About Me

Моята снимка
Здравейте! Аз съм Нина - или Топчо :) Добре дошли на моите странички, където плямпам основно за книжки и разни сръчности.

Follow by Email

Последователи

Етикети

сряда, 19 юни 2013 г.

[book review] Lover mine/ Единствена любов

Заглавие: "Единствена любов"
Поредица: "Братството на черния кинжал" # 8
Автор: Дж. Р. Уорд
Превод: Надя Баева

Предпрочитно
Установих с почуда, че не съм пускала тук нищо за някое свръхестествено сапунче, а това е жанр, към който сравнително често посягам. За да поправя този пропуск, ето малко БЧК - и да, и аз винаги асоциирам съкращението, логично, с Българския червен кръст, но и тази абревиатура явно е намерила мястото си. Корицата на осмата книга от любимата ми вампирска сапунка продължава както и корицата за Рив, да представя героите поединично, което е жалко, защото бях голяма фенка на двойките по кориците от първите книги - замисълът беше готин. Но въпреки това е в пъти по-яка от оригиналните корици, които са общо взето гушкащи се торсове с по чифт зъби тук и там, прекарано през цветен филтър.

Историята:
Това е книгата на Джон Матю, сиракът намерен в началото на историята от Мери и Бела, който дълги години не е и подозирал за факта, че е вампи. И още си е в пълно неведение, че не е просто вампи, ами прероденият брат Дариъс. Неговата любима пък е Хекс - войнствената полу-симпатка, която хич не и се иска да си признае колко си пада по Джон. Добавяме развитие на цялостната линия с хрумките на Леш, Омега и компания, и на линията на моите любимци - Куин и Блей. Йей!

Следпрочитно
Все ми се струва, че Джон Матю е сред любимите герои на авторката. А пък сред моите не е. Нищо лично, просто определено другите вампита ми се нареждат по напред, а Джон отпада със сигурност от челната петица, макар че в топ тен се намърдва. Хекс, от друга страна, ми е била винаги интересна, но се оказа, че ковбинацията Рив + Хекс + Сенки е много, много по-печеливша, отколкото само Хекс.
Историята на Джон и Хекс не ми допадна особено, главно защото бе в голяма степен повторение на тази на Бела и Зи. Двете влюбени гълъбчета не искат да си оправят чувствата като големи вампита; отвличат дамата; момъкът скача и тръгва да я спасява, като междувременно не пропуска да се зъби и звери на всички наоколо, но продължава да отрича чувства и прочее;междувременно получаваме ексклузивни надниквания в миналото на героя; в крайна сметка по един или друг начин се спасяват; излекуват си един друг травмите и тъкмо започват гушки и целувки ; ама се оказва, че лошкото е повлюбен в момичето, та се налага и туй да оправят. Но накрая всичко свършва със сватба. Та-да-да-дам. Естествено, детайлите са различни в двете истории, но няма да спойлвам повече, отколкото вече направих. Така че въпреки
че историята се чете бързо и увлекателно, не успя да ме спечели изцяло. Ако беше само тя, осмото БЧК щеше да се размине с тройка.
Обаче в крайна сметка му дадох четири звездичи - защо? Заради най-сетне раздвижването по линията на Куин и Блей. Ха, да му е тъпо на Куин! Заслужи си го, и още как! Толкова време стъжняваше горката Блейка. И сега, ще чака чак до 11 книга, за да се оправят нещата. Муахахахаха *злобен и злокобен фенгърлски смях*
Другата подробност, която вдигна рейтинга на "Единствена любов" бяха тайнствените събития, съпътстващи заснемането на едно шоу. Историята беше сладка, а тайнственият собственик на къщата с абсолютно извратеното име се оказа изненада. Чудя се дали ще се появи по-нататък из книгите. Искрено се надявам. Почти толкова го искам, колкото развитие на собствена книга за Ласитър. Ето това би било епично.

Ами аз вече си признах оценката - четири звездички за "Единствена любов" и с големи надежди за "Неукротимата". Докторът с име на мамут винаги е имал симпатиите ми.
Title: Lover mine
Series: Black dagger brotherhood # 8
Author: J.R.Ward
Read in Bulgarian, translation by Nadya Boeva

Pre-read thoughts:
I must say, when it comes to BDB, this is one of the few cases where I like the Bulgarian covers more than the originals. In the first books, they followed a very cute template, showing the couple, but staring with Rehv's book, they changed it to only one character per cover. But I still like it better. The original covers are mostly bodies, teeth here and there, and all in monochrome. Boring. But which cover do you like better?

Story:
The eight book is John Matthew's book. The mystery boy, found in the beginning, who had no idea he's a vampire, is now warrior among the best, but still is unaware of who he really is... But actually, little it matters, as now his mind is busy finding and saving his Xhex...

After thoughts:
I've allaways had the feeling that John is one of the author's favourites. Still, he's not one of mine. Nothing personal. It's just that with all the others, he can't make it to the top 5, and I can't make promises for top 10 either. Xehx, on the other hand, is an interesting one, though I had to find out that the combo Rehv + Xehx + Shadows is way better than Xehx alone.
I have a confession  to make - I didn't like John and Xehx's story. The base of it was too much like Bella's. Guy and girl meet, fall in love, but decide to make it difficult. Girl gets kidnapped, boy's all over to save her, but meanwhile he makes sure to look gloomy and give bloody stares. Oh, we also get to know more of his dark past. Anyway, girl gets saved  one way or another. They still have problems, but manage to heal one another and it all comes with lots of lovey-dovey. But it turns that the bad guy is in love with the girl, oh my! Nah, but he gets killed and we have a happy ending!
Of course, all the details here are different, but I won't be giving away more than what I already did. The book was easy and pleasure to read, but if it was only for their story, I'd give it 3 stars. What make the book worth 4?
Well, Qhuinn and Blay. Their storyline really moved some in this book. Ha, I hope you feel as bad as it gets, Qhuinn. You soooo deserve it for making Blay miserable all that time. And things will get fixed only in the eleventh book!  Mwahahahaha! (evil fangirl laugh)
Another interesting thing was the Pein line and the tv show story. The last one was actually quite sweet, and the truth about the true identity of the owner with the terrible name sure was interesting. I hope he taked part in the other books too. I want this almost as badly as wanting Lasiter to have a book of his own.

So, I gave a total of 4 stars to Lover mine, but I have high hopes for the next one. The doctor with the mammoth name had my sympaties from the very beginning

Challenges:
 Seriously Serials - my progress
 Paranormal reading - my progress 
 Books in a series- my progress 
 Let me count the ways - my progress
 Genre variety - my progress 
 Monthly mix up mania - my progress 
 Urban fantasy and paranormal romance- my progress 
 CHinckter reading challenge - my progress 
 Book Bingo - my progress
 Romance reading challenge - my progress
 Outdo yourself - my progress
 Women challenge - my progress
 Sequesl reading challenge - my progress 
 TBR mountain challenge - my progress 


сряда, 12 юни 2013 г.

[book review] Behold a dark mirror/ Съзирам в тъмно огледало

Заглавие: "Съзирам в тъмно огледало" (импровизиран превод)
Автор: Теофилус Акс
Прочетена на английски
Източник: Inkspand

Тази книга доста ме изненада... Във всеки случай, не беше това, което очаквах  - не по лош начин, но категорично различна от очакванията. Честно казано, бях се навила за нещо като космически уестърн, когато я избрах от сайта, телепортиране а-ла Стар Трек, извънземни, престрелки и т.н.
Сега, тъй като не знам откъде да подхвана, ще карам май всичко подред.

Препрочетни мисли:
Ммм, корицата е... бляя, ако трябва да съм искрена. Дори и след като прочетох книгата, пак няма някаква особена връзка, а и не е приятна за окото. Заглавието обаче ме заинтригува от раз, звучеше ми едно такова Алисесто... и част от Алиса чувството се изпълни (Чеширки!)

Историята:
В не толкова далечно бъдеще, телепортацията е реалност, и на практика задвижва цялата икономика на Земята, както и повечето сфери на човешкото съществуване.Дженус е преуспяващ и интелигентен химик, който след едно хазартно прегрешение се съгласява да направи анализ на буца кал, без това да влезе в протоколите. След което целият ад плъзва подире му. Неро се е самозаточил на безлюдна планета след загубата на близките си, където единствено компания му правят Чеширите - странни, но несъмнено умни извънземни създания, направени от енергия. Кебе е бунтарка и бегълка, която иска да събори монопола на КонСент и Кулата - могъщи корпорации, начело на технологиите.И един разобличаващ дневник и много мръсни тайни.

Следпрочитно:
Както казах, книгата се размина с очакванията ми, но въпреки това ме впечатли. . Историята беше оригинална и си мисля, че когато правя обзор в края на годината, тази книга ще изпъкне сред останалите. Имаше няколко сюжетни линии, които се преплитаха, докато не се сляха накрая, и всичките бяха реални дотолкова, че по едно време ти става малко страшно, че такива неща се случват наистина. И тримата главни герои - а пък и множеството второстепенни, които се появяваха и заминаваха, бяха и те истински и симпатични, и не ми беше жал, че трябва да изоставя Дженус, за да чета за Неро или обратно.
Сюжетът в по-голямата част от книгата се въртеше около дневника, който съдържа тайни, способни да погубят споменатите по-горе институции. По едно време това започна да ме отегчава, просто защото трилъри за конспирации не са любимото ми четиво. Някъде по средата на книгата темпото страшно се забави, и едвам успявах да мина по няколко страници на ден. Нещата отново влязоха в норма към последната трета, когато героите най-накрая се събраха на планетата Вергилий (Върджил. Между другото, чак сега загрях защо братята от Devil may cry са кръстени Данте и Върджил! А даже съм чела "Ад". Ама то не е лесно да си тъъъъп). Всъщност, нещата там даже толкова забързаха, че последните глави бяха просто претъпкани със събития.
Езикът на книгата и стилът на автора бяха богати и приятни и именно те ме караха да продължа да чета и на скучните откъм сюжет места. Но, като изключим тези заспали местенца, историята наистина беше интересна. Харесва ми когато едно малко събитие, внесено между другото, постепенно приема все по-голяма важност, но същевременно по логичен и обоснован начин (а не ти го пльосват просто ей така). Беше малко странно как в края на книгата фокуса се измества от конспирацията за дневника, която беше движила сюжета и героите през по-голямата част, към странната чума и конкретните събития на Вергилий. Но съм доволна, защото именно това възроди отново интереса ми към сюжета. Ще ми се да издам още инфо за разни завръзки, връзки и развръзки, и особено за едни Чешири и Призраци и мутации и телепортации - ама наистина не бива :)
Друго нещо, което ми нанесе удар, беше липсата на хепи ендинг. Добре де, аз съм от читателите, които искат накрая всички да живеят, по възможност дълго и щастливо. Не мога да посоча липсата на щастлив завършек като пропуск, защото въпреки всичко краят беше много силен и завладяващ. Просто ми е много мъчно за някои от героите и за начина, по който приключиха.

В завършек - "Съзирам в тъмно огледало", или както решите за уместно да преведете заглавието, беше доста оригинално, изключително странно, но въпреки това приятно четиво. Четири звездички.

~~~~

Title:  Behold a dark mirror
Author: Theophilus Axxe
Source: Inkspand
Read in English

This book.. got me completely by surprise. By far, it was definitely not what I expected when I picked it for reading. It left me with feelings so mixed, that now I am unsure where to start the review, so I better do it first things first.

Pre-thought, on title and cover.
I always pay attention to them. In this case, the cover was... blah. Even after reading it, I see no connection to the novel, nor I find it pleasent to the eye. This doesn't change my opinion of the book, but if I was to see it in the bookshop. chances are I wouldn't go near. The title on the other hand... is love! Really love the title. It gave some kind of cool quirky feeling and made me want to read the book.


Story:
In the future, the teleportation is not only possible, but rules almost every aspect of the human life. In this world, the smart chemist Jenus accepts to run tests on a weird soil sample. And after this, the whole Hell goes loose. Nero is a self-forced hermit on a lonely planet, with only Cheshires to keep him company - weird but undoubtedly inteligent energy beings. Kebe is a rebel who wants to bring down the Tower and ConSent - powerful monopoles and instituitions. One diary adn many dirty secrets
After thoughts:
As I said, this book was not what I thought it would be, but still it got me fascinated. The story and the plot are truly unique and I think this book will stand out in my wrap up in the end of the reading year. Every part of the storyline was believable, to the point it gets somewhat scary to thing what would you do if you  were one of the characters. All of our heros - Nero, Kebe, Jenus and all the other that came and went, felt real with all their goods and bads, and it was so easy to feel for them - and this made it so much harder to get over to what happened to them.
The novel captured me in the beginning with the two storylines. Both of them was inetersting enough for me not to feel bad when I had to leave Jenus and read about Nero and vice versa. The plot for the bigger part of the book revolved around the journal, and this bored me a little, because thrillers abour conspiracy and politics and power are not much my choice of read. By the middle of the book, the pace really slowed down and so did my reading. Things got back in tracks when the main characters finally got together on Virgil and the final stages began.Then, the very last chapters, were really full of events.
The language of the book was beautiful and rich. It kept me going on even when I was getting bit bored with the story. Apart form these points, I really enjoyed the storyline. I liked how one small accident from the begining of the book became so important to the end. It was a bit weird to me how the accent of the plot went from the journal to the plague and everything related to it, but actually this way it got my interest back.
I am reader of the type that loves happy endings. The kind where everyone lives and is happy. I didn't got this here, but I don't say it as a flaw of the plot. It was just darker and more real than I thought it to be, and I really mourned for the loss of some characters. The last chapters where almost brutal. Very strong impact. So thank goodnes for that little Hope in the end.


Overall, Behold a dark mirror, was a unique, strong and beautiful read.

P.S. Reading challenegs will be added later. I scheduled some review for the month, but untill my exam session is over, I won't have the time to check and update my challenges.