About Me

Моята снимка
Hi there! My name is Nina, a.k.a. as Topcho. I'm a med student from Bulgaria and I like to craft and create, to read and write, and to lose my time in everyway possible :)

Follow by Email

Последователи

Етикети

събота, 26 октомври 2013 г.

[book review] Guardians at the gate/Пазачи на портата


Заглавие:"Пазачи на портата"
Автор: Рей Даколиас
е-копие от Inkspand

Предпрочитно:
Когато бях малка, книгата на Роалд Дал „Матилда“ и филмът по нея бяха сред любимите ми. Гледала съм го сигурно десетки пъти. Когато прочетох анотацията на тази книга тук, която разказва за – почти буквално – окупацията на едно училище от директорката, образът ѝ се сля в съзнанието ми с този на страховитата госпожица Трънчбъл; и така започнах да чета с идеята че ми предстои една „Матилда“ за вързрастни и от учителската перспектива.


Историята:
Маргарет Карбънкъл е свръхамбициозната нова директорка, която вижда себе си като кралица, и почти като богиня на новото си училище. Нейната единствена цел е да поддържа имиджа на училището чрез високи резултати от годишните оценъчни тестове – дори и това да значи да премахне от програмата всеки предмет, който не се включва в тях и децата да минат на строга диета от граматика и алгебра. Опиянена от чувството за сила, което позицията ѝ дава, тя не се свени да наложи абсурдно строги правила на учители и ученици и с наслада наблюдава как „поданниците“ ѝ са обзети от страх и отчаяние, докато накрая сами не се отказват от мечтите и достойнството си. Само една малка група учители ще се осмелят да възстанат срещу нея – но дали ще постигнат нещо?


Следпрочитно:
Книгата засяга доста наболели въпроси, разглеждайки отблизо образователната система на САЩ. Оказва се, че проблемите им са си доста универсални и ситуациите могат да се пренесат не само в други страни, но и в различни други професии и отрасли, които са започнали като едно, а с времето им е наложено да се превърнат повече и повече в бизнес. Сблъсъкът между администрацията и служителите, коренно различните им очаквания и подходи, тезата за „клиентът винаги е прав“ - а когато бизнесът е училището, а клиентът е ученикът – къде е правото; доколко са еднакви всички деца, та да очакваме еднакви резултати от тях – книжката задълбава доста по тези въпроси.
Заглавието ми беше доста любопитно, тъй като в началото нямаше голям смисъл, но още в първите глави се разкри, че това е сравнение с пазачите пред вратите на трудов лагер, като каквато се изживява директорката Карбънкъл. Сравнението си е доста силно, и още от това си личи голямата доза емоция, която авторът е оставил върху книгата. Нямам идея дали е бил някога в подобна на описаните ситуации, но някои места наистина сякаш говореше директно чрез героите си – особено в отвореното писмо на Джеймс. Емоцията в книгата е една от силните ѝ страни и наистина човек съпреживява и съчувства на младите учители, разкъсвани между желанието си да работят с децата и страха да не изгубят работата си. Същевременно обаче на места звучи малко едностранчиво, и е гарнирано с доста ирония, границеща със сарказъм.
Обикновено съм голям фен на дългите изречения – дайте ми фрази по половин абзац – ще ги изпапкам без да ми мигне окото. Но тук и на мен ми приседнаха малко, защото почти всички изречения бяха по половин-един абзац. Така или иначе, като цяло беше бързо и приятно четене-заради-самото-четене.
И така – обобщение досега – стилът и темата на книгата определено ми допаднаха, но начинът, по който историята се разви в крайна сметка определено не ми беше по вкуса.
В началото на книгата са представени героите, училището, проблемите, и всичко започва да се развива по един абсолютно нормален начин, ден по ден, и нищо не подсказва, че изведнъж в последната част на книгата ще се изсипят тумба герои от приказките да оправят нещата. Тази промяна ми беше твърде рязка и не на място.
По-голямата част от историята беше „нормалната“, където проследявахме тихата война – или Играта – между Маргарет и учителите, и определено по-добрата част. Наистина те те печелят за каузата – особено Джеймс – и с нетърпение очаквах да видя как ще се развие планът им да разкрият на света незаконните практики на директорката. Историята обаче ги остави на етапа, в който бяха решили да се покрият и поне временно да се правят, че изпълняват всичките ѝ заръки. Наистина исках целият план да се развие докрай, както и много от героите, които бяха представени, но сякаш не напълно – като Джой и Селест – да вземат повечко участие. Даже би било интересно да узнаем повече за сина на Маргарет и връзката между тях.
И точно в този момент, когато е всичко е скрито-покрито, дошла е Коледната ваканция, поне аз очаквам след нея да настъпи големият сблъсък и да се разреши всичко – историята се завърта - не на 180 градуса, а по-скоро на 560, след което поема право нагоре. Дори и аз не мога да реша какво е мнението ми за това. От една страна, трябва да си призная, че ми беше интересно да прочета преразказаните приказки с Маргарет в главаната роля, където тя се опитваше да изкупи вината си. Обичам приказки! Но наистина тук не им беше мястото. Сякаш началото и края на историята бяха от две съвсем различни книги. Пък и така посланието е доста смесено – в крайна сметка учителите не постигат никакъв резултат от своите действия, а да се надяваш на помощ от Хензел и Гретел при проблеми с шефа е малко нереално. Определено щеше да ми хареса повече, ако:
  1. Цялата история беше без нищо свръхестествено. Учители, ученици и родители успяват да отхвърлят тиранията на Маргарет. Това би бил предпочитаният от мен вариант, още повече че сякаш натам се бе запътило всичко.
  2. Да се запази фантастичната развръзка, но по някакъв начин да се подскаже присъствието на свръхестествени сили, за да не бъде сюжетната смяна толкова рязка. Сега има само една кратка среща на Маргарет със сирачетата, които по-късно се представят като Хензел и Гретел. Ако дори само последната обобщаваща глава за приказките беше в началото, щеше да омекоти нещата.
  3. 1 + 2 По някакъв начин усилията на учителите и свръхестественото да се преплетат (дори и без учителите да узнават за това) и отново да се стигне до заветния хепи ендинг.


В крайна сметка, тематиката и емоционалния заряд на книгата ме спечелиха, но ходът на историята не. До последните глави оценката ми беше твърдо четири звездички, което ще рече „Наистина ми хареса“, но до края падна на 3.50. 

~~~
Title: Guardians at the gate
Author: Ray Dacolias
e-book for review from Inkspand

Pre-read thoughts:
 When I was a kid, Matilda by Roald Dahl was one of my favourites. When I read the description of this book, my first thought was about the terrifying Miss Trunchbull and with this idea in mind I started the book. 

The story:
 Margaret Carbuncl is the monstrous new school principal, who sees herself like a queen and almost like a goddess who rules with fear her teachers. Obsessed with power and the idea of keeping the image of the school at its best, she is imposing strict rules over students and teachers. Along the way she ruins lifes, drives people desperate, forcing them to give up on their dreams and dignity - and taking a great pleasure of it. So what would the small resistance group in the school do?

After-read thoughts:
What I liked most in this book is that questions some pretty important subjects - that maybe many people would rather not delve into. While I am not an USA citizen, I read about the school system with great interest, and I can vouch that there are similar problems everywhere - not only in different countries in the world, but also in various areas that turn more and more into business; the clash with administration and etc.
The choice of the title has a very strong impact on me comparing Mrs Carbuncle and her alies to guardiand at prison's gate.
I don't know if the author has personally been in a position similar to the characters, but the tone of the book was very emotional. In some places, especially in James' letter, I had the feeling it was the author speaking. The book has a lot of irony, bordering sometimes to sarcasm and can sound a bit harsh.
I am usually a big fan of long sentences, but I know this can put many people off. And here the majority of the phrases were a bit too long even for me. But overall I enjoyed the style of the author, for me it was fast read.
So I vote up for the theme/genre of the book and the style, but I had an issue with the way the story goes and it really threw me in confusion.
The book starts presenting the characters, the school, the problems and their development in a completely normal, slice-of-life kind of way, and the suddenly in the last part of the book we have fairy tale characters and divine powers fixing things up. The change was very sudden for me, and this was the deus ex machina ending I really don't enjoy.
In most of the book we follow the silent battle - or the Game, as it is reffered to, between Margaret and the Teachers. It was my favourite part. I felt for them and especially liked James, so I was impatiently waiting to see what will come from their plan, but the story left them at the point of hiding. I really wanted to see more - especially of Joy and maybe Celeste, but actually all of the teachers - to see the results of their resistance. I thought it would be interesting even to know more of Margaret's son and his relationship with his mother.
And then, in the last part of the book, it all had a weird turn. I can't set my mind about this. At one hand, I have to admit I enjoyed the retelling of the fairy tales with Margaret in them. But it all came just out of nowhere and considering the way the story was going, it left me rather unsatisfied. The first and the last part were separated, it was like they were from two very different reads. And like this, the message of the story is very mixed. I think I would love more if
1) The story progressed without any supernatural elements - following the actions of the teachers that, maybe with the help of the kids (just like Joy was doing) succeed to overthrow Margaret, showing her real face to the world.
or 2) Keeping the fairy tale and divine conclusion, but giving more hints of the presence of the supernatural along the way. Right now, the only hint the reader had was the brief meeting of Margaret with the orphans. I think this would make the transition more smooth and acceptable. If only the last chapter was instead in the beginning, I would have been more prepared of the fairy tale twist ahead.
or 3) Combining 1 and 2 - where the teachers' efforts entwine with the supernatural justice.
I liked the genre and the emotion in the book, but the story turn left me unsatisfied. From a firm 4 stars(which is I really liked it) in the middle of the story, by the end it was more like 3.50.

Challenges/Предизвикателства
 Paranormal reading - my progress 
 Let me count the ways - my progress
 Monthly mix up mania - my progress 
 A to Z - my progress
 .Book Bingo - my progress
 Telling tales - my progress
 Witches and witchcraft reading challenge - my progress
 New Authors- my progress 
 Outdo yourself - my progress
 .Free reads - my progress
 Quick fix challenge- my progress

неделя, 13 октомври 2013 г.

[book review] Душа/Anima

Заглавие:"Душа"
Поредица: Sanguis, Anima, Luna Plena
Автор: Александрина Железова


Предпрочитно:
След като преди няколко месеца прочетох „Кръв“, първоначално бях решила да се съсредоточа върху други книги и да не продължавам с тази поредица. Забелязах обаче „Душа“ в библиотеката и си рекох – айде сега, защо пък не? По принцип не обичам да оставям недовършени работи.
Първо малко корични впечатления (които, както и цялостните, са малко объркани). Първата определено беше по-хубава.От една страна, наистина оценявам това, че кориците има връзка с написаното между тях и са направени с мисъл. От друга обаче... да речем, че корицата на „Душа“ би могла да носи заглавието „Да изпълзиш от чаршафите: Първи срещи с будилника“ (ако някога напиша мемоари, ще се казват така). Единодушното мнение на съвета, събрал се на заседание на по тортичка в „Неделята“ след посещението ми в библиотеката бе, че продажбите на „Душа“ биха скочили неимоверно, ако на щандовете в книжарниците книгата бива поставяна със задната корица нагоре, където е снимката на авторката (тук е даже по-хубава снимката, отколкото на първата книга).

Историята:
Душата на Дара е откъсната от плътта ѝ и младата жена е принудена безропотно да гледа как тялото ѝ бива обсебено от незнаен демон. Тайнственият ѝ любим Евиан се пробужда от продължилата години кома, като този път носи спомените си със себе си. Не по-малко мистериозният Кристиян, демонът от клиниката, също е тук, със собствени планове за Дара. И двамата ще ѝ поднесат жестоки истини за нея самата и за света, в който живее. За капак на всичко приятелите на Дара са в опасност, сестра ѝ е отвлечена, а двете същности в душата на майка ѝ са насилствено разделени. От двете страни на воала между различни измерения, ангели и демони трябва да координират усилията си, водени от една цел – да върнат душата на Дара обратно в тялото ѝ – и то преди да е дошъл крайния срок.

Следпрочитно:
Наистина приятна изненада! Особено имайки предвид известните предразсъдъци, с които пристъпих към книгата. В края на първия том се чудех повече дали не би било добре Дара да инвестира в кранче към бедрената си артерия, отколкото за съдбата ѝ. Още от началото на книгата обаче тук действието ме въвлече. Колкото „Кръв“ ми беше бавна и протяжна, толкова „Душа“ е стремглава и препълнена със събития – чак първата книга в един момент изглежда само като прелюдия към случващото се тук, и на човек му се приисква нещата да бяха малко по-уравновесени. Това предполагам се дължи донякъде и на разликата в обема -“Кръв“ е с около 60 страници по-дълга.
Почти във всяка глава има разкрития, от повечето от които останах наистина доволна. Абсолютно всички герои, представени в първата книга, взимат участие тук, и то дейно – а освен тях и още няколко новопоявили се в това томче. Пътищата им се преплитат непрекъснато, решенията, които взимат, променят съдбите им. Вече наистина това са герои, които представляват интерес, герои, заради които си струва да четеш по-нататък.
За мое съжаление се потвърди, че това не е стилът, при който изпитвам удоволствие, докато чета - макар че от моята гледна точка имаше подобрение.. Имаше някои моменти, които наистина ми харесаха – диалозите ми допаднаха повече, отколкото тези в първата книга;имаше намеци за хумор(който болезнено ми липсваше) сравнението за измеренията с топ листи беше добро и уместно, а някои епизоди - особено с Крис – ми станаха любими. На първо място – епизодът с кафето (ооой, добро демонче, мило демонче, носи кафееее ^____^ ), после – надразнен Крис издевателства над мотора и размахва чорап пред лицето на Сам. За протокола – поне засега той не ми е от любимите герои, но моментите с него определено бяха най-добри. Плюс пилето (на) жар.
Разкритието за миналото на Лилит също беше интересно (особено това за зестрата ми хареса), но фактът, че буквално беше повторено два пъти дума по дума на различни места в книгата уби удоволствието. Пък и постоянните вметки в скоби по-скоро ме подразниха, а структурираните по този начин моменти:
Отчаяние.
Отчаяние.
Отчаяние“

или

ЗЛОБА!
ЯД!
ЯРОСТ!
Но мълчеше...
...и стискаше зъби.“

те по скоро ме караха да врътвам очни ябълки към тавана, отколкото да почувствам напрежението и емоцията на дадена ситуация. А употребата на "снага", "нозе", "порцеланова кожа", "чиста душа" и подобни до известна степен мога да толерирам, но в един миг и те водят до гореспоменатото таваносъзерцание.   Е , въпрос на вкус, казало котето...
Но дори и по този параграф „Душа“ надмина предшественичката си.
В края на книгата всички карти са свалени, тайните са разкрити; всички играчи са ясни, но последните ходове още не са разиграни. Някои неща си останаха недоизказани, макар че имаше хинтчета за тях. (оуу, да не би Еви да е хванал еднопосочен надолу? Честно, ако бях ангел и имах колега на име Евиан, нямаше да спра с подмятанията какъв се пада на Ева).
А аз пък в крайна сметка преминах от отбора на хората, които не щат да се занимават повече с тази поредица към този на любопитните да разберат какво става по-нататък, не ме срам да си призная. Надявам се положителната (поне от моя гледна точка) градация да продължи и третият том да не ме разочарова, защото към него ще пристъпя с високи очаквания.
Душа“ има от мен оценка ~ 3.60 , но с чиста съвест закръглям на 4 от 5 звездички. Своята роля изиграха елементът изненада, както и това, че все пак "Кръв" я лиших от няколко стотни.

Извод: давайте книжки на библиотеките, вижте как ми промениха мнението XD

П.П. - защото и ревюто на първата книга имаше. Доста показателен за интереса, който предизвикаха у мен първата и втората книга е фактът, че чак по средата на „Душа“ забелязах, че името на майката на Дара е Аблена. АБЛена. Толкова страници мозъкът ми автоматично го бе приемал като Албена. Не мога да кажа, че това ме направи особено хепи – ами че то звучи като аблация. Гиу.



 Title: Anima (Soul)
Series: Sanguis, Anima, Luna Plena
Author: Aleksandrina Zhelezova

Pre-read thoughts:
After reading the first book few months ago, I decided it was just not worth it going on with this series. But last week I spotted the second one in the library and ended up taking it with me.
Now, some cover thoughts (they are pretty messed up, kind of like my whole opinion for the books). The first one I def liked better. I appreciate the fact that the covers are actually realted to the content of the book and the main heroine, and go well together. But this one here could as well be the cover of "My alarm clock and I: a difficult relationship" (if I ever write I autobiography, that would be the title.) Anyway, the council that gathered for a piece of cake and some coffee after my visit to the librabry, unanimously voted that the book would have higher slaes if left with the back cover on the top. I was too lazy to make an actual photo of the backcover, but it is featuring the above picture of the author.

Story:
Dara's soul is torn from her body and she can do nothing while watching a demon posses it. Her mysterious lover Evian awakes and now has his memories back. And Chris, the demon from the asylum, has his own plans for Dara. Both men are bringing her world down, uncovering secrets that will change her forever. On top of everything, her friends are still in danger, her sister is kidnapped, her mother's soul is divided in two and is withering. On the two sides of the thin veil between dimensions, demons, angels and humans must cooperate in order to bring Dara's sould back to her body - and before her time's up.

After0read thoughts:
Now, that was a pleasent surpise! I admit, my hopes weren't very high. In the end of the last book I was mosltly annoyed that Dara was stabbed in the leg - again - rather than worried about her. But this book pick ups from where Sanguis left, and even with its shortcomings, didn't bore me. As the first one was slow and tedious, as much Anima is fast-paced and full of action. To the point where Sanguis seems like nothing more but a boring prologue, and I really wished the two books were more equal. I guess the amount of pages mattered too - Anima is about 60 pages shorter.
In almost every chapter something happens, there is a discovery or some kind of twist. All of the characters presented in the first book take part, along with a few new comings. Their paths interwine, and these are finally characters that interest you and  push you to read further.
Unfortunately, the style is still not what I would enjoy most, but still I liked it better than in the first book. The dialogs especiallymq, and there were hints of humour - something I painfully missed. I liked the comparison of the dimensions like paper, and I even had fav moments - first with Chris and the coffee (aww cute demon, nice demon, fetching intradimensional coffee!) and then again him raging over the bike and shoving a sock in Sam's face.
The moment with Lilth's past was nice too, but the fact that it was repeated almost mot-a-mot twice kind of ruined it. Besides, the constant explanations in parantheses annoyed me, and the moments like
"Despair.
Despair.
Despair."
made me roll my eyes rather feel the emothional depth of the situation. Besides, I think there is a limit of how much "pure soul", "tender skin" and "porcelain skin" one can take.

But even so, Anima was far better.
In the end of the book all cards are down, but the final moves are yet to be made. I think most of the secrets are out too, if we count some hints ( aww, is Evian having a one way ticket down? Seriously, if I was an angel and had a collegue named Evian, be sure I'd poke him daily about why is he named after Eve). 
Anyway, I am now, maybe not in the fan club, but at least in the team that will wait for the final third book. I hope it will keep getting better! So Anima's actual rating is about 3.60, but I round it to 4 out of 5. I think it deserves it, the element of surprise payed well, and I felt a bit guilty for rounding down the rating of Sanguis

P.P. - just because the first review had one too. I think one fact shows well the difference in interest that the first and the second book provoked. Only in the middle of Anima I noticed that Dara's mother was named Ablena. ABLena. All the time my brain was switching it to Albena. I can't say I am happy about this discovery - it sounds like ablation. Blah

Challenges/Предизвикателства

[book review] Кръв/Sanguis

Заглавие:"Кръв"
Поредица: Sanguis, Anima, Luna Plena
Автор: Александрина Железова
 
Предпрочитно:
Купих тази книга миналата година, затвърждавайки решението си да чета повече от български автори. Освен това беше част от доста изгоден и приятно тежък (под това разбирайте, че след 10 метра ръцете ви са виснали до тротоара и чувате как междупрешленните ви дискове пищят нещастно, но продължавате да мъкнете, защото са книги) комплект от свръхестествени сапунчета. Освен това името на поредицата привлече вниманието ми, та може да се каже, че се прибрах доволна и с болки в раменете.

Историята:
Години наред Дара получава плашещо истински съновидения. Измъчвана от тях и от тайнствените си сили, които не ѝ позволяват да се сближи с никого, тя крие всичко в себе си. Но нещата излизат извън контрол, когато кошмарите ѝ се пренасят непосредствено в нейния живот, бидейки едновременно предупреждение и заплаха. Дара копнее единствено да предпази приятелите си и семейството си, но за да го стори, ще трябва да разкрие тайни от миналото си, скрити в собствената ѝ кръв.

Следпрочитно:
Наричат тази книга „българският отговор на „Здрач“ и „Дневниците на вампира“ . Подобни сравнения наистина мразя, но ако бях обърнала внимание по-рано, сигурно нямаше да пристъпя със същите очаквания, тъй като не съм фен на „Дневниците“ в книжна форма и на „Здрач“ под никоя форма. Въпреки че „Кръв“ като история няма нищо общо с нито едно от двете гореспоменати произведения, наистина ми напомни на тях. Най-вече като стил на писане – макар че не мога да посоча какво точно в стила на писане, но при всички тези книги той не можа да ме хване. „Кръв“ не е дебела книга, но ми отне доста време да я свърша, като понякога минавах поредната глава повече от упорство, колкото от интерес.

Основната идея на книгата и завръзката са си интересни – за Дара и неконтролируемите ѝ, граничещи с проклятие сили. Същото важи и за намекнатото от пророчеството в самато начало – за отрочето на демон и човек, което ще има власт над живота и смъртта, и ще може да сътворява, както сам Бог. Но някакси събитията, които в хода на повествованието трябваше да развият тези идеи, не можаха да ме заинтригуват – нито инцидентите с приятелите на Дара, нито библиотечните моменти, нито общо взето болничните. Трябва да призная обаче, че нещата малко се промениха в последната около една четвърт от книгата. Появата на майката на Дара и разкритията, които направи тя, ме хванаха неподготвена. Горе-долу от този момент нататък сюжетът на книгата започна да набира скорост и бавно, но сигурно, да става по-интересен. За съжаление обаче, това не беше достатъчно, че да мога с чиста ръка да закръгля финалната си оценка към по-горния знак.

Героите. Някои ми бяха по-интересни, други по-малко, трети пък хич, но никой от тях не можа изцяло да ме спечели за своята кауза и да ме направи съпричастна. Едно почти-изключение беше Фил, но това може да се дължи и на факта, че по-това време бях подвластна на чара и на един друг литературен съдържател на бар (True Blood, anyone?). Но наистина, това беше героят, който ми стана най-симпатичен.

В заключение: „Кръв“ комбинира доста добри идеи с бавно и в известна степен затормозяващо развитие на събитията и стил, който на мен лично не ми е съвсем по сърце. Щеше ми се да дам повече, но реалната оценка за това, доколко ми хареса книгата, си е две звезди.

П.П. Прочетох „Кръв“ някъде през пролетта, а преди няколко часа завърших втората книга от поредицата. Не е особено редно да си пренасям впечатленията от нея върху първата част, но „Душа“ наистина ме изненада изключително приятно. Това, естествено, не може да промени мнението за „Кръв“ (водата под моста си изчете... т.е. изтече), но променя нещо друго – сега без угризения мога да препоръчам тази книга на този, който може да се зареди с достатъчно търпение, че да стигне втората. 

Title: Sanguis (Blood)
Series: Sanguis, Anima, Luna Plena
Author: Aleksandrina Zhelezova

Pre-read thoughts:
I bought this book last year as part of my promise to read more by Bulgarian authors. It was also in a quite cheap and quite heavy pack of used supernatural books, so when I cam home with it I had an aching shoulder but a happy heart

Story:
For years Dara has been suffering from terrifying nightmares. This, and her mysterious powers, that forbid her to get near to anyone - it all leads to a quiet and close life for her. But things are getting out of control when she begins to see in her dreams people of her daily life. The nightmares become something more of a warning - now they turn into danger and Dara can't deny it. In order to save her friends and family she will have to use the powers she recents so and delve into the past to discover secrets, hidden in her own blood.

After-read thoughts:
The back of the book says that this is "the Bulgarian answer to Twilight and The Vampire Diaries". I really hate such comparisons, but if I was to notice this one before reading the book, maybe I would have less expectations. It is true that when it comes to the story, Sanguis has nothing to do with the other two. But it indeed reminded me of them - maybe in the writing style, tho I can't note what exactly in the style. But all of the books couldn't got my attention. Sanguis isn't a big book - about 280 pages, but it took me really long to finish it and often I started the next chapter out of stubborness and not of curiousity.

The basics of the story are actually good. I liked the idea of Dara's powers, almost like a curse. The book also begins with a rather interesting "prophecy" about the child of a demon and a human, that will have powers of life and death and will be able to create new life. But all that happened next, that was supposed to help develop these ideas, failed to capture me. Even moments that were supposed to be dramatic and important, as what happened between Dara and her friends, the accidents in the library and the hospital. I just kept going through the pages.
Actually things got a bit better in the final part of the book. From the moments Dara's mother showed up, and with the things she shared with her daughter, the story started getting more interesting, slowly but surely. Unfortunately, not enough for me to give a higher rating in the end.

The characters. Mmm, some were kind of interesting, others - not at all, but again none made me feel for them. An almost-exception was Phil, but that was maybe because when reading I was still under the power of another imaginary bartender (True Blood anyone?)

To sum things up: Sanguis combines a nice idea that is brought in a slow, almost tedious way and in a style that's not of my favourites. I wanted to give more, but it is two stars from me.

P.S. I read Sanguis some time this spring, and I finished the second, Anima, just few hours ago. I don't think it is right to change my opinion on the first book based on the second, so my rating stays, but now at least can recommend to fans of the genre with enough patience to get to the second instalment.

Challenges/Предизвикателства
Paranormal reading - my progress 
 Books in a series- my progress 
 Let me count the ways - my progress
 Monthly mix up mania - my progress 
 Heavenly challenge - my progress 
 Urban fantasy and paranormal romance- my progress 
 1st in a series - my progress
 A to Z - my progress
 Book Bingo - my progress
 Romance reading challenge - my progress
 New Authors- my progress 
 Outdo yourself - my progress
 Women challenge - my progress 
 Quick fix challenge- my progress 
 TBR mountain challenge - my progress