About Me

Моята снимка
Hi there! My name is Nina, a.k.a. as Topcho. I'm a med student from Bulgaria and I like to craft and create, to read and write, and to lose my time in everyway possible :)

Follow by Email

Последователи

Етикети

неделя, 31 август 2014 г.

[book review] The Host/Скитница

Заглавие: "Скитница"
Автор: Стефани Майър



Предпрочитно:
Невъзможно ми е да говоря за тази книга, без да мисля и без да я сравнявам с другото произведение на авторката ѝ - няма и да се опитвам, но това определено ми смесва предпрочитното със следпрочитното. Затова тук ще споделя какво точно ме доведе до решението все пак да прочета "Скитница". Наистина, нямах намерение. "Здрач" не ми хареса, а и криво-ляво знаех сюжета, тъй че не очаквах да ми предложи нещо ново. Извънземни, превземащи човешки тела - Господ дал. (Моите любими са естествено Го'аулдите - там ли беше апострофа? - а също и мангата Parasyte, много готина работа). Но най-добрата ми приятелка спомена, че филмът може да ми хареса, а на нея наистина имам доверие, включително и книжно. Също така ми прати и песента Radioactive. Мисля, че това натежа най-много.
Клипът. Клипът с плюшките, хора! Просто е разкошен!

Е, помогна и това, че книгата я имаше в библиотеката.

Историята:
Скитница е извънземна от раса, която копнее на всички планети да цари мир и екологичен баланс. Тя е достигнала и до решение как да стане това - постепенно окупирайки телата на жителите на всяка планета и прекъсвайки самоунищожителното им поведение.
Тяхната последна цел е Земята.
Скитница обаче е особена дори и сред своите - тя е пребродила почти всички познати светове и тела. Сега тя получава ново тяло - принадлежало на млада бунтовница - и важна задача. Но май е получила доста повече от просто тялото на Мелани...

Следпрочитно:
Наистина, не е редно да почвам ревюто си така, но няколко думи за "Здрач". Не харесвам "Здрач". Прочетох първата книга, колкото да има мнение, и със сигурност мога да го заявя. По едно време открито си го хейтвах, но бързо реших, че няма смисъл човек да си хаби силите да мрази нещо активно, когато може също толкова активно да харесва друго нещо. Та нямам нищо против "Здрач" и феновете му - просто за мен това беше скучно написана книга, със скучен сюжет.
Затова, когато започнах да чета "Скитница", не можах да повярвам, че е написана от същата авторка. Изглежда, някъде по пътя между "Здрач" и тази книга, Стефани Майър наистина е започнала да пише по-добре и по-увлекателно, по-четивно, с по-реалистични и дори мога да кажа просто по-приятни герои. О, "Скитница" е далеч от идеалното четиво, но бях толкова изумена от разликата, че в крайна сметка и дадох заветните пет звезди. И да, обичам да съм субективна.
Докато четях, мислено разделих историята на три части. Първата част беше доста динамична и в нея се водеше вътрешната битка между Мел и Скит, а ние читателите имахме горе-долу възможността да опознаем начина на организация на извънземните. Между другото, трябва да спомена колко ми харесва превода на заглавието - точно "Скитница". По този начин акцентът се прехвърля именно на извънземната душа, която е скитала години от тяло на тяло. Това ми се струва много по-точно от оригиналното The Host, защото именно през очите на Скит виждаме и преживяваме всичко, въпреки че на моменти възприятията на двете се преплитат. Всъщност това беше една от големите изненади, които ми поднесе "Скитница" - гледната точка.
 Средата на книгата беше чувствително по-слаба. Действието се забави, на места беше излишно подробна, Скит я пребиваха всяка втора глава, а някои герои успяха да ме изнервят. Но въпреки това успя да остане лесна за четене.
Постепенно (в моята мисловна трета част) нещата отново започнаха да набират темпо, след като Скит получи разрешение да излиза от скривалището и логично и приятно достигнаха до своята кулминация. Скит направи своя избор, но в голяма степен успя да остане вярна и на първоначалните си идеали. Краят на книгата бе оставен доста отворен - но този път нямам нищо против. Тази история, с този край - отиваха си. Краят даде надежда, че и други са поели по същия път и че може да бъде намерено решение. Беше красив завършек на историята.
И ако напишат продължение, ще си е чисто престъпление.
Романтичният многоъгълник на места си беше чисто и просто мъчителен. Особено в средната част, когато всички се влачеха, дърпаха и си блъскаха главите. Неведнъж ми се прииска да им направя услуга и да ги поблъскам малко и аз и да направя няколко победни обиколки около Троя, влачейки ги в прахта. Мухахаха. Финалното разрешение на същото това любовно уравнение също ми донесе изненада - и то такава, от която останах доволна. Скит избра верния! Йей!
Както забелязахте, говоря предимно за Скит, а не за Мел, защото именно тя за мен беше главната героиня в романа.  И двете момичета не покриват иделните ми критерии за водещ персонаж, но... Както беше казал някой за Пепеляшката на Дисни - "Може и да не е Бел или Рапунцел, но е първата Дисни принцеса, която остава будна до края на филма" . И така въпреки всичко Скит успя да ми влезе под кожата (ммм каква оригинална игра на думи..) и да ѝ стана съпричастна в голяма част от пътя ѝ.
Това бяха накратко моите приключения в компанията на "Скитница". Без нищо драстично или извънредно оригинално (а оригиналното не винаги е чак такъв плюс - според мен светът бе по-хубаво място, когато вампирите не светеха като диско-топки), но с интересна гледна точка, силни емоции  и някои изненадващи приятно врътки на сюжета, тя се оказа доста приятна книга. Ако сте фенове - по всяка вероятност отдавна сте я прочели. Ако ѝ търсите кусури, със сигурност ще намерите. Но ако сте решили да дадете втори шанс и пристъпите без предубеждения, може и вие да останете приятно изненадани като мен :)

Title: The Host
Author: Stephenie Meyer

Source: Public library

Pre-read thoughts:
I find it impossible for me to think about this book without comparing it to Meyer's other famous work, so I won't even try it. This is also why my pre-read and post read thoughts got a little mixed. So in this section I will just share how I came to actually reading this book. I didn't like Twilight. I broadly knew what The Host was about, and didn't think it could offer me something interesting or new. Alien invaders? Meh, not exactly original. My favs are the Goa'ulds of the Stargate series and the awesome manga Parasyte.  But my best friend said "You may like the movie" and send me the song of it, Radioactive by Imagibe Dragons. I didn't watch the movie - I barely watch some 10-15 moviess per year - but I fell in love with song. The clip. The clip is awesome. Plushie battlles? So frigging awesome. I can say this song's video was crucial for my decision to finally read the book.
Well, the fact it was waiting me in the library every time for almost an year helped too.

The story:
Wanderer is an alien from a race that wishes peace and balance for all the planets. And had found out how to realise this - by invading the bodies of the ignorant occupants of the planet and directing the planet to a new, brighter future.
But Wanderer is different even among her own. She's been to all the worlds ever invided, in all the bodies of all those races, and could never settle down. And now she's on the newest planet - Earth.
Here Wanderer is given a new mission and a new body. But with it, she receives something more - a mind that won't let go.

After-read thoughts:
This may not be the best way to start the real part of the review, but again, few words for Twilight. I don't like Twilight. I read the first of the books to check it, so it's not an empty opinion. I don't hate it - I think it's just a loss of energy to hate something with a passion when you can love something with twice that passion. I have nothing against series, actors and fans - it is just for me this was a boring book. Boringly written with boring characters and a boring plot.
This is why when I started reading The Host, I just couldn't believe it was the same author who wrote it. It seems that somewhere between Twilight and this book, Stephenie Meyer bettered her style and plot-lines and the result was something far more ineteresting and readable, with more realistic, and simply said - nicer characters. Oh, The Host is most definitely not the best book ever written. But the gap between it and Meyer's fanous series is so wide, I ended up giving it 5 stars. Oh, how I love being subjective!
While reading, in my mind I divided the book in three parts. First was the strong start where we get to know Wanderer, Mel and a bit of the situation we got. I enjoyed the dynamics there. Things slowed down  a lot towards the middle part of the book. A lot of detail and a lack of real action, Wand was getting beaten time and again, almost every character succeeded in annoying me at least once. But even then, the book was easy to read. I found the style pleasent, especially compared to Twilight where it was plain and hardly kept me reading.
My "third part" strated when Wanderer gained permission to go out. The pace got better and kept it this way till the end. I was very pleased with all the conclusions, decisions, and most of the emotions - oh well - in this final part. I loved the ending. Usually, I am not a fan of open endings, but some stories can pull this through, and The Host was one of them. I loved it - the inner peace of Wanda and Mel, and the hint that bigger piece is achievable.
I really hope they won't actually write a sequel. I know it is announced, but even so, I'm not reading it. I loved this book with this open ending. Don't touch it.
Now, you may have noted that I speak mostly of Wanderer. This is because for me she is the real main character of the book. I have to say what a great decision the translators of the Bulgarian edition made - the book here is hamed after her, and not after her host. Because the option to see things through her unique point of vue was one of my first surprises when I started reading, and one of the main things that made the book a good one. Nor Mel, not Wanderer (argh. It's hard for me to call her that. In the Bulgarian translation she's named Skit) are the perfect female leads, but I like Wanda more. Like someone has said about Cinderella - she may not be Belle, but she is the first Disney princess to stay awake till the end of the movie. I kind of  had the same feelings here.
For the most part, the romance made me miserable. The characters couldn't come up and it was pain to watch. Ugh. But again, the way the author cleaned the romance triangle (rectangle) left me verry happy. I didn't expect it - but Wanderer choose the right guy! The one I was for. Woo-hoo!

So in short, these are my thoughts (quite messy) about The Host. Most of the ideas wasn't extremely original (but too roginal isn't always good - if you ask me, the world was a better place when vampires did everything but glitter). But with the interesting point of view, some strong emotions and surprising twists for me that I was so happy about - the book was a very pleasent read.
Now, if you're fans, then probably  you've already read it a dozen times. If you want to find flaws in The Host, you will. But if you're just willing to give second chances, you may be surprised :)


Challenges:
Real books - Hosted by Swoony Boys Podcast and Fiction Fare - my progress
 100+books - Hosted by Freda's Voice - my progress
 Chunkster challenge - Hosted by Chunkster Reading Challenge - my progress
 Etheral - Hosted by Riedel Fascination - my progress
Out of this world - hosted by me (rules here)
Guilty Reads & Guilty Reviews - hosted by me (rules here)
 Library books - Hosted by Book Dragon's Lair - my progress
 Outdo yourself - Hosted by The Book Vixen - my progress
 Romance Reading Challenge - Hosted by Naida - my progress
Outside the box - Hosted by Musings of a Book Lover - my progress
Alphabet Soup challenge - Hosted by Escape with Dollycas - my progress
Women challenge - Hosted by Peek a book! - my progress
 Monthly mix up mania - my progress

вторник, 26 август 2014 г.

[book review] Unmasking the knight/Рицарят без маска


Title: Unmasking the knight
Author: Terri Lyndie

Note: this is a short historical novella I downloaded from Inkspand in exchange of review

Pre-read thoughts:
In June, one of the monthly reading challenges in Forum Musa was Short stories so I went on a raid picking suitable ones apart from the ones I already had. Cause I don't have enough books. Yeah, sure.

The story:
In the year 609 AD a young boy is separated from his childhood friend, and - as he just recently realised - first love, to join the king's army. Years after, he returns, but dares not to show his face, that is now marked and scarred. He even goes as far as telling the now even more beautiful Gisella, who faithfully waited for him for all these years, that the one she loved is dead. But when the druid is about to force her in marriage, will Ranulf be able to stay away and watch?

After-read thoughts:
Ok, so this short novel was surprisingly cute!
Maybe it is just my luck, but lately all the romance novels I pick tend to be... let's say rougher. And this is way "Unmasking the knight" came as such a pleasent surprise. This turned to be sweet, romantic and beautiful story and with the medieval setting it felt almost like a fairy tale. The bit of magic spell from the Druid helped about this too!
So we have a beautiful maiden, brave and strong witted; and a dark knight, scarred from the battles. And we talk real knight material, all gallant and so. We have a twist on the old childhood friendship turnes to love subplot. Also adding my favourite - it's not the beauty of the face that matters subplot. I wouldn't say it was exactly the beauty and the beasy type of story (as I always think Stockholm syndrome! when it comes to Beauty and the Beast. But I still adore this type of plot whenever it appears). It wasn't like this in Unmasking the knight, but it still was about building trust and love without relying on the visual impact. Oh, oh, and let's not forget the waiting and the reunion. This is another one of my soft spots. I just always admire the strenght of the heroines to wait and believe, even when there isn't even a piece of news and logic says all hope should have been buried long ago. Just a bit of humour - and voila! - the result is the sweet mix that I enjoyed so.
Few thoughts on the cover, I must say I didn't like it much. I took the liberty to check if there was another version, and there was indeed.  This one here speaks of the erotica and romance subplots, while the other captures the atmosphere of the setting. They are both nice in their own ways, but it'd be nice to have something that captures both aspects at the same time... maybe for the longer version of the novel, lol? Because I could easily see it more developped.
I'd reccomend the novel to all romance readers, who'd like a short and fast read, with enough sexy moments, but still keeping it sweet and romantic.

 Заглавие: "Рицарят без маска" (по-точно би било "Да свалиш маската на рицаря", но това е много тромаво, ня?
Автор: Тери Линди
Бележка:кратка историческа новелка, която свалих от Инкспанд в замяна на ревю

Предпрочитно:
През юни едно от предизвикателствата на месеца бе разкази и кратки истории, затова се впуснах да си търся нови. Защото моята колекция не е достатъчно богата. Разбира се, че не.

Историята:
През 609 година едно момче е откъснато от дома си и от приятелката си от детство - която, както той осъзнава, е и първата му любов - за да се присъедини към войската на краля. Години по-късно той се връща, но крие белязаното си от битките лице зад маска. Дори стига до там да съобщи на Жизела, която го е чакала всеки ден и продължава да се надява, че любимият ѝ е мъртъв. Но когато друидът на селото решава, че е крайно време да омъжи Жизела, ще може ли Ранулф да продължи да стои настрани?

Следпрочитно:
Това беше изненадващо сладка история!
Сигурно е просто този мой късмет, но последните любовни романи, които ми попаднаха, бяха все едни... по-груби. Заради корицата и епохата очаквах нещо подобно, но новелката ми поднесе приятна изненада. В крайна сметка се оказа сладка, романтична и красива история в Средновековието, която звучеше почти като  вълшебна приказка. За това помогна и друидът с неговите магии :) Малко като стар козел беше този друид, но не чак толкова лош в крайна сметка XD
Най-общо, имаме красива, смела и умна девойка от една страна, и тъмен, страховит рицар, белязан от битките. Обаче говорим за истински, класически рицари, с цялото галантно отношение и така нататък :D В сюжета се развиват класическите "приятелство, превърнало се в любов" и "не външната красота е важна". Ммм, но не е точно вариация на "Красавицата и звяра" - защото като си мисля за нея и винаги си представям Стокхолмски синдром. И въпреки това К&З ми е любимата приказка, вариации или не, точка.
Това което исках да кажа обаче, преди да се отнеса, бе, че все пак "Рицарят без маска" ми напомни за тази приказка, заради начина, по който героите се учат да си имат доверие, без значение какво виждат - или дори въпреки това какво виждат. Жизела беше страхотна героиня - можеше и да действа, и да чака.  Винаги съм се възхищавала на силата на героите, които могат да изтърпят бездействието и липсата на новини, и да съхранят при това надеждата си и силата на духа.
И освен това - за мое удоволствие - в книжката имаше дори и известна доза хумор :) Йей!

Малко корични мисли. Честно казано, и двете корици не ми харесват особено. Или по-скоро, харесват ми по различни причини, но и двете не улавят атмосферата и историята на новелата. Първата ми напомня повече на съвременна еротика, а втората, въпреки че е наблегнала на историческото, е пренебрегнала романтиката. Щеше ми се да има някакъв трети вариант, който да улавя и двата аспекта. Може би за по-дълъг вариант на новелата :D Ще ми се!

Така че ако имате нужда от нещо късичко и приятно (аз още съм в такова настроение, въпреки че това го четох през юни,  и продължавам да си търся), тази историйка е идеална - има и секси, и забавни моменти, но акцентът си остава на романтичното :)

 100+books - Hosted by Freda's Voice - my progress
 Historical books - Hosted by Ramblings of a Daydreamer - my progress
 Quick fix - Hosted by Jessie's book place - my progress
 New Authors - Hosted by Literary Escapism - my progress
 Outdo yourself - Hosted by The Book Vixen - my progress
Ebooks - Hosted by Workaday Reads - my progress
Free reads - Hosted by Bookish Ardour - my progress
 Romance Reading Challenge - Hosted by Naida - my progress
 Alphabet Soup challenge - Hosted by Escape with Dollycas - my progress
Women challenge - Hosted by Peek a book! - my progress
Monthly mix up mania - my progress


неделя, 24 август 2014 г.

[book review] Чашата на проклятието/ The Cursed Cup



Заглавие: "Чашата на проклятието"
Автор: Лора Лазар

Предпрочитно:
От дълго време се точех на Лора Лазар. Всъщност, тя беше един от първите автори, попаднали в полезрението ми, когато си дадох обета да пробвам да чета повече българска литература. Донякъде заслуга за това имаше и една колежка. Но все ставаше така, че в книжарницата не стигах до нея и си тръгвах с нещо друго. Докато един ден - о, чудо! - при поредната проверка на лавицата под буква “Л” в библиотеката изникна “Чашата на проклятието”.

Историята:
Младата реставраторка Яна се връща у дома, само за да открие, че не може да влезе. Но това, което отначало е взела за не особено уместна шега от страна на приятеля си, бързо прераства в нещо много по-опасно. Започват да се появяват трупове, а уликите сочат към Яна. Междувременно археологът Боян разучава открита наскоро от иманяри древна каменна розета, която също крие тайни. Какви са те и каква е връзката между всичко ще трябва да открие комисарят Михаил Донов…

Следпрочитно:
Нека започна с това, че бях веднага погълната от “Чашата на проклятието” и останах очарована. Всъщност, отначало мислех да оставя това за края на ревюто, но нищо не пречи тогава да го повторя пак :)
“Чашата на проклятието” е класически криминален роман и съвсем заслужено е донесъл награда на авторката си - тя наистина върви смело по стъпките на Агата Кристи, а резултатът ми хареса в пъти повече от творбите на именитата авторка. ( И преди съм си признавала, че от класиците в криминалния жанр, точно тя успя да ме спечели най-малко. Не никак - просто най-малко. )Цялата книга е осеяна с улики, които читателят в ролята на криминалист може да събира, да разсъждава и да открие коварния убиец Very Happy А и тези улики не са оставени самички, а са поднесени на фона на интересни събития, живи герои и диалози, с прабългарски мистерии за вкус.
Героите, местата и ситуациите наистина ме караха да си мисля, че това може да се случи навсякъде, във всеки град - а за хората от един определен град в България това усещане е още по-силно, както потвърди една колежка :) . Признавам, от доста време не го бях изпитвала толкова ясно, особено четейки криминален роман - трескавото усещане за реалност. Беше вълнуващо и може би дори мъничко страшно - но нали не съм от Търговище XD
За всички герои мога да кажа, че ми бяха интересни, макар че точно двамата главни, около които се заплиташе мистерията - Яна и Боян - не ме спечелиха особено, а Яна на моменти откровено ме дразнеше. Всяка от чертите на характера ѝ на други места съм била напълно способна не само да толерирам, но и да харесвам, но точно тук, точно тя успя да ми досади. Дори и Мимето на моменти ми беше по-симпатично! Единственото, което ги спаси тях двамата от ямата на читателското ми негодувание, бе че ги сравниха с двойка влюбени пингвини - е, на това вече не мога да устоя Very Happy
Затова пък абсолютно всички други герои ме спечелиха. Комисарят беше точно какъвто очаква човек да е - намръщен и проницателен, помощникът му е млад, умен и симпатичен (ще участва ли нататък? Защо го гаджосахте още в първата книга? XD ) Злодеите бяха мистериозни, връзките между тях - заплетени, а в пълна тяхна опозиция имаше герои, които бяха така симпатични, красиви и чисти. Тези второстепенни герои ме накараха така да милея за тях, държаха ме на ръба, надявайки се, че подозренията ми няма да се изпълнят.
Голяма играчка беше наистина с всички тези мои догадки и предположения XD Както казах, книгата е изпълнена с улики - има дори и в оформлението. До средата на книгата си бях оформила една теория, но после тя ми се видя твърде очевидна, та почнах да плета нови и нови. В крайна сметка се върнах към първата, но бях под напрежение чак до финалната развръзка.

И накрая, като един финален коментар - мисля, че “Чашата на проклятието” страдаше от синдрома на “Индиана Джоунс и похитителите на изчезналия кивот”.





За тези, които не са гледали “Теория за големия взрив” (защо?!) пояснявам - с или без Инди, нацистите пак щяха да отворят кивота и да умрат. С или без “чашата на проклятието”, имах чувството, че събитията биха били повече или по-малко същите, защото планът на убиеца датира отпреди появата на чашата на сцената. Но също така факт е и че това не прави филма за Инди по-малко интересен, както и “Чашата на проклятието” по-малко вълнуваща.

Обещах да затворя рамковата композиция като повторя - останах очарована от този роман.  “Чашата на проклятието” беше не просто каквото исках и очаквах, а много повече. Казано съвсем простичко, беше ми много хубаво да прочета тази книга и нямам търпение за нови срещи с Лора Лазар и нейният комисар.

П.П. Ето от сайта на Лора Лазар легендата за "чашата" - не е ли прекрасна?


Освен за изброените най-накрая предизвикателства,  това ревю се включва и по точка от Месечното предизвикателство за август във Форум Муза :)

inlove

Title: The cursed cup
Author: Lora Lazar

Pre-read thoughts:
Lora Lazar is an author I had my eye on for some time. Actually, when I first decided I want to focus and read more Bulgarian authors, her works were one of the first I decided I want to try. For this helped a collegue of mine who spoke very nicely of her work. But.. you know how things work - you go to the bookshop and end up going out with entirely different title. I kept cheking the L shelves in the library tho, and one day - surprise! - I spotted the debut novel of Lore Lazar.

The story:
Yana is a young restorer working in the local museum. When she comes back to her appartement aftet a short trip, she finds the lock og her door changed. But what she thought was just a unkind joke from her boyfriend, turns to be something much more dangerous. Dead bodies start to show up - one even in front of her door! - and all evidence  lead to Yana. Meanwhile her boyfriend, the archeologist Boyan is attarcted by the secrets of an ancient rosette, shown to him by an old treasure hunter. Maybe it is the key to all the murders going on - and detective Mihail Donov must find out... before the next murder.

After-read thoughts:

Let me strat with this that "The Cursed cup"sucked me right in and was such a delightful read. Ok, I was planning to finish my review with this, but what is the problem to repeat it in the end? :)

"The Cursed Cup$ is a classic crime novel for it follows the rules of the genre. The award the author recieved - "Following Agatha Chirstie's steps" is much deserved and I must say I enjoyed Lora Lazar's book much more than most of Christie's works. (I've said it before - from the classic names of the genre, she never fully captured me. Not that I don't like Agatha Christie, just mot as much as I enjoy other authors). From the very beginning, the whole book is full with clues and so, the reader can think over the mystery and solve it along the comissar. And this clues come together with interesting situations, characters that really come alive, dialogues I extremely enjoyed AND archeological mystery with secret rituals and beautiful legends.
The characters, the places and the situations really made me thought how possible this all is. How it can happen in every town in Bulgaria, and - as the mentioned collegue of mine said - for the people who live in Targovishte the feeling is even stronger! It has truly been a long time I felt like this - the sense of reality, bit scary and feverish.
I could honestly say that all the characters were interesting - even if the main couple - Yana and Boyan -  didn't win me over. In other books and characters, I could easily bear with all the traits of Yana's character, even not only tolerate them, but enjoy them. But in this story, in this combination, she annoyed me at times. The only thing that saved those two from the pit of my utter reader unsatisfaction, was that they were compared to a pair of penguins in love. Penguins? I couldn't resist it.
To make out for this, all of the other characters I found great. The comissar was a classic - bit grumpy but keen. His partner was young, cute and smart (will we see him in the next books? Why did he have to show up with a girlfriend in the end? XD). The antagonists were mean and arrogant, and opposite to them were other characters, pure and good. The secondary characters were indeed amazing and I enjoyed them greatly - in times I felt more for them than for the so called main couple. They kept me worrying and guessing. As I said, the book is full of clues. Evem the layout of the chapters was a clue of a kind. At some point I was certain I've found the killer. But then it started to seem just too obvious. So I changed it, then came back again XD The book kept me under pressure till the very end.

And one last comment before the end of the review - I'd say this book had the Indiana Jones and the Raiders of the Lost Arc syndrom. For those, who haven't watched the Big Band Theory (WHY!?!) and for those who didn't see the pic up above, I'll explain - with Indiana, or without him, the outcome would be nearly the same. With or without the Cursed Cup, Yana and her friends would be under attack again, as the criminal's plan dated from even before he could considered the Cup as a trophy. Anyway, that doesn't change a bit the enjoyment I got from the book - and with the Cup, things were def more interesting. I mean, who would watch the Raiders without Mr Jones?:D

I promised to finish as I started: this was such a lovely book. I had no doubts in giving it 5 starts and I can't wait to get to the next of Lora Lazar's books.

This book goes to the following challenges:
Real books - Hosted by Swoony Boys Podcast and Fiction Fare - my progress
 100+books - Hosted by Freda's Voice - my progress
 Book bingo - Hosted by Anne and Kristilyn - my progress - mystery 
My kind of Mystery - Hosted by Riedel Fascination  - my progress 
 New Authors - Hosted by Literary Escapism - my progress
 Library books - Hosted by Book Dragon's Lair - my progress
 Outdo yourself - Hosted by The Book Vixen - my progress
 Women challenge - Hosted by Peek a book! - my progress
 Alphabet Soup challenge - Hosted by Escape with Dollycas - my progress