About Me

Моята снимка
Hi there! My name is Nina, a.k.a. as Topcho. I'm a med student from Bulgaria and I like to craft and create, to read and write, and to lose my time in everyway possible :)

Follow by Email

Последователи

Етикети

сряда, 31 юли 2013 г.

[book review]Beware the Hawk/Пази се от ястреба

Заглавие: "Пази се от ястреба"
Автор: Ей Джей О'Конъл
От Goodreads First reads

Предпрочитно:
Каквато съм забляна, от момента, в който съзнателно се включих в томболата и този, в който най-накрая прочетох книгата, в съзнанието ми беше останала само една дума - "Съпротивата". Така че отворих тази книга с идеята, че иде реч за френската съпротива. Мани Бостън, мани Айфони. Съпротивата.
Между другото, това е пълп фикшън, което нямам идея какво е, но изглежда е това.

Историята:
Едно безименно момиче с ярко розова коса и виеща се татуировка. Която се занимава с едно - доставки. На различни неща, които обаче винаги остават скрити под слоеве амбалажна хартия. Работата ѝ е лесна - отива, казва кодовите думи, чува верния отговор, взима и предава нататък. Докато нещо не се обърква.

Следпрочитно:
Следпрочитно, това не е история на френската съпротива. Но Е история за една съпротива, макар че до края не става ясно каква и за какво - и срещу кого се бори.; а също така нашият куриер и водач в историята така и си остава неназован. Розовото момиче разказва, води те, куцукайки, през Бостън, понякога мисълта ѝ и се отклонява назад, понякога плахо наднича напред. И ти я следваш, и гледаш да не се изгубиш в снега, така както се случи с Дани, и се ослушваш да чуеш кой ще каже вярната парола - "Пази се от ястреба".
Въпреки че, кажи-речи, нищо не става ясно, четенето на това книжле си беше удоволствие. Дълго е само 41 странички.Това е от този тип четива (на които напоследък ми върви), които са за един дъх, докато се поклащаш по завоите на извънградския автобус например (или докато чакаш градския - времево може и да е едно и също). Май и точно това е пълп фикшън. 
Докато четях, ми беше изключително... цветно, като в онези филмчета или снимки, минати през фотошоп, или - ето, намерих точното сравнение - така, както виждаше Джон Доу от сериала. Сещате ли се? Всичко е толкова черно-бяло за фон, като се почне от готината ноар корица, през нощта, когато я събуждат за новата задача; в целия Бостън, сив и кален, докато не го покрие бялата снежна пелена и във вихрушката направо ослепяваш. И насред далтонистичната картинка, блясват цветните петна от текста. Розовата коса на куриера. Оранжевите кецове на Лео. Проблясващият екран на айфона. Кръвта по белия сняг.
Все пак, през по-голямата част от историята, си мислех, че ще я оценя с три звездички - хареса ми. После, на 37 страница, я оцених с 4

Evrything seemed to be covered in powdered sugar, and I knew then that I could not spatter a white world like that with red.

След това, на най-последната 41 страничка, на най-последния абзац, реших, че ще е 5. Не защото я спечелих, не и заради ярко розовия автограф, който сега изглежда още по-намясто, отколкото когато я отворих за първи път.

Do you know? It's not like I'm going to get a chance to tell anyone, right? I recognize that iPhone. I know why you're here.

В заключение, първо - не се доверявайте на хора с айфони. Второ, това е едно бързо студено коктейлче, от тези, които стават все по-добре към дъното на чашата. За задачата, която му беше поставена, Ястребът се справи отлично, затова и в последния момент си завоюва високата оценка.

~~~~
Title:Beware the Hawk
Author: A.J. O'Connell
Source: Goodreads First reads

Pre-read thoughts:
Have I ever mentioned that my memory is like a goldfish's? From the moment when I actually read what the book I'm enetering a giveaway for, is about, and the moment when I actually read it, there was only one word left in my mind - Resistance. And of course, I decided it was about France. What, iPhones? Boston? The Resistance.
By the way, this is pulp fiction, tho I'm not 100% sure what pulp fiction actually is  - but this seems to be the thing.

Story:
One nameless girl with dyed in bright pink and a tatoo winded around her body. She has a simple job - deliveries. Of stuff, different stuff, that often stays hiddend beneath layers of paper. Her job is easy - goes, says the code words, takes the packages, passes it on - and it is all done. Untill something goes wrong.

After read thoughts:
Well, this is not a stpry about the French Resistance. But still, this is a story about a Resisitance - tho till the end we still don't know what is this organisation and what is it resesting to - and our storry teller and guide is left unnamed too. The pink girl leads as, limping, through Boston, sometimes her thoughts go back in the past, sometimes the run shyly forward. And you follow her, carefully, watching not to get lost, like Danny in the blizzard, and listen to hear somewone saying the code words - Beware the Hawk.
Even if little became clear, it was still a pleasure reading this. It is only 41 pages long. This is one of those reads ( that I tend to pick lately) that are perfect for reading at once, while in the bus (or waiting for it). I guess this is a part of what pulp fiction is all about.
While I was reading, I was imagining the scenes all in black and white, with flashes of colour - like those photoshop edited pictures. Or - have you seen the John Doe TV series - the why he was seeing. All in monochrome (the cool noir front cover gave a good start to my imagination); Boston is all gray and muddy, untill the snow covers it in blinding white. And in this black and white picture, the colour trails just burn your eyes - the pink hair. Leo's orange snickers. The bubbles on the iPhone's screen. Blood on the snow.
But even so, for the most of the story I thought I would give it 3 stars - I like it. It just seemed too short to satisfy my curiosity. And then, on page 37, I decided it was worth 4 stars:

Evrything seemed to be covered in powdered sugar, and I knew then that I could not spatter a white world like that with red.

I went one, up till the very last sentence on the very last page. And after reading it and closing the book, I rated it 5 stars. Not because I had the luck to win it, or because of the authograph in bright pink glitter (that now seems even cooler after reading the text)

Do you know? It's not like I'm going to get a chance to tell anyone, right? I recognize that iPhone. I know why you're here.

So what can I say in the end? Be careful with people with iPhones.   

I rate books based on how I feel in the moment, on my expectations and how the reads live up to them. This short novel did surprisingly well. It was like a fast drink, that was getting better to the bottom of the glass. I really enjoyed reading it, and liked the ending as well, even if so much was left clouded in mystery. So fo all of this, the Hawk earned a highest grade.

Challenges:
Let me count the ways - my progress
 Monthly mix up mania - my progress 
 New Authors- my progress 
 Outdo yourself - my progress
 Free reads - my progress
 Crime/Mystery reading challenge - my progress
 Women challenge - my progress 
 .Quick fix challenge- my progress




неделя, 21 юли 2013 г.

[book review] Голямото приключение на малкото таласъмче/The big adventure of the little gremlin

Заглавие: "Голямото приключение на малкото таласъмче"
Автор: Никола Райков

Предпрочитно:
Шшшш! Ще ви кажа сега една тайна. Сигурно сте забелязали, че в последно време книгите-игри бележат възход. Появяват се и много постове за тях, и една голяма част от тях започват със спомени на авторите за детството, когато часове наред са играли на гореспоменатите... Сега идва време и за моето срамно признание - до тази година аз такова нещо не бях чела. Не знам дали като набор 91 съм изтървала тогавашната ера на книгите-игри, или просто са ми убягнали някак - но фактът си е факт, и туй то. Затова и у мен се надигна негодувание - ама как, всички са чели и играли, а аз не! И веднага се заредих с "Черния нарцис" и "Призвание: Герой". Хммм, и наистина има нещо странно зарибяващо в трескавото прехвърляне на странички, за да разбереш какво става после.
И съвсем наскоро в Гудрийдс ми хвана очето един от техните конкурси - за книжка игра. Ама не просто книжка-игра, а приказка-игра. Не спечелих, но... получих, точно така предизпитно, едно писъмце - от автора - в което г-н Райков питаше дали бих искала да читна и изиграя. Изталъсмях от кеф, иска ли питане :D
Така че, благодаря много на автора - за предоставената книжка и за осигурените весели моменти.

Историята:
В една дупка в земята живее таласъмче. Ако се чудите какво е таласъмче, трябва да знаете, първо - да не го бъркате ни с тролчета, ни с гоблинчета, ни с оркчета, ни с други, защото те съвсем, съвсем не си приличат. Второ - таласъмчетата си имат едни такива лапички, и рогца, и муцунки, и опашки, които са толкова таласъмести, че просто няма как да ги объркате. Така, след като вече знаете що е то таласъмче, вече може да разпознаете таласъмчето Таласъмчо. То е сполетяно от голяма беда - зима иде и храната свършва! Затова и Таласъмчо мята торбичката на рамо и потегля. Накъде, и как, и после какво..... това вече зависи от вас :)

Следпрочитно:
На задната корица е изписано предупреждение - ако сте фен на Лиско, Мечо Пух и Алиса, то между тези корици ще намерите нова любов. И така си е :) Обожавам Лиско и просто от раз ми стана ясно, че те двамата с Таласъмчо много ще си допаднат. Опашките им - и те също. На доста места стилът на книжката ми напомня и на разкошотиите, които твори Борис Априлов - но тук го няма онзи отенък, от който ти става полухубаво, полутъжно, когато прочетеш как зад тъмните стъкла на очилата пяната имаше цвят на скръб. И в случая, така и трябва.
И така, разгръщаме книжката, готови да поемем на път с Таласъмчо! Но първо - ооо, картинки! Топчо обича книжки с картинки. Илюстрациите на "Голямото приключение" са дело на различни художници от цял свят, всяка от които носи собствения стил на автора си.  Получава се един страхотен пъстър албум, който може да се разглежда дори и само като артбук, където различията не само не си пречат, но и се допълват. Просто си е кеф да седнеш и да разглеждаш, и да се правиш, че не можеш да четеш - и да зяпаш само картинките и да се кефиш на ластичката с Хелоу Кити на учителката Драконка, горската карта на бюрото в Бюрото за изгубени вещи или съкровищата в Къртичковата пещера. Аз си имам и любима картинка - тази с Бухльовците. Кръстих ги Чеширските БуХЛи. :)
След първото прехвърляне на илюстрациите даже се зачудваш - как е възможно толкова много и различни места и неща да намерят място в една книжка, пък било и тя за Голямо приключение. Но оказва се, че може. И всичко си пасва заедно така добре, както може само в най-фантазийните от всички приказки.
Добре, оставяме картинките... засега. И тръгваме на път. Независимо дали читателят ще тръгне да броди сам, или заедно с някое малко смело таласъмче, в края на всяка глава трябва да взима важни решения - накъде да тръгне и какво да стори. И се започва едно бясно премятане на страници и подскачане между глави, и връщане назад и почване наново. Комбинациите, по които може да са построи Приключението от тези 48 епизода, за да се стигне до един от двадесетте края, са близо 100 - както казва авторът. Аз още не съм ги минала всичките, въпреки че стигнах до всички възможни краища на историята - определено има още за приключенстване. Но, като се изключат един-два случая на коремчобол, всички пътища завършват добре. Защото по тях върви едно таласъмче с добро сърце.

Останах с впечатление, че всички "изигравания" са доста добре балансирани - като брой на епизодите, които влизат във всяка игра. Така хем на младия приключенец няма да му се досади, хем на неговия спътник в играта - ако трябва да му чете, - няма да му се налага да прави почивки за чай (освен в главата на гости на Дядо Мечо, разбира се).  Книжката е много подходяща за "home schooling" - домашно обучение. Всъщност, не само подходяща, но и създадена за това - на последната страница има списък със съвети (от книгата, продиктувани на автора) как четенето да стане по-интерактивно.  Поуките и изводите от приключенията са хубави, запомнящи се, симпатично и ненатрапчиво казани. Оформлението на книгата е много добро - твърди корици, шити, а не лепени страници, гланцирана хартия - ще да издържи много размятания :) Единствено ми се прииска шрифтът да е по-едър. Не от възрастна гледна точка - и баба, и дядо с очилата ще се справят. Но книжката е предостатъчно интересна, за да представлява интерес не само на деца, на които ще им четат, но и на такива, които могат да си четат сами (ами че тя и на мен си ми беше интересна, и не си я давам, нищо, че съм минала таргет зоната с 15 години).  От наблюдения - ситният шрифт може да действа разубеждаващо на малкия читател. (От спомени - не помня. Но доколкото си знам какво лапе бях, на мен най-големият ми проблем би бил да отида на посочената глава, а не да продължа с другата на страницата.)

А когато стигнете до края - един от краищата - или просто отгърнете задната корица - там ви чака - изненада! Таен код! Ама наистина е много таен, толкова, че колкото и да се мъчите, няма да го отгатнете. С това ключе се влиза в специално тайно местенце на сайта, където чакат още изненадки. Едно голямо браво на автора, че е свързал нещата така, и продължава да държи интереса жив, дори и след като кориците се затворят.  А изненадките също са тайни,  и трябваше да си бия две шамарчета, та да не ви кажа любимите си. Затова, намерете си пътя до тайното място, че да мога с чиста съвест да ви ги кажа - не поддържайте насилието над Топчета :D

И чакайте, още не съм стигнала до най-хубавото - в електронен вид книжката е достъпна съвсем безплатно. Само няколко клика ви делят от една приказна прочитна игра - ето тук  http://prikazka-igra.com/index.html . За това - едно още по-голямо от предишното браво. И благодаря.

Така че, ако имате близки или познати, чиято възраст все още се изписва само с помощта на една цифра (или съвсем малко над нея)- ето ви идея за подарък. Ако вече сте от тежката категория, едва ли ще мога да ви убедя да си вземете лъскава книжка с твърди корици. Но ще настоявам и ще тропкам с краче, докато не идете и не я погледнете в сайта поне. И не си припомните колко е абсурдно, и фантазийно и така хубаво да прочетете книга, където винаги всичко свършва щастливо.


Title: the big adventure of the little gremlin
Author: Nicola Raikov

Pre-read thoughts:
Shhh! I will tell you a secret now. Up till this year, I had never played a game book, the ones of the make-your-own-story type. I don't know if, being born in 1991, I 've just missed theit time, or if this kind of read simply slipped out of my attention - but the fact is a fact. This year, after a long time spent in the shadows, these gamebooks are getting their renaissance. So I decided it was about time too fix that mistake from my reading past, and started getting the new coming gamebooks - some of them I mentioned before, but the reviews are yet to come. And... oh well, there IS something addiciting in flipping the pages to get to the next scene - hoping there won't be a zombie waiting for you.
Not so long ago, I spotted this book here in a Goodreads giveaway - a gamebook! But not just a gamebook, but actually a game-tale. How cool does this sound? I didn't win... But the author mailed me asking if I'd like to read and review. What a silly quiestion! Course I do! And so like this, just a day before my final exam a got a shiny package.
So great thanks to the author Nicola Raikov - for the book, and for all the fun moments I had reading it.

The Story:
In a hole in the ground lives a little gremlin. If you wonder what exactly is a grmlin, first you must know that it is not a troll, nor a goblin, nor an orc or something else - it is actually something completely different. Second, a gremlin has this kind of paws, and horns,and muzzles, and tails, the kind only gremlins have, so it is hard to mistake them. Now that you know what a gremlin is, please meet the little Gremly `(absolutely no idea how to make the name, so you will have to bear with my clumsy translations). Little Gremly is facing a big problem - the winter is coming, and afraid that the food in the Forest may be over soon, he gets ready to go on a big adventure. And from this.... how the story goes depends uniquely on you.

After read thoughts:
On the back cover there is a warning - if you are a fan of Winnie, Alice and Foxy (very popular children series here by Boris Aprilov) then there is a high chance to find a new love in betweeb the pages. And so it is. I adore Foxy, and from the first moment it was clear that he and Gremly are bound to become good friends. Same with their tales. On many places the style and the humour reminded me of Boris Aprilov - but without the semi-sad undertone. And in this case, this is how things are supposed to be.
So, we open the book, ready to go on with Gremly. Oh, but wait - the pictures! Topcho loves books with pictres! The illustrations in The Big Adventure are made by different artists from all over the world and each and everyone bears the style of the creator. The result is one wonderful, messy artbook, that you can spend hours just going throught the pages and looking, pretending that you can't read. Here's the Dragon Teacher, with a Hello Kitty hair pin. Oh, and note the actual forest map on the table of the Lost stuff Bureau.And there is the treasure cave. My fav one, no doubt is the owl pic. I called them the Chesire owls :D
From the first round, just looking at all the different pictures, I began to wonder - how it is even possible to gather so many different creatures, and places, and items and create a coherent story? But it IS possible - in the most fantastical and magical way. Because The big adventure of the Little Gremlin is indeed a game-tale. It gather all kind of fairy tale characters and situations - like dragons, fairies, forg princes and a Big Good Wolf - and wines everything up in a whole new way.
The book's target audience is 3-8 years old. The little adventurer can go on his own, or with the help of an adult. There are 48 episodes in the end of each one there is a list of possible decision the player can take. You can end up the adventure in 20 different finishes, and reach them in almost 100 different ways - that makes many days of adventures! Except one or two endings with a slight tummy ache, they all end good. Because the little Gremlin has a big heart, and always listens to it.  All of the "rounds" seemed well balanced. One play, from the beginning to the end, shouldn't take more than 20 minutes to half an hour. Like this, the small adventurer won't get bored, and if his bigger companion is reading aloud, won't have to take breaks for a cup of tea (excpet in the episode in the Bear cave). The book is great for home schooling - in the last page there is a list of activities how to make the reading more interactive and learn colours, shapes, songs and games while reading. The lessons and the morals of the story are simple, easy to understand and remember, and just make your feel like a better person.
The whole boook is big, with hard, sturdy covers and gloss paper - just the way a book should be, if it is supposed to be in the hands of little children. Maybe just the text seemed too small - not for the adults, but for the children. Like this, the book looks more orientated to be read by adults to the children. But it is interesting enough for bigger kids too, who can read on their own. However, I''ve seen that lots of tiny text on one page can discourage a yound reader.

And when you get to the end - a surprise awaits you - a secret code for a special section in the book's site with extra chapters and pictures. Congrats to the author for continuing the game even after the covers are closed. And wait, I'm not finished with the good news - the book can be accessed completely for free as an ebook, and if ordered, the shipping is free too. The only bad news for all who read this text in English is that the book os available for now only in Bulgarian. But still, if you have small children, and pass by a book of this type, don't hesitate. I think it is one of the most wonderful ways to learn, play and read.

Challenges:
 BG book bingo от Аз чета- my progress 
 Let me count the ways - my progress
 Genre variety - my progress 
 Monthly mix up mania - my progress 
 A to Z - my progress
 Book Bingo - my progress
  Telling tales - my progress
 New Authors- my progress 
 Outdo yourself - my progress
 Free reads - my progress
 Quick fix challenge- my progress 
 Bulgarian authors




петък, 19 юли 2013 г.

[book review] Dangerous games & The thin line/Тънката граница & Опасни игри

Това ревю ще е е за две книжки едновременно, но тъй като те са толкова тънинки и мънинки, а и бездруго си делят една и съща поредица и едни и същи автори, реших, че няма да им навреди да си разделят и един пост.
Заглавия: "Тънката граница" и "Опасни игри"
Автори:  Аня Сноу и Скарлет Уайт

Предпрочитно и за двете: Наскоро ми попадна една друга новелетка. Точно така беше наречена и думата много ми хареса, затова реших да я ползвам и тук. Това са две много мънинки книжлета, от по ~125 странички, но малък формат и квадратнички. С това и се набиват на очи на рафта в книжарницата. Взех си ги преди известно време заедно със зомбирания роман на Линдквист и първата "Истинска кръв", за да ми закръглят хубаво сметката. Така де, книжле 2 лева. Просто на фона на всичко двуцифрено те кара да го купиш.

Историята:
"Тънката граница" ни прави част от една вълча глутница. Крис е алфата, която, с цената на много кръв пролята по снега, прави не една глутница част от своята. Но под жаждата му за власт, желанието му да подчинява, се таи мъст, а под нея.... още нещо... Катрин е трофей, но в смирено наведените ѝ очи, за да спаси близките си, се крие неподчинение и гордост, а под тях... какво ли? Границата между всичко е понякога толкова тънка.
"Опасни игри" е история за близнаци. Как се пише близнаци с четири букви? Беля. Неслучайно звучат толкова близко.Степенувайте "беля" на квадрат. Резултатът е четири близнета, и противно на математическата логика, това клони близо до безкрайност, когато става дума за проблеми. Две двойки близнаци, няколко неправилни избора и много грешни тълкувания.

Следпрочитно:
Ще започна с "Границата". Тя може да мине с подзаглавие "Стокхолмски синдром". Да, знам, че е грешно, но все пак, има нещо романтично в това. Да му се не види, едно от любимите ми филмчета е по темата.

 Тук в центъра на историята са Крис и Катрин и тяхната доста бурна връзка, и като втора сюжетна линия е доста по-нежната любов на сестрата на Катрин и Бетата на глутницата. Крис (в ролята на Дзверът) е големият готин гадняр, но трябва да отбележа, че по-голямата част от повествованието се държи по начин, заради който бих го определила като свиня, ако не беше уважението ми към Пумба и роднините му. В тази история ми хареса по-силно застъпения свръхестествен елемент (въпреки че май това е единствената върколашка книга, която съм чела, и все още идея нямам какво е мястото на Омегата), поддържащата любовна линия (topcho likes sweet romance awww~~), самата Омега (жалко, че за нея нямаше повече), както и разбира се някои моменти между главните, особено откъм последните части. Това, което не ми хареса, е пряко свързано с малкия обем на новелетката. От една страна, загатната е доста по-голяма и обемна картина, която можеше да се развие още (причините за отношенията между героите и т.н.). От друга, както отбелязах, главният герой прекарва по-голямата част от времето предизвиквайки смесени чувства, но повечето от тях включващи желанието за близка среща на тиган с някои негови части. Затова и промяната на отношението на Катрин към него ми дойде малко рязко и неочаквано. Не бих отказала още няколко глави със събития, които да направят прехода по плавен.
Между другото, въпреки че от издателството са обявили "Страст в здрача" като тийн поредица, подозирам, че са визирали само онази година след 18 преди окончателно да ти отнемат -тийн окончанието от възрастта. В "Границата" има доста сцени, заслужаващи червена точка.Същото важи и за "Игрите". Не че напирам да спирам някого да чете, просто в името на по-лесното намиране, не им беше мястото при Пърситата и Скълдъгъритата. Их, не се научиха (виж коментара за Атлантида).
 Достойно за отбелязване е, че новелетките са писани от тандем. Нямам представа как по принцип действа съавторството, но тук писаното вървеше гладко, без някакви драстични промени в стила, и ако не знаех, бих казала, че целият текст е дело на един човек. Това предполагам говори за чудесна сработка. А Снежанкената комбинация много ми хареса. Обичам игри на думи. Snow&White. Snowhite. Абе направо ми иде да кажа, че са се сработили заедно като краставичка с кисело мляко. (простете, лигата ме хвана. От сесията е)
Да преминем сега "Тънката граница" и да се впуснем в "Опасни игри". Отначало бях сигурна, че това ще е историята, която ще ми хареса по-малко от двете. Може би заради корицата, на другата наистина е в пъти по-хубава. Сега обаче не съм сигурна (не за кориците, за тях спор няма. За по-харесването става дума).
Историята на Ария и Анн се пресича с тази на Зейн и Ерик (беля на квадрат, помните ли) и първият основен проблем, с който се сблъскват, е естествено - "абе те уж еднакви, ама защо ми се струва, че избрах грешния близнак?". От това следват купища недоразумения, в хода на които едната сестра се държи нормално, а на другата ти иде да ѝ кажеш "Абе жено, я се усети!". За мое съжаление, моментите със сестрата, която по ме радваше бяха по-малко, но общоизвестна тайна е, че премеждията на по-черната овчица са по-интересни.
Това, което ми направи впечатление в тази история, бе, че макар отново всички главни герои да притежават свръхестествени способности, в по-голямата част от новелетката, това изобщо не е ключово. Същите събития лесно биха могли да се отнесат до съвсем обикновени близнаци (ако приемем, че да си имаш естествен клонинг е обикновено). И точно когато започнеш да се чудиш свръхестествено сапунче ли четеш или не, идва обратът на историята, който е подчертано неочакван и свръхестествен. Иде ми да кажа още неща, но те ще съдържат твърде много спойлери, затова ще се въздържа и само ще отбележа, че косвено бе споменат един герой, който възбуди интереса ми, но за когото за съжаление на този етап не бе разкрито много.
Обемният проблем тук също го имаше, но не се усещаше толкова, колкото в "Границата". 

Като заключение - това са бързи, леки, четивни книжки за феновете на жанра. Насред дългите поредици, нещо малко и завършено може да се окаже приятен бонус. Има какво да се желае като стил и като форма, но потенциалът е налице, а и доколкото знам, това са първи произведения на авторите. Във Фейсбук Монт обяви следващите заглавия в поредицата, едно от които е от същата авторка. Любопитството ми е възбудено, а в крайна сметка това е най-важното. Прочетох новелетките в автобуса за Бургас, а ми остават още доста пътувания по този маршрут. Ще продължа с поредицата и мисля, че подозренията ми за прогрес във всички насоки ще се окажат основателни. А първите книжки получават три звезди от мен.

(А предизвикателствата - след изпитите XD)
~~~~
This post is about two books, but since they are 1) very short; 2) by the same authors and 3) part of the same series I decided it won't hurt to review them together in the same post, as well
Titles: The thin line & Dangerous games
Authors: Anya Snow & Scarlet White

Pre-read thoughts:
I've just recently stumbled upon the word "novelette" and as I have a soft spot for everything ending in -ette, I loved it. So as these tiny books have approprietly little pages, I'll call them novelettes. I bought them some months ago, just to round the bill after buying a Lindqvist zombie novel and the first True blood. They were tiny, square and cheap and the whole combination was screaming "Take me home!"

Story: In The thin line we enter one wolf pack leaded by its alpha Chris. Althought the price was lot of blood spilled on the ground, he managed to add new packs to his own. But what lays underneath the desire to rule and make everyone bow before him, could it be lust for revenge... or lust for something else? Catherin is a war trophey, taken by force she hold her head low in order to protect the ones she loves. But while her eyes look down with obedience, incide them there's a spark of pride and independence and even deeper... could it be? It's such a thin line, between love, and hate and everything in between.

"Dangerous games"is story about twins. Here's word quite similar to twins. Trouble.  It's not a girl meets guy story. It's a "two identically looking girls meeting two twin brothers"story. Double trouble. Triple trouble. Errr lot of trouble.

After thoughts
I will start with The thin line. It can go with the subtitle Stockholm syndrom. Yeaah, I know it's wrong, but still there is something romantic in it, don't you think? Gosh, one of my favourite movies has "Stockholm" written all over!
The main storyline follows the love of Chris and Catherin and there is also second sweet story, featuring her sister and the beta of the pack. Chris is the big bad playing-it-cool guy, but  if it wasn't for my love and respect for Pumba, I'd call him a swine for the way he acts for the most of the book. In this story I like the supernatural element that is more present here than in the other novelette. Also the second storyline captured my attention, for it was sweet, romantic amd innocent - exactly the opposite of the raging relationship between C & C. This novelette reminded me that I shoul read more werewolf stories as I still have no idea what role plays the Omega (apart from being very bad and disgusting in BDB). Here the Omega of the pack was such a lovely character, it was a pity she didn't get her own story. Of course, there was a bunch of cute moments with the main charas too.
The main problems I had with the book were related to its lenght. As said, it's very short. A greater background stories are noted, and I thought it'd be nice to know more about it. Also, as for the first two thirds of the book on every page I was left to wonder what I want to hit Chris with (frying pan sounds good. Preferably hot), Catherin's sudden change of heart came as a surprise. I'd have loved  few more chapters where we could see more of how her feelings developped (and how his behaviour changed, dammit!)

By the way, even if the whole series is announced as "teen", I think that based on some scenes, "new adult"would be more appropriate. Or they meant only that one year after the 18th birthday, before they take the -teen part forever from your age?
Another thing that deserves noting is the fact that the books are written by two authours. I have no idea how writing combos usually work, so I'll just note that the story goes nice and smooth. And naturally, I love the Snow & White game in the  authors's names

Now let's cross The thin line and get into some Dangerous games. At first I was sure that from the two novelettes, this would be the one I'd like less. Maybe it was the cover that gave me the impression, as I def like the other one more. However, now I'm not sure and I seem to be having trouble picking a favourite (out of book, no way out of covers).
 The lives of Aria and Ann get suddenly interwined with the ones of twin brothers Eric and Zane. Naturally, soon the main conflict is clear - "They do look identical, then why do I have the feeling I chose the wrong twin?" . Following this, there is one misunderstanding after another, secrets come to the open and through all this, one of the sisters acts rather normally, while the other made me want to cry out loud "Good grief girl, is this a head on your shoulders or a turnip or something? Too bad, the moments with the sister I liked more, Aria, seemed to be fewer than the ones with her twin. But it's common truth that if there's no trouble, there's no story.
 What captured my attention here was that even if all the characters have some sort of supernatural powers, for the most of the story, it doesn't matter, not really. The events descibed could easily be about two normal, human pairs of twins (if we agree that having a natural clone of yourself is normal. Well at least it's not the boring kind of normal) so I reader can easily relate to the story. And exactly when you begin to wonder wether you're reading a supernatural romance or not, the main turn of events comes. And it was huge, it was good, it came out of nowhere and it was most def supernatural. I'd like to share more, but that would mean spoilers. I'll just say that a character was mentioned that sparkled an interest in me, but unfortunately, little was revealed about him.
The problem with the lenght of the novelette was present here too, but not as much as with the other.

To sum things up - these are fast, light, easy reads for the lovers of the genre. In the sea of supernatural series of 10+ fat chunky volumes each, a short finished story may come as kind of relief. The style is far from perfect, and there is more to work on some aspects, but as far as I know, these are first works of the authors and I see potential for things bigger and better. The publishers announced the next books of the series that will be out soon, and one of them is by the same author. They got my attention, and in the end this is what matters. I read those tinies in the bus on my way to home town, and I will have many journeys back and forth in the future, one more reason to stick to the seires. And I am pretty sure that if I get my hopes high, I won't be dissappointed. And for now, these two got three stars.

Challenges
Paranormal reading - my progress
Let me count the ways - my progress
 Monthly mix up mania - my progress 
 Urban fantasy and paranormal romance- my progress 
 A to Z - my progress
 Book Bingo - my progress
 .New Authors- my progress 
 Women challenge - my progress 
 Quick fix challenge- my progress

четвъртък, 18 юли 2013 г.

[book review] The Prince of Exiles / Принцът на изгнаниците

Заглавие: Принцът на изгнаниците
Поредица: Изгнаници (предния път го преведох Прокудени, сигурно за третия том ще си харесам друго)#2
Автор: Хал Емерсън
Източник: копие за ревю от Инкспанд

Предпрочитно:
Да ти дадат второто томче на поредица, в която си се влюбил е просто... хепи денс тайм! А това, че се случи още докато ми беше топло топло от Принца на гарваните - дабъл хепи денс тайм! Ее, това, че се случи по време на сесия малко обърка стъпките на щастливия ми танц, но в никаква степен не намали радостта ми. Всъщност обаче, една част от предпрочитните мисли ще са в края на това ревю. Ще разберете защо, ама в края.

Историята:
"Принцът на изгнаниците" започва почти веднага след като "Принцът на гарваните" се отказа от трона, победи брат си и застана на страната на Побратимите. Но той все още е разкъсван между новата и старата си същност, между двете кърви, които текат във вените му - на безсмъртната Императрица и на Емон, първият от побратимите, дошъл с Императрицата отвъд моретата, но отрекъл се от нея. Разкъсва се между две пророчества - като и в двете носи разруха - било на Империята, било на хората, сред които сега е намерил убежище. Но и те имат трудности да го приемат и в привидно спокойната страна се усеща скрито напрежение, готово да ескалира... А останалите Деца няма да оставят нещата така.
Въпросът е дали Рейвън, бившият Принц на Гарваните, ще има сили да намери себе си и да поведе изгнаниците.

Следпрочитно:
"Принцът на изгнаниците" се отличава от "Принца на гарваните по една важна потробност - вече не се разкъсвам между нуждата да приложа насилие срещу Рейвън и тази да го нагушкам като плюшено гардже. Докато четях първия том, често надавах безгласни молитви да ме пощадят и той да не върши глупости. А тук... тук виждаме един Рейвън, който, макар отрекъл се от наследството си на думи, чак сега става  истински принц на дела, истински водач.
И всичко това така развълнува фенгърлското ми сърчице! Е, и други неща помогнаха. Да речем:
Приятелство. Нямате си на идея с какво удоволствие и тук четох моментите с Томаз. Опитите на Рейвън да се научи да бъде приятел, тези малки неща, които се предполага да идват естествено, като да си приказваш, или да споделиш, той учи на принципа на пробата и грешката. Освен това се разширява кръгът му от познати, а и научаваме още за другите герои. Като например Давид (или Дейвид? като си поиграят малко с y-ците, и вече идея нямам как се произнася) и Лея. В първата книга не бях сигурна дали го харесвам, а сега.... сега го ОБОЖАВАМ. И Голдуин - осиновителят на Лея и Давид беше уникален - няма как да не го хареса човек, въпреки че така извърташе разговорите, че наистина ми дожаля за горкото Рейвънче.
И любоффф! Чаках си я от първата книга! Рейвън и Лея са толкова глупавички и сладки заедно, че ми разпърхаха сърчицето. Лея успя да ме подразни в един момент, но докато се стигне до драматичната раздяла, отново всички се разбирахме добре и имаше два реда сълзи.
Рейвън поема началството. Е, сега, бива го да командори и това е. Отива му просто и беше супер готино като организираше хората при пожара, като правеха бойните планове (и най-накрая схванах разликата между стратегия и тактика!) и особено когато произнесе онази прекрасна реч при избирането му за Принц на Покрова (The Prince of Veil. Речникът благо ми предложи да го преведа като фередже, аз му отказах и засега не си говорим). Но говореше с толкова плам и вяра, противно на всичките съмнения, които изпитваше доскоро, че просто човек чете и се хваща, че се гордее с него и с това, в което се превръща.
Лошите. Винаги има нужда от лоши. Наистина е добре, че тук нямаше за какво да се ядосвам на Рейвън, защото се нуждаех от целите си ограничени запаси от омраза, за да ги насоча главно към Хенри Пърси. Пърси Джаксън донякъде реабилитара името Пърси, преди това омърсено от Пърси Уизли, нооо сега Хенри Пърси го запрати отново в калта. Просто от началото си беше ясно, че е гадняр, но се радвам, че се оказа по-гаден от очакваното. Мухахаха. И. бррр. Тифенал. Принцът на лисиците. От него тръпки те побиват и още как.
Обрати. Някои елементи бяха очаквани. След като в края на първата книга, един от талисманите беше пренесен върху Томаз, предположих, че отново ще има нещо подобно, и Давид си беше кандидат отвсякъде. Но края на книгата.... не знаех кое да си събирам първо от клавиатурата - изцъклените очни ябълки или разкачената от зяпане долна челюст. Краят беше брутален и разкошен.
И може би трябва да си призная, че имам слабо място - някой от главните герои бива ранен и другият го спасява. Фенгърлски работи, какво да ви кажа.
Може би едно-единствено нещо не ми хареса. Представата на Побратимите за ада от първата книга я прегрътнах, но....Може би само на мен ми се стори, но Зимният им празник твърде много напомняше Коледа. Подаръци, имел, вечнозелени дървета.... Просто съм убедена, че можеше да се измисли нещо ново и различно.

И накрая - за корицата. Обикновено тази част е предпрочитна, но този път я изместих към края. Когато видях корицата, си помислих - "Амии, добре, артът е страхотен, но къде ми е сладура от първата част?" После, докато четях, стигнах до заключението, че човекът на корицата няма кой друг да е освен Джофред, Принцън на Орлите, които ми се стори странно, при условие, че по-дейно участие взимаше Тифенал. И след това стигнах до последната глава и... Както винаги това ревю е фрашкано със спойлери, но ще кажа едно нещо - Джофред отвсякъде си е заслужил тази корица. Отвсякъде.

И ето, че вече нямам търпение за третата книга. За съжаление, едва ли ще излезе така скоро, както втората книга- Обаче много се надявам да се казва "Принцът на покрова"

 


Title: The Prince of Exiles
Series: The Exiles #2
Author: Hal Emerson
Source: review copy from Inkspand

Pre read thoughts:
What does it take you to do the happy dance? How about getting for review the second part of a series you love and so soon after finishing the first one? Oh, yesss! Well, exams and such did try to get in the way with our love and mess the steps of the happy dance, but who would let them anyway.
I usually speak about the book cover in the pre read part, but this time will be an exception. I will share my thoughts on it in the end.

Story:
"The Prince of Exiles" starts soon after "The Prince of Ravens" renounced his throne, defeated his brother Ramael and became and Exile. But he is still torn - between what he was and what he is trying to be now, between the two bloods that run in his veins - the blood of the immortal Empress and the blood of Aemon, the founder of the Kindred, the one who came from the seas with the Empress but ran away ans stood against her. He is torn between two prophecies - where both see him surrounded by destruction - whether it is the Empire that is falling, or the Kindred. And the Kindred themselves are not so sure what to think of Raven. This kingdon is not as peaceful as it seems and there are turmoils under the smooth surface. Meanwhile, the Children are in move as well.... The question is, would Raven be able to find out who he really is and wants to be, to stand up and lead the Exiles... against the Empire of his Mother.


After read thoughts:
"The prince of Exiles" starts shortly after where the "The Prince of Ravens" left. There's one small, but very important difference though - here I am not torn between hugging Raven and hitting him with something really heavy. In the first part, I really enjoyed reading about his struggles, but all the time I was all like "Oh. please, oh, please, oh please, don't make anything stupid!"Here and now, Raven is slowly developping into a true Prince, a true leader... and it all makes my fangirl heart so happy! :D There were quite other things, that helped, too:
Friendship. I immensely enjoyed the relationship between Raven, and Tomaz and Leah. And in the first book - especially with Tomaz - it really made me cry at some parts. Here, things get even cuter, with Raven trying to figure out what friendship really means. And we're adding the other Kindred he communicates with - like Davydd for example. Oh, in the first book, I wasn't sure how I felt about him, now I know - I absolutely love him! Then is Goldwyn - oh, dear, that man was amazing, tho some of the conversations with him were such a brainf**c that I felt sorry for the poor Raven. Some things that I didn't quite get from the first book, now became more clear - like Leah and Davydd's past for example.
And romance! Yay! Now this is something I really missed. Leah and Raven were so cute and akward and silly together, and their rare moments made me melt.
Raven in charge. Okay, it's just he was so awesome, in the city of Roarke, or in the tunnels, or standing there and giving that beatiful speach, and racing and ....err... well girl needs her hero, lol! But it was really cool to watch him grow, from denial to belief, and he spoke with so much zeal and passion, to the point that you, as a reader, feel proud and so happy for him.
Bad guys. Yup, we need them. As mentioned, I just didn't have it in my heart anymore, to keep bad feelings for Raven. And this is good, because I just have a limited amount of hatred - and I needed it all to go to Henri Perci. And at one point, Leah too.
Twists and turns, and spins.... The end was - oh, dear. For some parts of the plot, I had a good guess - like Davydd having a Talisman - and the hope that HP will be a bad guy, but the last chapters left me with my jaw dropped and eyeballs scattered all around.
Ahh, and maybe I should add, that I have a fangirlish fascination for the moments where on of the main characters gets hurt and the other is all worried and takes care.
The one and only thing that didn't make me happy about this book - is it just me, or they Midwinter celebration was quite in the spirit of Christmas? Presents, evergreen trees, holy, wreaths? I decided not to make analogies and pay attention to how the Kindred imagine the hell in the first book, but really, I think something new and different could be put up instead.
And in the end - the cover. I usually begin review with few words for the cover, but this time I will end with it. The art is really good and the artist is undoubtedly very skilled. But when I first saw the book, my thought was "Heeey, where's my pretty boy!" As I went reading, I figured out that this is probably Geofred but it didn't make sense to me. He stays in the shadows for the good part of the book and it is Tiffenal Raven is against. And when I closed the book after reading the last chapters... it made perfect sense. The prince of Eagles deserved it like no other to be there.
And now, I just hope that the next part will be out soon. Ooh, and I so hope it'd be called "Prince of Veil"! The end of the book triggered my imagination and it is now running wild. And one other thing that I am dying to find out is Raven's real name, that was taken from his Mother. Oh, I hope it is a good one!
And as about recommending - this series has the kind of books that got me so so so frustrated that some of my best book-loving friends are not good enough in English when I know that if they read it, they will absolutely love it. I did however drop a word about it to my English speaking friends and I even envy them a little for the awesome moments when they will get through the story for a first time.

Challenges:
 Seriously Serials - my progress
 Books in a series- my progress 
 Let me count the ways - my progress
 Genre variety - my progress 
 Monthly mix up mania - my progress 
 YA reading challenge - my progress 
 A to Z - my progress
 Outdo yourself - my progress
 Free reads - my progress
 Sequesl reading challenge - my progress

[book review]The Prince of Ravens/Принцът на гарваните

Заглавие: "Принцът на Гарваните"
Поредица: Прокудените #1
Автор: Хал Емерсън

Предпрочитно:
Видях тази книжка най-напред в Инкспанд и се влюбих в корицата. Е тъй де. Не можах, за мое голямо съжаление, да се добера до нея там. Но след известно време попаднах на нея в Smashwords. Тъкмо се готвех да експериментирам и да купя нещо ползвайки Пейпал акаунта си за първи път (неговата история е дълга и сложна и много ме беше бъз да не оплескам нещо)  и какво по-добро за първа покупка, от книжка? Ест, когато се върнах сега да погледна, установих, че в момента тази книга е безплатна в Смашуърдс, Амазон, Барнс и Ноубъл, Дизел и общо взето навсякъде, така че - сериозно, защо не идете да я грабнете, докато е така?

 Историята:
 
Главният ни герой е Принцът на Гарваните (или Рейвън, или Гарджо, както аз го кръстих на галено), седмият син на безсмъртната Императрица, която признава за свои само тези си отрочета, които успеят да докажат, че могат да победят Смъртта. На всяко от седемте си оцелели деца, тя нарича Талисман, с чиито сили Детето да ѝ помага да владее Империята. А връзката на седмия принц с Смъртта е най-силна – той е дарен с Талисмана на Гарваните, който му позволява да усеща живота и смъртта, и да приема в себе си спомените за съществуването на хората, които загиват от ръката му. Но докато Принцът на Гарваните чака с нетърпение своя 17 имен ден, когато ще поеме на мисия, с която да докаже на Майка си, че е достоен за Нея и да си върне името, което тя така внезапно му е отнела - някой готви покушение над седмия Принц.

Следпрочитно:
 
Ако четенето беше като хапването, предполагам, че докато четях тази книга, всички в радиус десетина километра биха чували „ном-ном-ном“кането докато се тъпчех с с това епично-приказно-фентъцийно щтруделче, поръсено с герои, които хем искам да прегърна, хем да цапардосам.

В самото начало, от анотациятана на книгата, си бях изградила друга представа за действието – но това всъщност няма никакво значение. От първата хапчица, пардон – глава, просто така те хваща, че пращаш всички книжни диети по дяволите. Повярвайте ми – беше прочетена в период на самоналожено книжно въздържание.

Главният герой, Принцът на Гарваните, беше просто страхотен персонаж, за когото да четеш. И в случая нямам предвид просто готините сили на Талисмана (и как си го представям, кхъ-кхъ) - просто начинът, по който се държеше, мислеше, говореше и чувстваше, беше толкова истински. Начинът, по който мислеше за Майка си и за Сродените. Нестихващата му преданост към Империята и презрението му към тези, които ѝ се опълчват, дори когато виждаше злото на едната и правотата на другите. да, понякога беше супер дразнещо. Понякога просто исках да му изхакам един, та да се осъзнае, че хората, които правят многократни опити да те убият, като цяло не са ти приятели. Понякога просто спирах да чета и отправях безмълвна молитва към боговете на сюжета да го опазят да не извърши някоя магария ОТНОВО. Но същевременно това беше правилният начин. След целия брейн уошинг и манипулиране и всичко, не може и не бива ей така за една нощ да промени целия си мироглед.
Томаз и Леа, двойката Ашандел и Ешендай (което звучи супер яко и просто ме радва да го произнасям) са душички. Особено Томаз. За него само гушки - Лея отнесене малко мислени шамари. Просто страшно се накефих на всичките моменти с Томаз и Рейвън - особено тези покрай огъня, докато пътуваха и след края на голямата битка. Просто имам специално местенце, отделено в сърцето за бащинските фигури и тези на големи братя. Не съм съвсем убедена, как накрая разкриха връзката му и дълга му към Гарванчето. Вярно, това беше от значение за историята, но от друга страна, съм убедена, че Томаз би взел пилето под крилото си, дори и да не тегнеше над него дълг.
Леа също беше готина - особено като ги размаха ония ми ти кинжали. Макар че от време на време ми се струваше, че и тя, и Рейвън, не се държат съответно на възрастта си. Но така или иначе - много по-лесно и естествено е по-възрастен (или тийнейджър, особено) да се държи детински, отколкото някакво лапе да се държе зряло. Пък и повечето такива моменти бяха супер веселки за четене. Макар че не бих отказала малко романс, така ^^
 Историята се разиграва насред земите на Лусия, които са под властта на безсмъртната Императрица. Може да се каже, че някои от образите са шаблонни - злата кралица, царството на вечен мрак, седемте деца, най-малкият син, пропрочества, мечове, които никой друг не може да докосне, неподозирани наследници. Но първо, аз нямам нищо против от премерена доза символи в хапката, за вкус. Второ те придават още по-приказен вид на историята. И трето - те са така умело разработени и вплетени с всички останали елементи в книгата
. Идеята за Талисманите ме хвана още от самото начало, както и всичките други употреби на магията в книгата. А битките си бяха наистина епични някои, така че книгата си е заслужила класификацията като епично фентъзи - едната битка ми беше почти като тийн Шлемово усое.
И накрая, но не по значение - майтапчетата. Обичам да се смея, когато чета, и щом една книга ме кара и да се смея, и да плача, значи по всяка вероятност е много добра. Много ми е трудно да си избера любим момент сред всичките, които ме накараха да се хиля, но трябва да дам преднина на сънищата на Рейвън  "мога да си имам домашен орел, ако искам" и нацупеният, глупаво изглеждащ облак.

"Принцът на гарваните" беше от книгите, които се четат страшно бързо, защото просто са твърде интересни да ги пуснеш и се блещиш в екрана до последно - а после отиваш и мрънкаш за тях на всичките си приятели, които приказват англйски. И пак да ви напомня - безплатна е в момента :D

~~~
Title: The Prince of Ravens
The Exile series #1
Author: Hal Emerson

Pre-read thoughts:
I saw this book on Inkspand and the prettyfull cover cought my attention at once. I couldn't get a review copy from there, but later I spotted it on Smashwords. I love SW - it allows PayPal, it makes things so easy, and allows so many different book formats.  By the way, when I just dropped by the site - surprize - the book is free now! While I hate when something goes free right after I purchase it, it's still an awesome chance - so all of you - go, go, go! It's free on Amazon, B&N, SW, and actually everywhere, it seems. And it's really good, now let me get to it.

The Story:
The immortal Empress rules the lands of Lucia with her seven Children. Among the ones she gave birth to, only those who proved themselves worthy are allowed to live. Each of the Seven Children is given  a Talisman, so they can help their Mother rule. The last one, the seventh son, is the Prince of Ravens, who knows death and life better than anyone else, for his Raven Talisman gives him power to sense the living and to feel the souls of the dead who fall by his hand. Waiting for his 17th nameday, he hopes that soon he can show his Mother that he is good enough and regain the name she took away from him not so long ago. But in the same time, someone is about to kill the Prince of Ravens..

After read thoughts:
 
If reading is anything like eating, then you could have heard the “nom-nom-nom” sound while I was stuffing myself with this yummy mix of epic and fairy tale-ish fantasy, flavoured with characters that I want to hug and hit very hard in the same time.

I have to say, the way the annotation was set, I thought the story would start a little differently. But once I got into the book, it doesn't really matter, as it just sucks you right in.
The main lead, the Prince of Ravens, is an awesome character. And I don't just mean the cool powers of the Raven Talisman – he just was so believable in the way he acted, thought, spoke and felt. The way he felt about his mother and about the Kindred. His undying loyalty for the Empire and his despite for everything and everyone that opposes it, even he saw the fault in the one and the justice in the others. Yup, it was so frustrating worrying about him, that he would do something so amazingly stupid AGAIN and he kept me on the edge the whole book. But it was how things are really supposed to be. One can't change his heart and mind over night, and this is why it was so good reading about his struggles.
Tomaz and Leah, the Ashandel and Eshendai pair (by the way, love the sound of it) are sweethearts too. Well, mostly Tomaz – only hugs for him, but still some kicks for Leah. I really enjoyed each and every moment with Tomaz and Raven, especially the ones over the fire, and in the end of the final battle. I just have a soft spot for big brother/father figures, and Tomaz was just perfect. I am not sure I liked how in the end his debt was revealed – true, it was really important for the plot.... but I am sure that even if it wasn't for his past debt, Tomaz would still have believed and cared for Raven.
Leah was quite cool too, tho I had the feeling sometimes, that she and Raven didn't really act their age, but more like small children. However, I'm aware that is far more often and believable for grown ups and teens to act childish than vice versa. And I can't deny that it was fun to read :D Still... I would love some romance next time :D
The story is set in the land of Lucia, ruled by the immortal Empress. One could say that there are many details that sound almost like a cliché – the evil queen, the seven children, the youngest son, the city in the dark, prophecies, heirs and so on. But all of this just makes it more fairy talish for me and I love my fair share of fate and symbols now and then. And it is also mixed with so much awesomeness – like the Talismans, the bloodmagic, daemons and Children and everything. I was absolutely in love with the idea of the seven Talismans from the very beginning and it was cool that by the end of the book we got to know so much more about them – and surely more is to come.
And the battles were epic – really this book here can proudly be called “young adult epic fantasy”.
Last – but not in importance – the fun :D I love to laugh when I read and if a book managed to make me do both while going through the pages, then it was most likely awesome. There were so many moments that made me giggle, but if I have to pick my favourite ones... that would be Raven's dreams. I don't know why, but the “he could have pet eagle if he wanted” and the pouty, stupid looking cloud made me laugh so hard. I hope there are more of the Prince's dreams to come in the next books!

Overall, The prince of Ravens was awesome. It was a fast read, simply because I enjoyed
it so much I couldn't let go. Extremely well deserved 5 stars.

Challenges:
Seriously Serials - my progress
 In the middle - my progress 
 Books in a series- my progress
 Let me count the ways - my progress
 Monthly mix up mania - my progress 
 1st in a series - my progress
 YA reading challenge - my progress 
 New Authors- my progress 
 Outdo yourself - my progress

неделя, 7 юли 2013 г.

[book review] Atlantis rising/Възраждането на Атлантида

Заглавие : "Възраждането на Атлантида"
Поредица: "Воините на Посейдон" #1
Автор: Алиса Дей
Превод: Димитрия Петрова

Предпрочитно:
Ако искате, съдете ме. Но когато видях корицата за първи път, се изхилих брутално. С най-добрата ми дружка бяхме на втория етаж на Хеликона. В превод, това значи при детските и тийн книжките, нашата любима обител. Докато преравях съседите на Пърси Джаксън, Гладните игри и Скълди Плезънт, изкарах това. И се изхилих. Коментарите в разговора ни варираха - "Ахааа, значи така му викат вече." "Атлантида се възраждааа" "Издига се на повърхността... и после пак пада надолу".
Мога да гадая дали някой ни чу, но във всеки случай следващия път, когато посетих книжарницата, атлантите вече не бяха въздигнати на втория етаж, а бяха потънали до партера, при ърбън фентъзите и свръхестествените сапунчета.

Историята:
От много месеци Конлан, принцът на Атлантида, е похитен от злата богиня Анубиса и нейните изчадия. Но когато най-сетне успява да се завърне у дома, това бележи само кратковременно затишие във войната, която атлантите водят срещу нея и създадените от нея вампири.А възникват въпроси, дали принцът е все още способен да ги води, защото макар под вещите ръце на лечителя на Атлантида тялото му да се е възстановило, в душата му все още се таи твърде много тъма и горчилка.
Райли е като магнит за чуждите проблеми, а фактът, че е емпат, изобщо не помага - така тя ги преживява още по-трудно. Успокоение ѝ носи единствено океанът, но точно тази вечер нещата стоят различно. Силите на Атлантида (под формата на принц, естествено) ще я връхлетят и въвлекат във водовъртеж от жестоки битки, задкулисни игри и древни традиции.

Следпрочитно:
Доста време слушах въодушевени коментари за поредицата и очаквах тази океанска история  да ме засмуче като цацичка в подводно течение, но вместо това по-скоро останах да си се плацикам на повърхността.
Историята за древна организация (на Атлантските воини), защитаваща човечеството и бореща се срещу злото (под формата на злата богиня Анубиса и създадените от нея вампири) и криеща се в сенките, докато нещо не нарушава баланса (разкриването на вампирите и шифтърите пред обществеността и появата на емпат като Райли) определено не е нещо коренно оригинално и ново, но затова пък подлежи на развитие и надграждане и със сигурност може да се направи на разкошна история, в която човек да се влюби. Същото важи и за конфигурацията - поредица, в която всяка книга е посветена на някой от главните герои, където намира любовта на живота си. Така че, като изключим името на главната лоша, нямам никакви претенции относно начина, по който е построена и фона на действието.
Затова пък главните - или поне главният герой, на когото е посветено първото томче, не е по мой вкус. Тази поредица явно е посветена на любителите на алфа мъжкарите, на първичното привличане тип Дискавъри ченъл (или Нешънъл Джиографик. Обаче песничката, затананикайте си песничката). Още щом се видят, и главните герои прозират истината, че са родени един за друг, не могат да отрекат внезапно възникналото привличане между тях и нямат търпение да се налазят, пращайки на майната си векове и векове еволюция.
Това дотук прозвуча малко негативно, но идеше главно да покаже, че поне относно романса, това не е моят предпочитан тип.Сега след като приключих с обвинението, ще премина към защитата. Както казах, окей съм с фона, даже ми се стори доста интересно, че вампирите (които тук са лошите) и шейпшифтърите (средна стока) са се открили на човечеството и даже са влезли в политиката.Чете се изключително бързо и леко, едновременно без да натоварва, но заинтригувайки достатъчно, че да не искаш да я оставиш. Ако нямах друга работа, щях да я мина за един ден Има доста забавни моменти из цялата книга, посветени на заяждането между героите и - любимите ми - на очарователната неориентированост на най-младия от воините. Битките бяха като цяло интересни и макар че Конлан не ми попадна сред фаворитите, някои от другарите му възбудиха интереса ми. Ей сегичка ще ви ги покажа. С картинки. От анимета. Нормалните хора май предпочитат да свързват героите с, например, актьори или поне реални хора. Предполагам това е първа крачка по пътя, който завършва с апартамент с твърде много котки.
Ениуей. Първо ще ви представя Джъстис, на когото за щастие е отредена третата книга (т.е. няма да се чака много). Аз обаче не му харесвам името, и затова го прекръстих на Синчец, защото има синя плитка. Във въображението ми ролята се играе от Гримджоу.
Следва интригуващото вампи таен агент, внедрено сред редиците на гадовете. Данито веднага ми спечели симпатиите, и доста се зарадвах, когато разбрах, че освен на воините на Посейдон, са отредили книжка и на него. Затова и аз му отделям картинка с мърдащи прилепчета.
Следващ ще споделя Денал. Това е младокът, на чийто гръб останалите много обичат да си правят майтап. Ама е такава голяма шашната душица, с нужда да се образова малко в поп-културно отношение, че как да не го харесаш! Обаче май не са му отделили томче. Тц, тц, тц. Дано да греша. Ето обаче как си разиграх сцената "Денал се врича като защитник на Райли". В ролите - на Денал - Испания, на Райли - Южна Италия. И не, не си крие секирата зад гърба.

И за последно оставих моя любимец - Аларик. Върховният жрец на Атлантида, вечно намръщеният най-добър приятел от детство на Конлан, който най-болезнено се разкъсва между дълг и чувства. Такъв тип драматизъм в историите е едно от слабите ми места, никога не мога да устоя. И отгоре на всичко, горката душица ще се гърчи май най-дълго време - неговата книжка е осма.
Тъй като той ми е най-любимият герой, за него изпитвам големи трудности да ви го покажа нагледно. Просто си го представям толкова готин, че не мога да му намеря подобаващ нарисуван или сниман еквивалент. Малко така, ама не съвсем, по-иначе, защото е по-готин:
Естествено, чувствайте се напълно свободни да не се съгласите с моите визии за героите, още повече че те са по-често базирани на чертите на характерите им, отколкото на описанията, отпуснати ни от авторката. Все пак това е едно от най-готините неща при книгите, заради които ги предпочитам пред филмите - човек има почти пълна свобода да си представи нещата така, както желае. Също така, ако мнението ви по първата "обвинителна" част е обратно противоположно на моето и сте фенове на този тип романс и взаимоотношения, то мисля, че в тази поредица ще намерите много причина за радост :)

Вече съм обзаведена с втората книжка, и та даже е преполовена. Засега ми харесва повече от първата, но пишейки това се старах да се абстрахирам и да споделям мнение само за първата. Останалото - скоро :)
Title : Atlantis rising
Author : Alyssa Day
Series: The warriors of Poseidon # 1

Pre-read thoughts:
Up in the beginning of the post you can see the Bulgarian cover of the book. While I would def judje it better looking than the original cover, still, when I first saw it, it caused me a sudden and not very polite burst of laugh. My best friend and I were in the YA section of the bookstore, our favourite place. And while I was roaming and searching in between the neighbours of Percy Jackson and Harry Potter, I scanned this book.
"Oh, so this is how they call it now!"
"Atlantis is rising"
"Up... and then down again."

I can't say for sure if our conversation was overheard, but next time I visited the bookstore, this title was in its rightful place, among the urban fantasies.

Story:
Kidnapped by an evil goddess, but now free, Conlan, the Prince of Atlantis is back. But questions rise - tho his body is healed and his soul is not tainted, would he be able to fight his own terrors and lead the warriors of Poseidon. Because the war against Anubisa and her vampires is just getting into the open after hundreds of years fighting in the shadows and things aren't about to become any calmer.
Riley is a social worker but being an empath doesn't really help - life is way too often gross and unfair even without sharing other's feelings. The only thing calming her troubled spirit is the ocean. But not tonight. Tonight the ocean will bring her trouble - in the form of a smexy prince - and will put her right into the middle of dangerous war and ancient traditions.

After-read thoughts:
I've heard such awesome things about this series, I was just ready for it to swееp me away from my feet... but it was more like a breeze, pleasent, but not sweeping in any case.

 The scenario, where a secret organisation (the Warriors of Poseidon) is fighting the evil (Anubisa) for centuries in the shadows until something (the vampires coming out and the discovery of Riley as an empath) forces them more into the open is far from original and new. However, it has great potential to be developped into a pleasing story. Same goes for the format where every book is dedicated to one character to find his one and true love. So I have no cmplaints about the format and the setting (apart from the name - Anubisa? Oh please! If I was an Egyptian god (which fortunately, I am not) I'd be more shocked than from watching Yu-gi-oh for a first time). Anyway my point was - not new, but works just well.

Unfortunately, the main character was not to my liking. This series is clearly for the lovers of alpha males and primal feelings and relationships as seen on Discovery channel (or National geographic. But the song, sing the song!) . Boy meets girl (and they're all so super hor and handsome) and from the very first moment they just know they're born one for another and can't wait to get on it, making evolution just go on and say "Ok, I tried. Do whatever you want, I give up)

All of this sounded a bit negative, but it just came to say that this kind of love story is not really my type. Now that I'm done pointing the bad things, time is to share the ones I liked.
As noted, I'm ok with the background, it was interestingly build and it was a pleasent surprise to see that vampires (the bad guys) and sahpeshifters (so-so guys) not only had announced their existance, but even take part in the politics. The style of the author makes the book a fast and easy read, it's not overwhelming, but still it keeps you going on. There were some very funny moments, my favourite ones being with Denal, the youngest warrier. The battles were kind of interesting and while Conlan didn't make it to my favourite characters, others did. On your way down on the post, you saw my selection. Well normal people usually compare book characters to actors, or celebrities, or well - real people, but I did it with cartoons! I guess this is just the first step on the long way to a house with too many cats.
Anyway, could you guess who is who?
Well first to my favs from the book made it Justice, the blue braided warrier. I didn't like his name, so I called him Cornflower - I assure you, in Bulgarian, it sounds way more appropriate. In my imagination, he is plaed by Grimmjow. He seems to got the third book, which is good - won't have to wait too long
Second comes the secret vampire double agent. There is something unresistable in not knowing on which side he actually is. And in the same time, it seems that no one is treating him well enough, so... poor vampy! I was very happy to find out the he got a volume all for himself (and his beloved, naturally). Anyway, as a tribute from me, Daniel got a piccu with moving bats.
And then comes Denal! This cutie is in severe need to be thaught some pop-culture basics. And it seems he doesn't have a book on its own, which is a crime. But this is how I imagined the scene where he swears his loyalties to Riley. Denal - Spain, Riley - South Italy.
Aaand last, but not  in my heart, comes Alaric. Atlantis's high priest, the always dark looking best friend ever since childhood of Conlan, the one who is most tortured between  love and duty. Aww, you got me there. This kind of drama is just my thing. I give ti the temptation every time. And the poor thing will have to wait the longest - his book is the last in the row (for now).

Of course, you're free to disagree with my choices! Besides, they are more often based on characters and how I picture them and rarely and loosely on the descriptions the author gave away. But this is one of the best things about books, the reason I always prefer them over movies - the almost full freedom to imagine things just the way you want them. And if you have a different opinion on the alpha thing from the beginning of the review, I think you will find in these books many reasons to be happy :)

I got the second book too, and I'm already half way through it, but in writing this, I tried to keep things just about my opinion and feelings about the first volume. For now the second I like better than the first, and soon I'll share how things turned out :)

Three starts for Atlantis rising from me :)

Challenges: