of their author  to my shelves.

The Story:
Louis, the ex-killer on hire, now uses his talents according to his own consciense. But when a shadow from his past shows up, he just can't say no to the task ahead. But there's something fishy in the plan as a whole, and very soon Lois and Angel are deep into the trap set by someone who's been after Lois for a long time. The whole team of their friends is gathered, Charlie Parker on the lead, but will even this be enough to save them now?

After-read thoughts:
This is maybe the worst of the Connolly books I've read so far, if we don't count one of the Nocturnes stories. But even so, this is Connolly we're talking about.
 The case our boys have gotten themselves into is okay - fine for your average thriller. The bad guy is bad - no doubt about it, gross - for sure, and cruel - no denying it. But comparing him to any of the rest of the Connolly antagonists is like putting Gollum next to Sauron. Since we mentioned a fantasy, I'll add here that the subtle paranormal element I love so much in Connolly's novels is present here as well, but in a rather low supply.
Also, this is a Louis novel - and not an Angel and Louis novel, as I hoped the first time I read it. His life story is gathered in one place and told in more details which were interesting. But I didn't have the feeling there was something new compared to the bits of information picked from the other books, nor it added something significant to Louis ' image. I love those two as a couple, and while I can get over the fact Angel's story wasn't as covered in the book as would love it to be, I still think there more about them as partners. I can open any other of the books and pick a single paragraph, or even sentence (I'm thinking of the White Road), carrying more emotion and more demonstrative of their relationship than this whole book.
Towards the end of the book there was quite the bloody clash, featuring almost every character that ever helped Charlie and partners in the books. I was actually fine with this, scarce... Charlie's presence. Don't get me wrong. I ADORE CHARLIE PARKER. But this wasn't his place, he didn't fit in well, and novel would've been better without him.
In short, Angel and Louis deserved something better.
But wait now. You may have noticed I gave The Reapers 5 stars. This is not a mistake. It's because even with all said, I still enjoyed every page of this book.
The problem is that Connolly seems unable to write a bad book. In global standarts, his bad performance is still good. He describes, tells, shows. exites, intrigues and without mercy implicate the reader in his writing; and it doesn't even matter what does words are about. I'm in love with his style, stories, characters. Now - a small secret - it's so easy for me to imagine the Charlie Parker series in Disney animation style with dog characters. Louis would be a huge great dane, and Angel, naturally, a ruffled mongrel :D Ok, now back tothe theme at hand. I laughed hard with Angel, cried for Willie Brew, and every word, written by Connolly sunk in and found a special way in my heart.
I mentioned that I had rather sentimental feelings for The Reapers. I've checked from the library some Charlie Parker books years ago, but  I didn't pay them enough attention back then. Two summers ago I almost randomly picked The Reapers, and it left me longing for more.
So, this is what the worst John Connolly book is like. If you haven't checked his better works yet, well it's about time