About Me

Моята снимка
Hi there! My name is Nina, a.k.a. as Topcho. I'm a med student from Bulgaria and I like to craft and create, to read and write, and to lose my time in everyway possible :)

Follow by Email

Последователи

Етикети

понеделник, 9 юни 2014 г.

[book review] Eternal Redemption/ Вечно изкупление

Заглавие: "Вечно изкупление"
Автор: Пол А. Вундерлих
Бележка: това е самостоятелен разказ и освен това е копие за ревю

Предпрочитно:
Спрях се на тази история, първо, защото е разказ - и по този начин се вмества в юнското предизвикателство, а също и в читателските ограничения, наложени (донякъде) от сесията. Освен това - най-вече - ми напомни на Лорес от Сеймаден. Но наистина, толкова много неща ми напомнят на Лорес, повечето от които абсолютно несвързани, че това не е от никакво значение.

Историята:
Детенор, Крал на света, най-могъщият некромант, живял някога. Но никой не подозира откъде идва силата му и каква тайна го изяжда отвътре - някога той е сключил сделка с дявола, разменяйки любовта за власт. Но сега ще стори всичко, за да си я върне обратно.

Следпрочитно:
Едно от първите неща, които ми направиха впечатление, беше стилът. Авторът е заложил на тежък, многословен език, който навява мисли за готически замъци. Някои истории - и разказвачи - могат да поемат такъв стил, други - не. За щастие, тукашният случай спада към първата графа и стилът на разказа и пасна идеално с тази фаустовска история. За отбелязване е обаче, че от време на време езикът става по-лек и съвременен. Нямам идея дали това е било търсено, нито пък имах нещо против - даже сравнението на облаците със слонове-албиноси, което Кралят прави, докато гледа драматично точещите се войски, ме накара да се смея с глас.
Стилът - едно на ръка. Авторът го беше впрегнал добре и умело се беше справил  описанията и изграждането  на атмосферата. Пустият и самотен дом на Детенор, безнадеждността, лъхаща от входа към Ада, смразяващият ужас пред менящия се образ на дявола имаха не по-малка роля от самите думи и дела на главния герой за цялостния ефект. При началните сцени  с легионите даже си мислех, че авторът би е справил доста добре ако се заеме с някое епично фентъзи в ретро стил.
Героите - Кралят и Дяволът - бяха интересни най-вече с това, че не бяха създадени, за да спечелят на своя страна читателя. Бяха персонажи-символи, тук, за да послужат на историята. Което, поне на мен ми се струва, е по-редкият случай. Или поне на мен все ми се падат истории, които са подчинени на персонажа. Детенор не е за харесване - въпреки че в началото човек може да изпита съжаление към него, постепенно тава ясно, че мотивите му са по-скоро себични, и той страда повече от собствената си самота, отколкото от угризения - защото когато буквално пратиш някого по дяволите, не очакваш там всичко да е цветя и рози. Упс, почти казах спойлер! Дяволът пък, хм, си е дотолкова жесток и ужасен, че дори и да се изкушиш да избереш неговата страна, бързо подвиваш опашка.
В светлината на казаното, сблъсъкът между двамата протече задоволително (макар и твърде визуално жестоко за мой вкус) и бях много доволна от края.
Главният ми източник на недоволство бяха някои аспекти от поведението на Краля. Например: идеята, че с новопридобитите си сили ще успее да спаси любимата си беше един от доводите,  които той се самоубеди да сключи сделката. После обаче се държеше, все едно това за пръв път му идва наум - с всичките "О! Дали е възможно!" и прочее, хич не звучеше да е забравил и да си спомня. Освен това - след толкова щателни проучвания успя да влезе в ада и планът му беше... да помоли учтиво? А, и да обещае отсега нататък да се държи прилично и да бъде добър човек. Ако се опитва да убеди господаря на злото, не се ли предполага да му обещава обратното?
Беше ми странно.
Но както и да е. Другите елементи на разказа, както и това, че просто ми беше приятно да го чета (макар че, признавам, отне ми малко повече време) ми се реваншираха за това, което не харесах. Така че четири звездички.




Title: Eternal Redemption
Author: Paul A. Wunderlich
Side note: it's a short story and also a review copy

Pre-read thoughts:
I intially picked the book, because it reminded me of Seimaden and Lores. Too many absolutely unrelated things remnd me of Lores, so this doesn’t really matter. Also, this is part of short stories monthly challenge.

The Story:
Deathenor, King of the World, the most powerful necromancer. But who knows the secret of his power that is eating him from the inside - he made a pact with the Devil, selling love for power. But now, he will do anything to get it back.

After-read thoughts:
As you can guess from the synopsis, this short is a spin on the classic story about the the deal with the evil, and a nicely done one.
Maybe the first thing that I noticed was the writing style. It is heavy, ornamented, bit old fashioned. Some stories - and story tellers - can handle such style, others can not. This is without doubt the first case, as they fit very well and I greatly enjoyed reading it, tho I admit it took me a bit more time and wasn’t as relaxing (  I was in search of short stories for in between my studies). From time to time however, the style goes more “down to earth”. I don’t mind the mix, and even the “albino elephants” made me giggle.
One of the biggest strenghts of the author is in describing and in building the autmosphere. You could truly feel the emptiness in the house, the desperation on the path to hell, and in the end tremble in fear in front of the ever changng image of the devil. I would love to read something longer from the author, with such power and intensity, maybe some kind of epic fantasy :)
The characters were interesting - the Devil and the King - even more for the fact that they were here not to be liked by the reader, but to tell the story and the moral of it. I couldn’t sympathy the King - even in his determination to make thngs right, he was stll selfish and cared more for the lack of love in his life than the fact that he probably doomed his wife to eternal torment (because when you trade someone to the devil and sent her to hell, you couldn’t really expect them to have the greates of times, could you? but no spoilers). The Devil was, well, evil. The clash between the two was powerfull and I must say, I was quite satisfied with the ending. ( Hey, I‘m not evil! It is just good like this!)
My only sourse of unhappiness was some aspects of Deathenor’s behavior. Using his great power to save his wife was one of the points he used to intially make the decision to sell his wife. But later, he acted like the idea has just came to his mind, with all the “oh, could it be?!”, it wasn’t like he had forgortten it, or put it for later while still hungry for power. I couldn’t help but wonder - with all the research, his only plan was to beg the Devil to undo the pact? And why would he try convinicing him by promisng he’d be a better man - this is the Davil after all, isn’t it supposed to be the opposite?
Maybe I’m wrong but those just sounded weird to me.

But even with this, I could say that the story telling repaid me for what left me unsatisfied and overall I was peaslly pleased with this short story.